Р Е Ш Е Н И Е  № 977

 

Град Бургас, 17.05.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря Стоянка Атанасова, с участието на прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева адм. дело № 541  по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е след като с решение № IV-7/15.02.2018г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 1889/2017г. по описа на БОС, е обезсилено решение №1734/30.10.2017г. на Районен съд-Бургас, постановено по гр.д. № 115/2017г. по описа на БРС, и делото е изпратено на Административен съд- Бургас за произнасяне по компетентност по иска на Н.-А.Ю.П., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас срещу П.К.М. – надзирател в затвора в гр.Бургас, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лева, изразяващи се в стрес и безпокойство, причинени от действия на ответника на 1.01.2017г. около 22 часа, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С молба уточнение вх. № 2748/08.03.2018г. на Административен съд-Бургас ищецът е уточнил, че искът му е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София към министъра на правосъдието на Република България за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и депресия в периода от 1.01.2017г. до подаване на иска срещу М., т.е. до 9.01.2017г., причинени от действията на този служител на ответника. Изложени са доводи, че на 1.01.2017г. около 22ч., служителят неправомерно задържал стенен календар за 2017г., предоставен с пратка от майката на ищеца, като казал, че няма да го даде на П., ако той подаде жалба срещу М. и други служители в затвора във връзка с предходен случай. Твърди се, че този случай е свързан с предходен отказ на същия служител да предаде часовника на П. за ремонт заради скъсана каишка на неговата майка, която била излъгана от М. и оставена да чака извън затвора на студа почти два часа. В молбата уточнение се навеждат  твърдения, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са причинени и от незаконосъобразни бездействия на ГДИН. Ищецът твърди, че подадените от него във връзка със случая жалби до директора на затвора, до министъра на праосъдието и ГДИН са без резултат. Отказано му е разследване по случая и е укривано името на сочения по-горе служител като се целяло същият да не бъде наказан. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата, като съгласно направеното от него уточнение в съдебно заседание, тази претенция е за периода от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

В подаденото уточнение на исковата молба пред Административен съд-Бургас са изложени доводи, че вседствие на описаните по-горе незаконосъобразни действия и бездействия ищецът се е почувствал унижен и нищожен, безправен затворник, незащитен от закона и държавата, с който всеки служител може да си прави каквото поиска като нарушава правата му и го изнудва. Поради това той изпаднал в депресия,  живеел в постоянен страх от отмъщение и разправа, чувство на малоценност, унижено достойнство, знаейки, че за него в затвора не съществува закон и справедливост.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска и моли да бъде уважен от съда. Ангажира доказателства.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявения иск по основание и размер в представен писмен отговор на исковата молба и моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че не са конкретизирани  претърпените вреди и липсват доказателства такива да са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия или бездействия на негови длъжностни лица при осъществяване на административна дейност. Твърди, че по отношение на ищеца се подхожда законосъобразно и не са извършвани действия или бездействия в нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Представя доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска и пледира за отхвърлянето му от съда. При условия на евентуалност прави възражение за частичната му основателност, предвид краткия исков период.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска:

В исковата молба и нейното уточнение са наведени твърдения, че ищецът се е почувствал изнудван, унижен, безправен и незащитен, вследствие на действията на служител в затвора в гр.Бургас, които сочат на нарушение на забраната, въведена в чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода да бъдат подлагани на унизително отношение. Поради това съдът квалифицира иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда, че  държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното иска е процесуално допустим за разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК и подсъден на Административен съд-Бургас съобразно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС. Искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, т.е. срещу пасивно легитимирания ответник, представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 от АПК е обективна.

По основателността на иска:

Държавата, представлявана от органа, осъществяващ пряко ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, има задължението да спазва общата забраната по чл.3, ал.1 ЗИНЗС, осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) неимуществена вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение – чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“ – чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Ищецът понастоящем търпи наказание доживотен затвор без замяна при строг режим, считано от 6.08.2014г. в затвора в гр.Бургас видно от справка на началника на затвора.

Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.И., настанен в спално помещение, съседно на ищеца и И.И., че П. е бил подложен на унизително отношение от страна на  командира. И двамата свидетели са категорични, че длъжностното лице отишло при ищеца на 1.01.2017г. вечерта и като му показало календара му заявило, че ще го получи, ако не напише жалба срещу него във връзка със случая с часовника на П. по-рано същия ден, който не бил предаден на майка му за ремонт. Това е унизително отнасяне в известна степен, чрез психическо въздействие и опит да се накърни достойнството на ищеца, което е станало достояние на други лишени от свобода. В случая е без значение вида на пратката - календар и неговата значимост, преценката за която е субективна предвид ограниченията, които търпят и условията, в които са поставени лишените от свобода с оглед естеството на самото наказание. Релевантно за спора е заявеното на ищеца, че ще получи календара в зависимост от това дали ще се подчини на командира и ще се откаже от правото си на жалба. С оглед изложеното съдът приема, че тези действия на служителя на ответника са от естество да породят у ищеца и чувство на малозначителност, каквото той твърди, че е преживял, като се има предвид положението му на лишен от свобода и ситуацията, в която е поставен, да се откаже от упражняване на негово право на жалба, гарантирано от закона. Налице е незаконосъобразно действие на специализиран орган по изпълнение на наказанието, извършено в нарушение на забраната по чл.3, ал.1, предложение последно от ЗИНЗС в периода от 22:00 часа на 1.01.2017г. до сутринта на 2.01.2017г. Тогава календарът е предаден на ищеца от друг служител, видно от показанията на свидетеля И.И., т.е. след този момент ищецът не е търпял последици от незаконосъобразното действие на служителя на ответника. От страна на ищеца не са наведени твърдения и не са налице данни да е принуждаван по друг начин в периода от 3.01.2017г. до 9.01.2017г. да се откаже да подава жалба във връзка със случая с неговия часовник. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като изцяло недоказан и неоснователен за периода от 3.01.2017г. до 9.01.2017г. Не са налице данни за незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице от мястото за лишаване от свобода, което би могло да породи като пряка и непосредствена последица твърдяното от ищеца чувство на незащитеност, страх и за липса на справедливост, както и депресия в посочения период.

Разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС въвежда презумпцията, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно, успешно проведеното по делото доказване на предпоставката по чл.284, ал.5, във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно унизително отношение на служител в затвора в гр.Бургас към ищеца на 1.01.2017г. около 22:00 часа в нарушение на чл.3, ал.1, предложение последно от ЗИНЗС, налага извод, че за П. са настъпили неимуществени вреди, но само за част от исковия период – до сутринта на 2.01.2017г., тъй като тогава му е върнат календара и обективно същото отношение не е могло да продължи. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял в резултат на това поведение, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е ангажирал убедителни доказателства, че служителят не е извършил твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие. Изложените твърдения в представената по делото справка на началника на затвора в гр.Бургас в по-голямата им част са ирелевантни за спора, тъй като не се отнасят до твърдяното от ищеца отношение към него от страна на командира по повод намерението му да подаде жалба. В справката предимно е разяснен режима на връщане на вещи на близките на затворниците и причината, поради която е било невъзможно да се изпълни веднага желанието на ищеца да се предаде часовника на майка му. Твърдението, че календарът е предаден на ищеца на деня след свиждането заради необходимостта да бъдат проверени другите вещи, които са били част от пратката за П., не опровергава събраните гласни доказателства относно проявеното унизително отношение към него от страна на служител в затвора. Дори причината за забавянето да е била такава, не са налице данни това да е обяснено на ищеца. Свидетелските показания категорично и безпротиворечиво потвърждават твърденията на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед естеството на действията, чрез които ищеца е бил подложен на унизително отнасяне, липсата на данни, спрямо него да е приложена каквато и да е физическа принуда, засягаща достойнството му в по-голяма степен и изключително краткия период, в който той е търпял последиците от същото – по-малко от едно денонощие, съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 50 лева за периода от 22:00ч. на 1.01.2017г. до сутринта на 2.01.2017г., дължимо на ищеца ведно със законната лихва от 9.01.2017г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 2 000 лв. и за периода от 3.01.2017г. до 9.01.2017г. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Предвид изхода на спора и своевременно направено искане от ищеца за присъждане на разноски на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – внесена държавна такса.

Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая при частичната основателност на исковата претенция искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-гр.Бургас, пети състав,

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието на Република България да заплати на Н.-А.Ю.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в гр.Бургас, обезщетение в размер на 50 лв. (петдесет лева) за претърпени неимуществени вреди в периода от 22:00 часа на 1.01.2017г. до сутринта на 2.01.2017г., причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от мястото за лишаване от свобода, извършени в нарушение на чл.3, ал.1, предложение последно от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.01.2017г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 50  лв. (петдесет лева) до пълния предявен размер от 2000 лв. (две хиляди лева) и за периода от 3.01.2017г. до 9.01.2017г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” със седалище гр.София при Министъра на правосъдието на Република България да заплати на Н.-А.Ю.П., ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора в гр.Бургас, съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лв. (десет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: