Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   985/20.05.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                 ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 545/2016г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът  Ангел Райчев Стефанов, в качеството на Едноличен търговец „А.С.”, БУЛСТАТ 119528849, със съдебен адрес ***, офис 8, чрез адвокат Г.М. е оспорил решение №157 постановено по АНД №5825/2015г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 364/13.11.2015г. на началника на Митница Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл.110, ал.1 от ЗАДС. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на решението на районния съд.

Ответникът по касация, редовно призовани, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

1.Неоснователно е възражението на касатора, според което декларацията дължима на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС е подадена късно поради възникнали форсмажорни обстоятелства. По делото действително е представено удостоверение от кмета на община Неделино, обл. Смолян, според което със заповед №144 от 07.03.2015г. на зам. кмета на общината е било обявено бедствено положение на територията на същата община. По делото е представена и самата заповед, според която началото на въвеждането на бедственото положение е 8.00ч. на 07.03.2015г. Представена е и справка от Национален институт по метеорология и хидрология, според която в района на община Неделино на 07.03.2015г. има паднал дъжд и сняг, който е 92 л/кв.м. На следващият ден, според същата справка, валежът вече е в размер на 26,6 л/кв.м, а следващите дни след 08.03.2015г. валежът е в порядъка от 0,6 до 12 л/кв.м.

На първо място следва да се подчертае, че от събраните доказателства може да се направи извод за наличие на тежко положение само на 7.03.2015г., който е един ден от четиринадесетдневния срок – от 01  до 14 март 2015г. за подаване на акцизната декларация.

На второ място съществения анализ показва, че по делото не е доказана никаква връзка между бедственото положение в община Неделино, която се намира в област Смолян и обстоятелството, че физическото лице – едноличен търговец А.С. живее в гр.Сливен, където е и адресът му на управление, а обектът за който дължи подаване на акцизна декларация се намира в с.Малко Чочовен, общ. Сливен. В този смисъл правилни са изводите на районния съд, че наказаното лице не е доказало, че през периода на обявеното бедствено положение в община Неделино той се е намирал именно там.

Следва да бъдат споделени мотивите на районния съд и по отношение на възможността, която законът предоставя в тези случаи визирана в разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗАДС – при извънредни обстоятелства да бъде поискано удължаване на срока за подаване на акцизна декларация, която възможност според закона е до изтичане на следващия данъчен период, който в конкретния случай е 14.04.2015г., като искането може да се подава и по електронен път. Такова удължаване на срока не е поискано. От друга страна, дори и да се предположи, че А.С. на 07.03.2015. се е намирал в района на община Неделино, то според справката от НИМХ, представена на районния съд, голямо количество валеж е имало единствено на 07.03.2015г., който не е последния ден от срока, т.е. лицето пак е имало възможност да подаде навреме акцизната си декларация.

2.Касаторът неправилно във възражението си относно изтичането на срока е прегледал дните от седмицата, важими за 2014г. Нарушението, за което е наказан е извършен през м.март 2015г., където 14 март (последния ден от срока) е събота. Първият присъствен ден е 16.03.15г. – понеделник. Декларацията е подадена на 17.03.2015г., т.е. след изтичане на срока, в това число и възможностите, които процесуалния закон дава, когато срокът изтича в неприсъствен ден.

3.Правилно районния съд е приел, че в случая не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Процесното деяние е на простото извършване, то няма съставомерен вредоносен резултат – санкционира се поведение, което е свързано с неподаване или късно подаване на акцизна декларация, като законодателят не е разграничил по тежест двете деяния. В случая се касае за късно подаване на декларация, т.е. след законовия срок. Действително както е преценил районния съд това деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Обратно на твърдяното от касатора, процесното деяние е типично нарушение от този вид. След като вредите не са част от състава на нарушението, то всякакви твърдения свързани с липса на увреждане на фиска не са относими към преценката относно приложението на института на маловажния случай. Такива вреди не са изследвани като неотносими към съставомерността на деянието. В потвърждение на извода е и разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗАДС - лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.

Неотносими към съставомерността са и твърденията, че с късното подаване на атцизната декларация касаторът не е целял да избегне дължими публични плащания, укриване на доходи и др. Това би било относимо само, ако такива противоправни цели са част от състава на нарушението. Обстоятелството, че акцизната декларация е подадена кратко време след изтичане на законовия срок обосновава единствено налагане на нисък размер от предвиденото в закона наказание. В процесния случай наказващия орган се е съобразил с това като е наложил на касатора най-ниския предвиден в санкционната разпоредба размер на имуществената санкция.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тълкувателно решение №1 от 2007г. на ВКС по тълкувателно дело № 1 за 2007г. има друг предмет. То задължава съдилищата да извършват преценка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая обаче спор по този въпрос няма, а освен това районния съд е обсъдил в мотивите си наличието на предпоставки за приложението на тази разпоредба и правилно е приел, че такива не са налице.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №157 постановено по АНД №5825/2015г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: