Р Е Ш Е Н И Е

 

          796                                        02.05.2017г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 542 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от К.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000006/13.02.2017г., издадена от Д.Н.Д., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 180 ДНИ.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед. Твърди се, че същата е постановена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопрозводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.  

В съдебно заседание  жалбоподателят К.В.В., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна – Д.Н.Д., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, редовно и своевременно призован, се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че е бил компетентен да издаде оспорената заповед и при издаването й са спазени административно-производствените правила, и същата не противоречи на материално-правните разпоредби на закона.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         На 10.02.2017г. около 19.18 часа в гр.Сунгурларе, жалбоподателят К.В. бил спрян за проверка от служители на РУП-Сунгурларе докато управлявал лек автомобил “Тойота Авенсис” с рег.№ *** по ул.“Христо Смирненски” в близост до офиса на „Уникредит Булбанк”. По време на проверката служителите на полицията установили, че водачът на автомобила мирише на алкохол. При изпробването му с техническо средство “ДРЕГЕР 7410+” с фабр.№ ARSM 0053 уредът отчел наличието на 1.15 промила алкохол. На В. бил предоставен талон за медицинско изследване с № 0001771.

         За извършеното административно нарушение на К.В. бил съставен АУАН № Г501478/10.02.2017г. от Д. Д. Р., на длъжност мл. автоконтрольор при РУП Сунгурларе при ОДМВР  гр.Бургас. АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който написал саморъчно, че няма никакви възражения относно съдържанието му. На основание съставения АУАН № Г501478/10.02.2017г. и в съответствие със заповед № 251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, Д.Н.Д., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000006/13.02.2017г., с която на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 180 ДНИ.

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на К.В., който я оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба с вх.№ 2150/02.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. по т.1.7 и полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят В. е управлявал МПС с алкохол в кръвта, като при извършената проверка от полицейски служители на РУ Сунгурларе, с технически средство “ДРЕГЕР 7410+” с фабр.№ ARSM 0053,  уредът е отчел наличието на 1.15 промила алкохол. По този начин жалбоподателят е осъществил административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година”. При тази законова регламентация, в конкретния случай, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС от водач - собственик, спрямо който при проверка от страна на полицейските органи се установи с техническо средство, че е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

В рамките на настоящото съдебно производство констатациите в акта за установяване на нарушението не бяха опровергани от жалбоподателя, въпреки дадените му указания и възможност да направи това, още повече, че при предявяването му на АУАН, същият е отбелязал саморъчно, че няма никакви възражения по него.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед, като налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година, а именно за 180 дни”, с оглед установеното от фактическа страна е било задължително.

         С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0454-000006/13.02.2017г., издадена от Д.Н.Д., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, упълномощен със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на К.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 6 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА, А ИМЕННО ЗА 180 ДНИ.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: