О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      № 810

 

гр. Бургас, 06. 04. 2015г.

 

Административен съд Бургас, ХІІ-ти състав, в закрито заседание на шести април през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 543 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано по жалба на С.В.Ц. ***; Х.Г.Я. ***; А.А.К. ***; Н.Б.Т. ***; В.С.Т. ***, всички в качеството си на общински съветници при Общински съвет – Несебър и в качеството си на жители на Община Несебър, против Решение № 1095 от 05.03.2015 г., постановено по т. 15 от дневния ред на заседание на Общински съвет - Несебър, обективирано в протокол № 30/05.03.2015 г., с което на осн. чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл.6, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е обявена за частна общинска собственост, поради отпадане на предназначението му по чл.3, ал.2 от ЗОбС общински поземлен имот на площ от 1212 кв.м., който съгласно влязло в сила Решение за одобрение на изменение на ПУП-ПРЗ № 929 от Протокол № 25/01.09.2014 г. на Общински съвет – Несебър е част от новообразуван УПИ ІV-общ 391.618 на площ от 2028 кв.м., кв. 5001 по плана на к.к. „Слънчев бряг – запад“, отреден за курортно – рекреационно строителство – зона „Ок.“.

В заседанието на Общинския съвет - Несебър, на което е взето атакуваното решение, са участвали осемнадесет общински съветници, включително и петимата жалбоподатели по настоящото съдебно производство.

Административен съд Бургас, ХІІ състав, намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗМСМА регламентира възможност за всяко физическо и юридическо лице да оспори законосъобразността на решенията на общинския съвет. За да възникне за съда задължението да разгледа и да се произнесе по административноправния спор е необходимо да бъде сезиран с процесуално допустима жалба. Наличието на правен интерес от оспорването е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи служебно. Общото правило на чл.147, ал.1 от АПК свързва правото на оспорване с личен и пряк интерес на оспорващия, породен от засягането или възможността да бъдат засегнати негови права, свободи или законни интереси или от пораждането на задължения за същия. В случая съдът приема, че за жалбоподателите тези изисквания не са налице. Обжалваното решение на общинския съвет не засяга неблагоприятно правната им сфера. Обективираното в оспореното решение волеизявление на Общински съвет-Несебър не поражда никакви правни последици за тях и няма негативно въздействие, тъй като техни права не са засегнати пряко, лично и непосредствено от взетото решение.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА правомощия да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети са предоставени на Областния управител. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Същото правомощие е предоставено и на Кмета на общината. Жалбоподателите в качеството на общински съветници не притежават самостоятелно право на жалба по отношение на административен акт на колективен орган, какъвто е общинския съвет и в състава на който участват, чрез упражняване на законно установени правомощия по чл.27, ал.3, 4 и 5, чл. 33, ал.1, т.3 от ЗМСМА, свързани със вземане на решения и упражняване правото на гласуване. За жалбоподателите в качеството на общински съветници липсват правомощия като тези на областния управител или кмета на общината по цитираните норми на чл.45, ал.4 и 5 от ЗМСМА - за осъществяване контрол на актовете на общинския съвет. Общинският съветник не е субект и индивидуален участник на административното правоотношение, което се развива от една страна между общинския съвет като колективен орган и от друга адресата на административния акт. По общите правила общинският съветник може да обжалва само решения, които засягат негови лични права и интереси, но не и такива, които са били предмет на обсъждане и гласуване от колективния орган, в чийто състав е участвал. След приемането му, решението на общинския съвет обективира волята на колективния орган и е задължително и за тези му членове, които не са били съгласни с приемането му, дали са отрицателен вот, въздържали са се, или са отсъствали от заседанието. Поради това общинският съветник, който не одобрява приетото решение, не може да го обжалва пред съда по съображения, че не е съгласен с него, защото няма пряк, личен и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган – той е могъл да повлияе на изхода на гласуването по време на обсъжданията, но ако съображенията му против приемането на това решение не са били убедителни и не са мотивирали мнозинството от общинските съветници да гласуват против решението, с това не се засягат неговите лични права и интереси. Отделният съветник не е индивидуален участник в административното правоотношение между общинския съвет и адресата на акта. За общинския съветник не възниква правен интерес, различен от този на колективния орган. В този смисъл настоящият съдебен състав напълно споделя и трайна практика на ВАС, според която член на колективен орган не може да обжалва в това качество валидно взето негово решение (в същия смисъл са Определение № 7021 от 18.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2005 г., 5-членен с-в; Определение № 12728 от 14.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2007 г., III отд.; Определение № 13019 от 03.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3481/2010 г., IV отд. Определение № 2459 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2010 г., III отд.).

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Нормата на чл.65 от АПК постановява, че общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.

Решението на Общинския съвет, предмет на жалбата е индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съответния административен съд на основание чл.45, ал.3 от ЗМСМА. То се отнася до конкретен имот, с който общинският съвет, в качеството си на орган на местното самоуправление, упражняващ правото на собственост на общината, се е разпоредил. Това решение има пряко и непосредствено действие върху правната сфера на общината и не засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателите като физически лица, поради което същите нямат правен интерес да оспорват решението на Общинския съвет, в качеството си на граждани на Община Несебър. Правният интерес на гражданите на Община Несебър да ползват общинския поземлен имот с площ от 1212 кв.м., съставляващ част от новообразуван УПИ ІV-общ 391.618 на площ от 2028 кв.м., кв. 5001 по плана на к.к. „Слънчев бряг – запад“, отреден за курортно – рекреационно строителство – зона „Ок.“ - общинска собственост, не е пряк и непосредствен по смисъла на чл.21 от АПК.

Съгласно чл.120, ал. 2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Цитираната конституционна разпоредба също обуславя правото на жалба от наличието на правен интерес. При направеното задължително тълкуване на чл.120, ал.2 от Конституцията по к. д. № 18/1995 г., дадено с Решение № 21/26.10.1995 г. Конституционният съд е приел, че „чл.120, ал.2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези административни актове“. Решаващ е само правният ефект върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на правен интерес. В настоящия случай никой от жалбоподателите, като физически лица, не заявяват някакви свои материални права върху имота, предмет на правния спор. В този случай жалбоподателите биха могли да сезират компетентните органи с искане да упражнят предоставените им с цитираните норми правомощия за отмяна на решението на Общинския съвет, но нямат лично активна легитимация за оспорване на административния акт пред административния съд (в същия смисъл е и Определение № 6604 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2035/2009 г., IV отд.).

С оглед горните съображения, съдът приема, че предявената жалба е процесуално недопустима, като подадена е от лица, чиято правна сфера не е засегната с обжалвания акт, което е основание за прекратяване на съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІ състав

                              

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В.Ц. ***; Х.Г.Я. ***; А.А.К. ***; Н.Б.Т. *** и В.С.Т. ***, всички в качеството си на общински съветници при Общински съвет – Несебър и в качеството си на жители на Община Несебър, против Решение № 1095 от 05.03.2015 г., постановено по т. 15 от дневния ред на заседание на Общински съвет - Несебър, обективирано в протокол № 30/05.03.2015 г., с което на основание чл. 21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. чл.6, ал. 1 от Закона за общинската собственост е обявена за частна общинска собственост, поради отпадане на предназначението му по чл.3, ал.2 от Закона за общинската собственост, общински поземлен имот на площ от 1212 кв.м., който съгласно влязло в сила Решение за одобрение на изменение на ПУП-ПРЗ № 929 от Протокол № 25/01.09.2014 г. на Общински съвет - Несебър е част от образуван УПИ ІV-общ 391.618 на площ от 2028 кв.м., кв. 5001 по плана на к.к. „Слънчев бряг – запад“, отреден за курортно – рекреационно строителство – зона „Ок.“, като недопустима;

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 543/2015 г. по описа на Административен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от връчването му на жалбоподателите.

СЪДИЯ: