Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1600/26.09.2018 година, град Бургас

 

            Административен съд – Бургас, на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С.

 разгледа адм. дело № 542/2018 година:

 

            Производството е по реда на глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б и чл.4 ал.1 - 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

            Образувано е по жалба на „Дънфи“ ЕООД - Бургас с ЕИК 102882708 и съдебен адрес ***0, против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА000223/14.07.2015 година на старши инспектор – орган по приходите в Община Созопол, потвърден с решение № 001/24.01.2018 година на началника на отдел „ПМДТУ“ при община Созопол.

            С оспорения АУЗД (лист 11) на дружеството е определена такса за битови отпадъци (ТБО) за данъчен период 2014 година в следния размер – главница 2819,53 лева и лихва 249,51 лева. Таксата е определена по подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1729/30.06.2010 година за УПИ IX-7085 с площ от 1802 м² в местността „Буджака“, землището на град Созопол.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди се, че издателят му не се е съобразил с подадена декларация по чл. 18 ал.6 от общинската Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол (Наредбата) за освобождаване от ТБО за 2014 година и в нарушение на чл. 71 т.2 от ЗМДТ е определил дължима такса. Оспорва се за района на имота предоставянето на услугата „поддържане на чистота на територии за обществено ползване“ – компонент на ТБО.

            Жалбоподателят иска отмяна на АУЗД (лист 39). В съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага подробни съображения за незаконосъобразност на акта. Претендира разноски.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага обстойни аргументи за нейната неоснователност. Претендира разноски.

            След като прецени събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

            Дружеството - жалбоподателя е собственик на недвижим имот – УПИ ІХ -7085 с площ от 1802 м² в град Созопол, местността „Буджака“, който е бил деклариран от дружеството с декларация № 1729/30.06.2010 година по чл. 14 от ЗМДТ. УПИ не е застроен (лист 18 - 21).

            За данъчен период 2014 година дружеството е подало декларация по чл. 18 ал. 6 от Наредбата, за освобождаване от такса битови отпадъци за услугата сметопочистване и сметоизвозване.

            С оспорения АУЗД по отношение на „Дънфи“ ЕООД са установени задължения по декларации по чл.14 от ЗМДТ за дължима ТБО – главница и лихва. Видно от мотивите на постановеното решението на началника на отдел „ПМДТУ“ при Община Созопол, с което е потвърден размера за ТБО за периода, задължението на „Дънфи“ ЕООД е определено, без да бъде взета предвид декларацията по чл. 18 ал. 6 от Наредбата, подадена от жалбоподателя за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване. На основание чл. 18 ал.7 от Наредбата, органът е приел, че съществуващите (към 31.12.2013 година) задължения на дружеството към общината са препятствие за използването по благоприятния режим по чл. 18 ал.6 от Наредбата по отношение на сумите за сметосъбиране и сметоизвозване (като компонент от ТБО). За останалите два компонента на таксата – за почистване на територии за обществено ползване и за депо, органът е приел, че таксата се дължи по закон. Дължимата такса е определена на база отчетна стойност на имота, която е в размер на 281 953,00 лева.

            Размерът на определената такса е общо 10 ‰ върху декларираната отчетна стойност на имота, от които за сметосъбиране и сметоизвозване са определени 7 ‰ (1973,67 лева), за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо – 0,5 ‰ (140,98 лева) и за поддържане на териториите за обществено ползване  - 2,5 ‰ (704,88 лева).

            Административната преписка е приета без оспорване.  От нея се установява, че общината разполага с депо за твърди битови отпадъци, в което складира извозената смет - разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 година на депо за твърди битови отпадъци в село Равадиново (лист 12).

            За процесния период кметът на общината е определил районите, в които следва да се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване. Това е направено със заповед № 8-Z-1357/30.10.2013 година. в заповедта изрично е посочена местността на „Буджака“ като „обслужван район“ за дейностите, съставляващи компонентите на ТБО. В същата заповед и определена и честотата на сметоизвозването през отделните месеци на годината (лист 13 - 14).

            По делото е представена схема за разположение на контейнери тип „Бобър“ (обозначени със зелени точки) в местността „Каваци“ за 2014 година, която съдържа имота на дружеството – жалбоподател и от която се установява, че в района на имота има разположени контейнери – от север, запад и юг (лист 32).

            Ответникът е представил и по делото са приети доказателства за извършена работа по битово сметоизвозване на отпадъци от местността, в която е разположен УПИ, собственост на „Дънфи“ ЕООД – актове за извършена работа по месеци през 2014 година от „РТК“ ООД, дружеството, на което е възложена дейността по поддържане на чистотата на територията на община Созопол (лист 46 – 69 и 23 - 31).

            С декларация от 16.12.2013 година по чл. 18 ал.6 от Наредбата „Дънфи“ ЕООД е уведомило кмета на община Созопол, че няма да използва имота си през цялата 2014 година (лист 17).

            Представени са и доказателства за компетентността на издателя на АУЗД – заповед № 8-Z-1266/17.10.2013 година на кмета на общината, според която лицето, съставило акта – старши инспектор Е. Михова – е оправомощена да съставя АУЗД (лист 80).

            Община Созопол използва регионално депо за твърди битови отпадъци в поземлен имот № 000379 в местността „Чоплака“, в землището на село Равадиново, съгласно разрешение за ползване № СТ-12-795/10.09.2007 година на заместник – началника на ДНСК (лист 12).

 

            При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

            Жалбата, предмет на настоящото съдебно производство, е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – адресат на акта, което е определя като процесуално допустима.

            Обжалваният акт е издаден в указаната от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно нормата на чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал. 1 - 5 от същия закон, а чл.4, ал.3 от ЗМДТ постановява, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

            Оспореният АУЗД е издаден от старши инспектор в отдел „Местни приходи от данъци, такси и услуги“ при община Созопол въз основа на правомощията, които са му предоставени със заповед № 8-Z-1266/17.10.2013 на кмета на община Созопол. В този смисъл съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

            Решение № 1/24.01.2018 година на началника на отдел „Приходи от местни данъци, такси и услуги“ при община Созопол, с което е осъществен административния контрол на процесния акт, също е издадено от компетентен орган, съгласно чл.4 ал.5 предложение второ от ЗМДТ, във връзка с чл.106 ал.2 от ДОПК, тъй като задължението за ТБО е установено по декларация, а не след ревизия.

            Съдът не установи при издаване на обжалвания акт административният орган да е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона.

            Съдът счита жалбата за частично основателна.

            Разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ постановява, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място, с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба, дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени изчерпателно в чл.71 от ЗМДТ и те са следните: 1.) за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2.) за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и 3.) за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

            Между страните се спори дали общината е следвало изобщо да начислява като компоненти от ТБО сметосъбирането и сметоизвозването, защото е имало подадена декларация по образец от собственика по реда на чл. 18 ал.6 от Наредбата.

Спори се и дали през 2014 година община Созопол реално е предоставяла услуга за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на жалбоподателя.

           

            1. По отношение на компонента от ТБО „сметосъбиране и сметоизвозване“ и правното значение на декларацията по чл. 18 ал.6 от Наредбата съдът приема следното.

            Съгласно чл. 71 т.1 от ЗМДТ, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

            Нормата на чл. 18 ал.6 от Наредбата предвижда, че за придобитите през годината имоти декларацията по чл.18, ал.6, т.2 се подава едновременно с декларацията по чл.14. При деклариране на придобитите през годината имоти след законоустановения двумесечен срок за деклариране, не се допуска подаване на декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване.

            Според чл. 18 ал.7 от Наредбата, задължените лица ,които имат неплатени задължения за местни данъци и такси от предходни години, не могат да подават декларации по чл.18 ал.5 и ал.6 от Наредбата.

            В конкретния случай, издателят на АУЗД мълчаливо е приел, че дружеството има задължения към общината за предходни периоди и не е приложил текста на чл. 71 т.1 от ЗМДТ във връзка с чл. 18 ал.6 от Наредбата. Видът и периода на тези установени предходни задължения, обаче, не са посочени в АУЗД (лист 11). Те не са посочени и от решаващия орган в решение № 001/24.01.2018 година (лист 8 - 9). Простото изявление, че деклараторът има публичноправни задължения към общината за предходен период не е достатъчно да се приеме, че такива са налице – без конкретно посочване на техния вид, размер, основание и време, за което се дължат. Съгласно чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, административният орган следва да посочи всички правни и фактически основания за издаването на акта. Конкретизирането на насрещните задължения на дружеството е именно такова фактическо основание, а то липсва както в АУЗД така и потвърждаващото го решение.

            Отделно, съдът приема, че разпоредбата на чл. 18 ал.7 от Наредбата е в противоречие с разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) и на чл.8 ал.5 от ЗМДТ, в които е регламентирано, че таксата не се дължи, когато услугата не се предоставя според предпоставките, уредени в тези разпоредби. Всякакви други материалноправни условия, които са предпоставка за упражняване на правата на лицата, свързани с предоставяне на услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, както и задълженията за нейното плащане и определяне, са в противоречие със закона и не се допускат от него. Поставянето на ползването на услугата в зависимост от нерегламентирани в закона обстоятелства като конкретното – липса на други задължения към общината, превръща ТБО не в цена на услугата, каквато би следвало да е, а в санкция за твърдяно неправомерно поведение по друго правоотношение, макар и между същите страни. В случай, че общината има вземания, произтичащи от други правоотношения, по които длъжник е същото лице, тя следва да упражни правата си според регламентираната в закона процедура за събиране на публични общински вземания – чл.4 ал.1 от ЗМДТ, а не да отказва приложението на изричен императивен текст от ЗМДТ. Чл. 18 ал.7 от Наредбата противоречи на чл. 71 от ЗМДТ. Затова на основание чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) съдът следва да приложи нормативния акт от по-висока степен. След като в случая задълженото лице в срок е заявило, че няма да ползва имота през цялата 2014 година, то следва да се приеме, че са изпълнени всички предпоставки, регламентирани в закона, за недължимост на компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“ от ТБО. В тази част АУЗД е незаконосъобразен и следва да се отмени.

 

            2. По отношение на компонента от ТБО – „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“, съдът приема следното.

            С оглед приложимите правни норми, за да бъде дължим компонента „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”, е необходимо да са изпълнени две кумулативно дадени предпоставки: 1) принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2) реалното предоставяне на услугата. Страните по делото не спорят, че имотът на жалбоподателя попада в територията на община Созопол. Но в хода на съдебното производство не се установи по безспорен и категоричен начин наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно реалното доставяне на услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” от общинската администрация или определено от нея трето лице.

            В тежест на административния орган е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че имотът на задълженото лице се намира на негова територия и че реално е предоставил тази услуга. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се приеме за установено реалното осъществяване на услугата по „поддръжка чистотата на териториите за обществено ползване“. Представената заповед на кмета на община Созопол, издадена на основание чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ свидетелства, че предоставянето на такава услуга принципно е предвидено. Административният орган е следвало да представи надлежни доказателства, установяващи реалното извършване на услугата по поддържане чистотата в района на имота, собственост на „Дънфи“ ЕООД. В приложените актове от 2014 година за извършена работа от „РТК“ ЕООД (дружеството поддържащо чистота на територията на общината) липсва дейности, характеризиращи се като „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ в местността „Буджака“. От актовете се констатира, че там е извършвано единствено сметосъбиране и сметоизвозване, за разлика от Созопол и Черноморец в които е осъществявано  „ръчно метене“, „машинно метене“ и „вдигане на вложки“, по естеството си представляващи поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (пътища, тротоари, алеи и др.)

            Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, а негативните правни последици са в тежест на страна, която има тежест да ги установи. От доказателствата по делото може да се направи извод, че услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” не е била реално предоставяна от ответника на жалбоподателя през 2014 година, поради което и съдът приема, че за процесния период този компонент от ТБО не се дължи от жалбоподателя.  Жалбата - в тази част - е основателна, а оспореният АУЗД – незаконосъобразен.

 

            3. По отношение на третия компонент от ТБО - обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, съдът приема следното.

            Съгласно чл. 71 т. 3 от ЗМДТ компонентът от ТБО за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, не се събира, когато няма такива. ТБО относно обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа, се дължи винаги, когато съответната община ползва съоръжение за обезвреждане, както и когато имотът, по отношение на който се събира тази такса, е в район с предвидено сметосъбиране и сметоизвозване.

            От неоспорените доказателства по делото, съдът счита за установено, че община Созопол използва съоръжение за обезвреждане на неопасни отпадъци (регионално депо в землището на село Равадиново). На следващо място, от представената заповед на кмета на община Созопол, издадена на основание чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ, местността „Буджака“ попада в район, за който за 2014 година е било регламентирано сметосъбиране и сметоизвозване, а са налице и доказателства, че такова реално е било осъществявано – актовете за извършени работи от „РТК“ ООД и схемата на разположение контейнери за отпадъци в местността „Буджака“ (лист 32).

            Предвид изложеното, съдът приема, че на жалбоподателя правилно е начислен този компонент от ТБО в размер на 0,5 ‰ – 140,98 лева. С оглед на тези съображения, оспореният акт в тази част е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Съдът следва да определи и лихвата за забава за периода, за което не се изискват специални знания. Дължимата лихва върху главницата, определена на основание чл. 17 ал.3 от Наредбата, е в размер на 12,49 лева.

 

            Съобразно изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят част от направените разноски, които са в общ размер на 400 лева, от които 50 лева държавна такса  и 35 лева адвокатско възнаграждение (лист 36 и 42). Предвид размера на уважената част от жалбата – 2915,57 лева (главница и лихва) от общия интерес по АУЗД – 3069,04 лева, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и съдът го уважава до размера от 380,00 (триста и осемдесет) лева.

            Ответникът претендира възнаграждение в размер на 500 лева, което съдът приема за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (лист 75). Дължимото възнаграждение на ответника следва да се изчисли пропорционално на размера на потвърдената част от АУЗД – 153,47 лева (главница и лихва), поради което и съдът осъжда жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер от 25,00 (двадесет и пет) лева.

            С оглед на изложеното, основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация № РА000223/14.07.2015 година на старши инспектор – орган по приходите в Община Созопол, потвърден с решение № 001/24.01.2018 година на началника на отдел „ПМДТУ“ при община Созопол, в частта, с която на „Дънфи“ ЕООД с ЕИК 102882708, е определена такса битови отпадъци за 2014 година в размер на 2678,55 лева - главница и 237,02 лева – лихва.

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дънфи“ ЕООД с ЕИК 102882708 срещу акт за установяване на задължение по декларация № РА000223/14.07.2015 година на старши инспектор – орган по приходите в Община Созопол, потвърден с решение № 001/24.01.2018 година на началника на отдел „ПМДТУ“ при община Созопол – в останалата ѝ част.

           

            ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „Дънфи“ ЕООД - Бургас с ЕИК 102882708 сумата от 380,00 (триста и осемдесет) лева – разноски по делото.

 

            ОСЪЖДА „Дънфи“ ЕООД - Бургас с ЕИК 102882708 да заплати на Община Созопол сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева – разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: