Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      893                                 12.05.2016 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:  1. ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря К.Л., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 544 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от адв. Г.М. ***, като пълномощник на ЕТ „А.Р.С.“ с ЕИК 119528849, против решение № 156 от 09.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 5828/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърдено с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

За ответника по касация не се явява представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявено становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 366/13.11.2015 г., издадено от началника на Митница Бургас, с което е наложена на касатора имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл. 110, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

За да постанови този резултат, БРС е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Приел е също, че деянието е съставомерно, както и че наказанието е определено съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Според настоящия касационен състав, решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че едноличният търговец има качеството регистрирано лице по чл. 56, ал.1, т.1 от ЗАДС, като специализиран малък обект за винопроизводство, находящ се в с. Малко Чочовен, общ. Сливен. Установено е също така, че за данъчния период 01.03.2015 г. - 31.03.2015 г. търговецът не е подал акцизна декларация за алкохол и алкохолни напитки в срока по чл. 87, ал.2 от същия закон (т.е. до 14.04.2015 г.), като декларацията е била подадена на 15.04.2015 г.

В нормата на чл. 87, ал.2 от ЗМДТ е регламентирано задължение за лицензираните лица да подават акцизна декларация за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта, в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася. В конкретния случай за данъчния период 01.03.2015 г. - 31.03.2015 г. едноличният търговец не е подал акцизна декларация в срока по чл. 87, ал.2 от ЗМДТ, изтекъл на 14.04.2015 г.- присъствен ден, поради което съдът приема, че са налице елементите от състава на административното нарушение по чл. 110, ал.1 от ЗАДС. Обстоятелството, че с решение от 29.04.2015 г. регистрацията на обекта е била прекратена, е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото през процесния период търговецът е притежавал качеството регистрирано лице по чл. 56, ал.1, т.1 от ЗАДС. Що се отнася до наведеното за пръв път с касационната жалба твърдение за пропускане на срока, поради формажорни обстоятелства, следва да се отбележи, че на основание чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд и няма право на нови фактически констатации (а и по делото липсват каквито и да било доказателства за наличие на такива обстоятелства).

Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, приложима в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая деянието не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид нарушения. Осъщественото от санкционирания едноличен търговец нарушение е формално (на просто извършване) и за неговата съставомерност законът не изисква да са настъпили вредни последици, поради което доводите за липса на такива са ирелевантни. Ето защо, доколкото са осъществени признаците от състава на нарушението, за което търговецът е санкциониран, съдът приема, че правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. Действително, в наказателното постановление погрешно е отразен номерът на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на което то е издадено. Както в акта, така и в наказателното постановление, обаче, подробно са описани обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на санкцията, като е налице пълно съответствие на същите. С оглед на това и доколкото санкционираното лице се защитава по фактите, съдът приема, че не е ограничено правото му на защита, поради което и допуснатото нарушение не е съществено.

Неоснователни са също доводите на касатора, че при изграждане на фактическите констатации първоинстанционният съд едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници. Мотивите на решението разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 09.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 5828/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.