Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    985      /18.05.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С.ка Атанасова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 544/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът П.С.П.,***, чрез пълномощник адвокат Ж.А. и съдебен адрес *** е оспорил решение № 13/23.01.2018г. постановено по АНД № 533/2017 по описа на Районен съд Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0237-000674/24.08.2017г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас – РУ Айтос. С наказателното постановление за нарушение на чл. 174, ал.3, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв. и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от същия закон е наложена глоба в размер на 20 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното решение, а по съществото на спора иска да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание представя доказателство – медицински талон.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество частично е основателна.

Касаторът е наказан за това, че на 18.08.2017г., около 00:50ч. в с.Съдиево, в близост до гробищата на селото, управлявайки лек автомобил Mitsubishi Shogun с рег.№ А***КР, собственост на С. П., е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510С”, с фабричен № АRBB-0071, отказал кръвна проба по издаден талон за медицинско изследване, не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС.

В обстоятелствената част на наказателното постановление са описани посочените в горния абзац три от общо четирите нарушения, за които е ангажирана отговорността на касатора. Никъде в обстоятелствената част не е заявена констатация за липса на доказателства за преминат технически преглед на управляваното от касатора МПС. Едва при посочване на нарушените норми, освен тази на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, регламентираща забраната водачът да отказва да му бъде извършена проверка за наличен алкохол, както и нормите на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, регламентираща, че водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, и нормата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която водачът е длъжен да носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, наказващият орган е посочил още една норма на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, според която регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Районният съд в мотивите на обжалваното решение не е обсъдил тези факти, поради което за настоящата инстанция остава неизвестно по каква причина наказателното постановление, в частта относно нарушението на чл. 147, ал.1 от ЗДвП е прието за законосъобразно издадено. Според този съдебен състав такова нарушение наказващият орган не е описал, т.е. липсват факти в наказателното постановление, които да сочат констатация за осъществено такова нарушение. Независимо от това, наред с останалите норми, като нарушена е посочена нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на П.С.П. за това, че МПС, което управлявал не е преминало периодичен технически преглед, като на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв.

Допуснато е особено съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, относно наложеното с него наказание в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. В тази част следва да бъде отменено решението на Районен съд Айтос, а по съществото на спора - частично да бъде отменено наказателното постановление.

По отношение на останалите нарушения и наложените за тях наказания касационните възражения са неоснователни.

Неоснователно е възражението, според което процесния АУАН е следвало да бъде подписан от двама свидетели. Този извод е необоснован, въпреки че в жалбата вярно се цитират разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл.40, ал.3 от ЗАНН. Принципът регламентиран от закона в тези случаи е, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. По отношение на броя на свидетелите това означава, че може да е както един, така и например трима свидетели, в зависимост от това колко свидетели е имало в момента на извършване на нарушението, респ. в момента на установяването му.

В конкретния случай, съгласно посоченото в АУАН, нарушението  е извършено и констатирано в 00:50ч. Към този момент на мястото на нарушението се е намирало наказаното лице и двамата служители на МВР. Те са спрели за проверка касатора П. и същите служители са го поканили да му бъде извършен тест за наличие на алкохол с описания по-горе дрегер. Отказът е извършен пред тези двама служители, както по отношение на дрегера, така и по отношение на кръвната проба, доколкото същите служители са завели П. в медицинския център и са присъствали, т.е. лично възприели неговия отказ да даде кръв за изследване наличието на алкохол в кръвта. Т.е. това са лицата, които са присъствали както при извършване на нарушението, така и при установяването му. Единият от тях е съставил АУАН в качеството му на актосъставител, за това свидетелят по акта е само един.

Изключението от това правило, регламентирано в ал.3 на чл. 40 урежда хипотезата, при която няма свидетели, както на извършването, така и на установяването на нарушението. Само в тези случаи законът изисква АУАН да се състави в присъствието на други двама свидетели, които удостоверяват единствено съставянето на АУАН. Целта на законодателя е по този начин да се обезпечи законосъобразността на производството, като се ограничи възможността на лице със съответните правомощия да злоупотреби с тях и да инициира такова производство, без да са налице основания. Именно за това законът в този частен случай изисква свидетелите да са двама.

Процесният случай не е такъв. Както беше посочено по-горе единствения свидетел, чиито данни са описани в акта е свидетел както на извършване на нарушението, така и на неговото установяване, т.е. при хипотезата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.

По делото има данни, че в един по-късен момент, след като П. е бил спрян за проверка, на мястото са пристигнали както неговия син, така и свидетелката Ф.Г.Х., които не са останали през цялото време и не са възприели всички факти и обстоятелства, които са се осъществили. Отделно от това тези две лица са близки на санкционираното лице и по отношение на достоверността на техните показания това следва да се отчита.

Неоснователно е възражението, според което районният съд не е изпълнил задължението си да извърши пълна и цялостна проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Неоснователно е и твърдението, че съдебният акт, предмет на настоящия спор, противоречи на събраните по делото доказателства.

Възраженията произтичат от показанията на свидетелката Ф.Г.Х., която е заявила пред районния съд, че е пристигнала на мястото на нарушението след като П.П. вече е бил спрян за проверка и е заявила, че той се е опитал два-три пъти да надуе дрегера, но полицаят не му показал резултата от проверката. По твърдение на свидетелката тя стояла на около 3 метра от мястото на проверката. По това време същата свидетелка напуснала мястото, тъй като дошла кола със загасени фарове и тя тръгнала да я гони, защото считала, че в нея са хората, които са й нарязали гумите.

С тези показания не се установяват нови факти, които да са различни и да противоречат на показанията на другите двама свидетели – актосъставител и свидетел по акта. В своите показания И.В.И. – актосъставител, е посочил, че П. предприел действия за проба с техническо средство, като надул дрегера един-два пъти, но след това се отказал. Именно по тази причина двамата служители на МВР не са връчили само талон за медицинско изследване, а лично са придружили П. до медицинския център, където са възприели неговия отказ да му бъде взета кръв за изследване за наличие на алкохол в кръвта. Освен фактът, че П. е положил някакви усилия да бъде изпробван с дрегер, други факти, релевантни по спора не могат да се извлекат от показанията на свидетелката Х., тъй като тя, както сама е посочила е пристигнала на мястото на нарушението по-късно и първа го е напуснала, по причини, които я касаят лично, но нямат отношение към извършеното нарушение. За това следва да се направи извод, че тази свидетелка не е възприела изцяло всичко, което се е случило по време на проверката. Касаторът твърди, позовавайки се на показанията на свидетелката Х., че не е отказал да бъде тестван с техническо средство, но пропуска фактът, че е извършил отказ да даде кръвна проба и този отказ не се предполага от обстоятелството, че липсва кръвно изследване, а се удостоверява от двамата служители на МВР, които лично са го възприели.

От показанията на свидетелката Х. не се установява, както се твърди в касационната жалба тя да сочи за друга дата на нарушението.

Съдът няма задължения да извършва проверка за спазване на реда, установен в Наредба № 30/2011г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, защото нарушението, за което е ангажирана отговорността е отказ да бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол, а въпросната Наредба би имала приложение в случаите, когато нарушението е на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС при наличието на алкохол у водача над 0,5 промила.

Неоснователно е възражението, според което е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаване на наказателното постановление по отношение нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Обратно на твърдението в касационната жалба, в посочената разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение. Дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством техническо средство или чрез анализ на кръвна проба, не определя броят на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма да е извършило нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив такава е извършена посредством кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба.

В процесния случай касаторът, след като имал няколко неуспешни опита с Алкотест Дрегерът, е отказал да продължи до наличието на успешен такъв. Същевременно е отказал и да даде кръв за анализ, което означава, че той е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол и по двата възможни способа за изследване, визирани в закона.

На последно място следва да се посочи, че районният съд е обсъдил всички събрани доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че няма противоречия в показанията на свидетелите. Свидетелката *** Х. е изложила в показанията си всичко, което лично е възприела през времето, когато е присъствала на мястото на нарушението. От самите показания се установява, че тя не е присъствала през цялото време, т.е. нейните възприятия са за откъслечни детайли, а не за цялата картина. Отделно от това свидетелката е стояла на разС.ие от мястото, където органите на МВР са извършвали проверката на касатора П. и е възприела само, че той няколко пъти се е опитал да надуе дрегера. Този факт не е спорен, той се потвърждава и от показанията на актосъставителя. След като обаче касаторът не е успял да осъществи успешен тест с техническото средство, е отказал да даде кръв за установяване наличието на алкохол в кръвта чрез кръвен анализ – факт, който на същата свидетелка не е известен, тъй като тя преди това е напуснала мястото на нарушението.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, относно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, като по същество в тази част НП следва да бъде отменено. Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд в останалата му част следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 13/23.01.2018г. постановено по АНД № 533/2017 по описа на Районен съд Айтос, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 17-0237-000674/24.08.2017г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас – РУ Айтос, с което за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от същия закон на П.С.П. е наложена глоба в размер на 20лв., вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0237-000674/24.08.2017г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас – РУ Айтос, с което за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от същия закон на П.С.П. е наложена глоба в размер на 20лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/23.01.2018г. постановено по АНД № 533/2017 по описа на Районен съд Айтос в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: