Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1401

 

гр. Бургас, 1 август  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                                  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 543/2012 Г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Ю.Ю. против Решение № 82/21.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3503 по описа на БРС за 2011г., с което е потвърдено наказателно постановление № 32799-О-0021237/12.05.2011г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което на „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС).

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е съобразил пропуска на административ нонаказващия орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за маловажност на установеното нарушение.  Иска отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание, не взема становище.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С потвърденото наказателно постановление „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна е бил санкциониран за това, че като задължено лице не е подало в законно установения срок, справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.януари 2010г.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че с бездействието си и с неполагането на дължимата грижа и организация, касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е безспорно доказано.

Съдът намира, че обжалвания съдебен акт е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.

  По същество касационният жалбоподател не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок до 15.02.2010г., а и след изтичането на този срок, до датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение № 0021237/07.04.2010г. не е подал в ТД на НАП – Бургас справка-декларация по ЗДДС, отнасяща се за данъчен период м.януари 2010г.

Нормата на чл.125 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.157, като съгласно ал.5 и ал.6  “Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят”, като се подават и на магнитен или оптичен носител. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не, което в настоящият случай не е сторено от касатора дори и след изтичане на законоустановения срок.

Със своето бездействие, задълженото лице не е изпълнило вмененото му със закон задължение и настоящият съдебен състав намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

 С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, както и предвид обстоятелството че се касае за нарушение на просто извършване, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав намира изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. За съставомерността на извършеното деяние е без значение, дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимо и достатъчно условие за възникване на задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи, е лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено за процесния период. Доколкото дружеството - касатор е дерегистрирано с Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 020990900004848/18.08.2009г., счетен за редовно връчен на основание чл.32, ал.6 от ДОПК на 17.09.2010г., която дата следва да се счита и за дата на дерегистрацията му, то към посочения в наказателното постановление период, убектът е надлежно регистриран и е адресат на  горепосоченото задължение.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/21.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3503 по описа на БРС за 2011г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: