Р Е Ш Е Н И Е  1364

 

град Бургас,  23.07.2012 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на двадесет и трети май 2012 година, в публично заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Галина Радикова

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно дело № 545 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „НЕОФУД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.Х.Н., против заповед № 216/26.01.2012 г., издадена от зам.кмета на община Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне собствения си преместваем обект, представляващ кафе – автомат, с площ 1 кв. м., поставен на ул. ***.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалния закон, за което излага подробни съображения. Моли за отмяната на оспорения административен акт и присъждане на направените разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана в съдебно заседание и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски по делото.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на заповедта, в законоустановения по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, от фактическа и правна страна намира следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е инициирано служебно, с извършването на проверка от длъжностни лица при община Бургас, при която е установено, че неизвестен собственик е разположил без разрешение за поставяне преместваем обект кафе - автомат, с площ от 1 кв.м., находящ се в гр.***. Тези констатации са обективирани в констативен акт № 7-"З"/18.01.2012 г., който е връчен по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ - с залепване на преместваемия обект, кафе - автомат и на таблото за съобщения в сградата на ТД "Зора" при Община Бургас, за което е съставен Протокол за връчване на констативен акт по реда на чл. 57а, ал. 5 от ЗУТ (л. 15) и Служебна бележка за поставяне на съобщение по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ (л. 14). Срещу Констативният акт не е постъпило възражение.

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства, зам.кметът на община Бургас е издал заповедта – предмет на оспорване в настоящото производство, с която приел за установено, че преместваем обект, кафе – автомат е поставен без разрешение за поставянето му, издадено по реда на наредбата по чл. 56 от ЗУТ. Заповедтта е връчена също по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, за което е съставен Протокол за връчване на заповед, издадена на основание чл. 57а, ал. 5 от ЗУТ (л. 11) и Съобщение за издадена заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ (л. 10)

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, след надлежна делегация на правомощия. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си. В случая, заповедта е издадена от зам.кмета на общината, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 2855/01.12.2011 г. на овластения по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ кмет на община Бургас.

При издаването й са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ – административното производство е започнало със съставяне на констативен акт, връчен по реда на § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Заповедта е мотивирана – посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването й.

Действително, в съставеният констативен акт не е посочена датата на която е извършена проверката, както и номер на документа. Тези нарушения обаче не са от категорията на съществените, ако са налице достатъчно други доказателства по делото, въз основа на които да могат да бъдат установени релевантните за спора  факти.

Възражението на жалбоподателя, че не може да се установи дали е спазен 7-дневният срок по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ е неоснователно. Срокът е инструктивен и неспазването му не преклудира възможността за издаване на заповед за премахване на обект, поставен в нарушение на закона. следва да се отбележи, че същият е инструктивен. Непосочването на датата на проверката не означава, че такава не е извършена, тъй като най-малко такава е била направена и в деня на съставяне на констативния акт от 18.01.2012 г., тъй като същият е бил връчен чрез залепване на протокола за връчване на констативния акт от същата дата върху кафе - автомата, който е обект на проверката. Невписването на протокола в констативният акт също не предтавлява съществено нарушение, тъй като видно от приложената по делото административна преписка протокол е съставен като и служебна бележка. Процедурата по връчване на акта е спазена, спазени са изискванията на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ за удостоверяване на връчването чрез съставяне на служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, не е нарушено правото на страната за участие в производството.

 Неоснователно е твърдението в жалбата за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на констативния акт в присъствието на свидетели, участвщи в проверката и съставянето на костативния акт, както и в отсъствие на собственика на обекта. Законът изисква съставяне на констативен акт за обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ, който документ следва да се връчи на собственика на обекта. Никъде не се установява задължение за присъствие на собственика при извършването на проверката. Процедурата по издаване на заповед по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ изисква преди издаването на окончателния акт да бъде съставен констативен акт по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ от служители на общинската администрация, за констатиране на нарушението. В случая, констативен акт № 7 - "З"/18.01.2012 г. е съставен именно от служители на общинската администрация при община Бургас, за което по делото са представени и приети като доказателства длъжностните характеристики на служителите. В приложимите закови разпоредби липсва визирано изискване относно свидетелите на нарушението, поради което съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи отмяна на заповедта на това основание.

По тези съображения, съдът намира, че особеното производство, установено в ЗУТ в настоящия случай е спазено, не са допуснати съществени нарушения на същото и на тази плоскост заповедта се явява законосъобразна.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение поради непосочване на урегулирания поземлен имот върху който е поставен кафе - автомата. Обекта на проверката е поставен върху стълбищната площадка на входа на сградата пред магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. ***или в имот публична общинска собственост. Местоположението на обекта е достатъчно ясно посочено, че да позволи извършването на проверка относно собствеността на имота, върху който е поставен. Отделно от това тази собственост не се оспорва.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправната норма на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, които не са трайно свързани с терена, като в разпоредбата обектите са изброени примерно и неизчерпателно според наименованието и вида им. Според ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главният архитект на общината. В случая това е приетата от общински съвет Бургас Наредба за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас.

Съобразно разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

Не се спори между страните, че дружеството – жалбоподател е поставило описания в констативния акт и заповедта за премахване, кафе – автомат на стълбищната площадка на входа на сграда.

Жалбоподателят обаче счита, че поставения от него кафе – автомат не притежава характеристиките на обект нито по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, нито по смисъла на чл. 57 от ЗУТ.

Според него, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Бургас, изчерпателно изброява видовете преместваеми обекти, сред които не фигурират вендинг машини, от какъвто тип е притежаваната от дружеството машина за кафе.

Съдът, намира подобна теза за необоснована. Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, който е акт от по-висока степен по отношение на наредбата, въвежда критерий за квалификацията на обектите като преместваеми, с оглед тяхното предназначение, но съдържа само примерно изброяване на видове такива. Наред с това, наредбата е приета от общинския съвет въз основа на законова делегация – чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, и е недопустимо с не я да се стеснява приложното поле на закона. В случая, съдът не констатира твърдяното от жалбоподателя изчерпателно изброяване на видовете преместваеми обекти. Обратно, чл. 2 от Наредбата също примерно изброява видовете преместваеми обекти, като в т. 7 на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено и „други обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ с площ не по-голяма от 15 кв.м”.

Определящо при преценка на статута на един обект дали той е преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, е неговото обективно фактическо състояние и предназначение.

Очевидно е, че кафе – автоматът отговаря на първото условие, а и липсват фактически твърдения от страните за трайно закрепване на същия по начин, непозволяващ демонтаж без разрушаване при преместване.

Предвид  разполагането на кафе – автомата на стълбищната площадка на входа на сградата, до която имат достъп неограничен кръг лица, съдът приема, че обектът е предназначен за търговски цели. muntoutomaat ماكِنَة البَيْع автомат за продажба на дребни стоки prodejní automat automat der Getränke-/Snackautomat αυτόματος πωλητής máquina expendedora müügiautomaat ماشین ِ فروش myyntiautomaatti distributeur automatique מְכוֹנַת מְכִירָה אוֹטוֹמָאטִית वैंडिंग मशीन, सिक्का डालने पर ग्राहकों को माल देने वाली मशीन uslužni automat (árusító) automata mesin penjual (distributore automatico) 自動販売機 자동 판매기 smulkių prekių automatas tirdzniecības automāts mesin layan diri verkoopautomaat, automatiek automat (brus-, osv.) automat sprzedający торговый автомат predajný automat avtomat za prodajo pijače... automat varuautomat เครื่องจำหน่ายสินค้าแบบหยอดเหรียญ (otomatik) satış makinası 自動販賣機 торговельний автомат سکے ڈال کر خريداري کرنے کي ايک مشين máy bán hàng t đng

С оглед изложеното, съдът приема, че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за който безспорно липсва издадено разрешение за поставянето му, поради което и това оплакване за материална незаконосъобразност на административния акт е неоснователно.

Изложеното мотивира съда да приеме, че след като преместваемият обект е поставен без издадено разрешение, т.е. осъществена е  хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗУТ, зам.кметът на община Бургас е издал законосъобразен административен акт – при правилно приложение на материалния закон.

С оглед изхода на спора и на основание 143, ал.3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр.чл. 8 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НЕОФУД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.Х.Н., против заповед № 216/26.01.2012 г., издадена от зам.кмета на община Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне собствения си преместваем обект, представляващ кафе – автомат, с площ 1 кв. м., поставен на ул. ***.

ОСЪЖДА „НЕОФУД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Д.Х.Н., да плати на община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

                                     СЪДИЯ: