РЕШЕНИЕ

 

    898                                 дата 13 май 2016 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 05 май 2016 год.,

 в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                   2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

         Секретар: К.Л.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 543 по описа за 2016 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса, гр.Бургас, представлявана от д-р Т.М. - директор  против Решение № 154/08.02.2015г., постановено по НАХД № 5685/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02/НП/760/04.11.2015г. издадено от Директора на РЗОК – Бургас, с което, за три административни нарушения по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО и чл.211 и чл.218 от НРД за медицинските дейности за 2015г. и на основание чл.105в, ал.3 от ЗЗО, на „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров“ ООД, гр.Бургас с ЕИК 201834348, представляван от управителя д-р А.М., са наложени три имуществени санкции, всяка от които в размер на 200 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление и излага доводи за съставомерност на констатираните деяния. Възразява за неприложимост на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и счита, че е приложима санкционната норма на чл.106, ал.3 от ЗЗО, във с вр. § 45 от ПЗР на ЗИДЗЗО.

Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител..

Ответникът по касация също не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че наказуемостта на констатираните административни нарушения не е отпаднала, като се позовава на нормата на § 45 от ЗИД на ЗЗО.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Дружеството - касатор е санкционирано за това, че при извършена тематична финансова медицинска проверка, са установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по  чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, а именно: по т.1 от НП -  в история на заболяването № 1438 придружаващото заболяване на пациента и  наблюдението му в извършен от лекар на лечебното заведение преглед, не са вписани в част ІV „Блок „Преминал през стационара пациент“ по “Направление за хоспитализация“, съгласно изискванията на Приложение № 3 към НРД за 2015г.; по т.2 -  в история на заболяването № 1426 придружаващото заболяване на пациента не е вписано в част ІV „Блок „Преминал през стационара пациент“ по “Направление за хоспитализация“, съгласно изискванията на Приложение №3 към НРД за 2015г.; по т.3 – при изпълнение на клинична пътека № 118, в направлението за хоспитализация липсват задължителни реквизити – подпис на приемащ лекар и подпис на пациента.

Първоинстанционният съд е отменил издаденото НП, като е преценил, че до влизане в сила на наказателното постановление е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимия към нарушението административнонаказателен състав, така че понастоящем деянията, посочени в постановлението като административни нарушения, вече не съставляват такива, тъй като не са обявени за наказуеми. Съдът  е анализирал разпоредбите на чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗЗО в редакциите към момента на разглеждане на делото и е преценил, че нарушенията на чл.105а (отм.) и чл.105в (отм.) от ЗЗО са съществували едновременно с нарушенията по чл.106 от ЗЗО, също както и нарушенията по чл.105д и чл.105е от ЗЗО, които и понастоящем са изключени от неговия обхват, а освен това субект на нарушенията по чл.105а (отм.) и чл.105в(отм.) от ЗЗО е извършител на извънболнична медицинска помощ, а по чл.106 от ЗЗО субект е физическо или юридическо лице. Посочено е, че е налице разлика и в компетентните длъжностни лица установяващи нарушенията и налагащи наказанията, поради което не може да се приеме, че след отмяната на чл.105в (отм.) от ЗЗО, административната санкция за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ и реда за работа с медицинска документация от извършител на извънболнична медицинска помощ е била кумулирана в общата разпоредбата чл.106, ал.3 и ал.4 от ЗЗО, в какъвто смисъл са били възраженията на административнонаказващия орган. Освен това, съдът е обосновал извод за неприложимост и на §45 от ЗИДЗЗО, където се указва единствено реда за провеждане и приключване на проверки, налагането на санкции и тяхното обжалване, включително и за довършване на висящи такива производства, но тази норма не може да замести отменената материалноправна санкция на разпоредба на чл105а (отм.) и чл.105в (отм.) от ЗЗО.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от сочените от касатора пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.105в, ал.3 от ЗЗО, действала към датата на установяване на нарушенията Изпълнител на болнична медицинска помощ, който нарушава установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО, обнародван в ДВ, бр.48 от 27.06.2015г., чл.105в от ЗЗО е изцяло отменен, без да е заместен с аналогична санкционна разпоредба, предвиждаща административни наказания за изпълнители на болнична медицинска помощ, които нарушават установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. Настъпилата законодателна промяна е съобразена от първоинстанционния съд и правилно е преценено, че в случая е възникнала хипотезата, предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като до влизане на наказателното постановление в сила е последвала нормативна промяна, изразяваща се в отмяна на приложимия към нарушението административно наказателен състав, така че понастоящем деянията, посочени в наказателното постановлението, като административни нарушения, вече не съставляват такива, тъй като не са обявени за наказуеми. Отмяната на санкционната разпоредба несъмнено е по-благоприятна за нарушителя, защото има за последица отпадане на административнонаказателната му отговорност и обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление, както правилно е приел и районния съд.

Неоснователни са поддържаните от касатора възражения за приложимостта на чл.106 от ЗЗО, като действаща материалноправна норма, във връзка с §45 от ПЗР на ЗИДЗЗО. В първоинстанционното съдебно решение са изложени обстойни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящия касационен състав. Разпоредбата на чл.106, ал.3 от ЗЗО, е обща административнонаказателна разпоредба и предвижда, че за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, извън случаите по ал.1 и 2, чл.103, чл.104, 105д и 105е и глава трета, се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 1000 лв., като правилно е прието в обжалваното решение, че тази разпоредба не е приложима след отмяната на чл.105в от ЗЗО. Правилно, като допълнителен мотив в тази насока е посочено, че е налице  разлика както между длъжностните лица, които са компетентни да установяват нарушенията по чл.105в (отм.) и чл.106, ал.3 от ЗЗО, така и между наказващите органи. Безспорно директора на РЗОК Бургас, който е издал процесното наказателно постановление, не е компетентен да издава наказателни постановление по чл.106 от ЗЗО, които се издават от директора на ИА „Медицински одит“ както преди, така и след изменението на закона, поради което няма как да се приеме, че след отмяната на чл.105в от ЗЗО, за санкционираните с него административни нарушения е приложима разпоредбата на чл.106, ал.3 от ЗЗО. Правилно първоинстанционния съд е приел, че липсата на по-благоприятен закон, би могла да се обоснове с разпоредбата на § 45 от ЗИДЗЗО, съгласно която до приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1, проверките, налагането на санкции и  тяхното обжалване се извършва по досегашния ред, а проверките, започнали преди приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1 се приключват по досегашния ред. Тези разпоредби уреждат единствено процесуалните правила за извършване на проверки и налагане и обжалване на санкции и нямат материалноправен характер, поради което не могат да продължат действието на отменени материалноправни норми, каквато е тази на отменения чл.105в от ЗЗО.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените  основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/08.02.2015г., постановено по НАХД № 5685/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: