РЕШЕНИЕ

 

                                 971                        дата 02 юни 2015г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 21 май 2015 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                       2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 541 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Районно управление „Полиция“ – гр.Несебър против Решение № 49/17.02.2015г., постановено по НАХД № 572/2014г. на Районен съд - Несебър, с което е отменено НП № 14-0304-001687/29.07.2014г., с което, на Х.М.Ч. ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.

Съдебното решение се обжалва като необосновано. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние, като не споделя мотивите на съда, с които е отменено НП. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не се явява и не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Районен съд – Несебър е обосновал извод за отмяна на наказателното постановление, приемайки, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, тъй като административнонаказващия орган е приложил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, в която са предвидени две хипотези, описани в обстоятелствената част на НП като алтернативно извършени, което е лишило наказаното лице от възможността да разбере дали е наказан за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или за това, че не е изпълнил предписанието му за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдът е анализирал пропуск на наказващия орган по чл.3 от Наредба № 30/27.06.2001г. за вписване в съставения АУАН часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. На следващо място е посочено, че след като нарушителят е отказал да бъде тестван с техническо средство е следвало да бъде попълнен незабавно талон за медицинско изследване, което не е сторено. Прието е, че за да бъде ангажирана отговорността му по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на водача е следвало да бъде предоставена възможност да даде кръвна проба, като му се издаде талон за медицинско изследване, тъй като законодателят е предвидил процедура за лабораторно изследване и преди това е невъзможно да бъде санкциониран водач на МПС единствено за това, че е отказал изследване с технически прибор, след като не е била обезпечена възможността му за изследване на концентрацията на алкохол посредством даване на кръвна проба.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. В случая безспорно се установява, че на 20.07.2014г. санкционираният водач Х.Ч. е отказал както да бъде тестван за алкохол с техническо средство, така и да получи талон за кръвен анализ посредством лабораторно изследване. Това е отразено в съставения АУАН и е изложено пред съда от св.Гочев – актосъставител, споменава се и от св.Димитров. Действително по делото не е налична бланка за медицинско изследване, но това е обяснимо с оглед поведението на санкционирания водач – пред органите на реда на място и първоначално пред районния съд Ч. е поддържа тезата, че той изобщо не е бил водач на автомобила, поради което това дава основание да се смята, че с оглед тази теза, той е отрекъл както изследването с техническо средство, така и даването на кръвна проба за анализ. Тази теза впоследствие е изоставена пред районния съд, като в съдебно заседание на 20.11.2014г. пълномощникът на санкционираното лице е направил изявление, че оттегля възражението си и не поддържа довода в жалбата, че не Ч. е управлявал автомобила, а трето лице, тъй като по случая вече има образувано и НОХД. В този смисъл, с оглед конкретните факти следва да се приеме, че водачът е отказал на място както тестването с техническо средство за алкохол, така и даването на кръв за лабораторен анализ. Посочването на двете хипотези на закона в съставения АУАН и издаденото НП не представлява нарушение, ограничаващо правото на защита на водача, в каквато насока са част от възраженията, тъй като независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана и отговорността на водача. Що се отнася до мотива на съда, че не е индивидуализирано техническото средство, за да бъде проверена неговата годност, което е едно от основанията на съда да отмени НП, това становище не се споделя от настоящия съд, тъй като годността на техническото средство би била правнозначим факт в случай на осъществена проверка с него, ако водачът оспорва данните поради техническа неизправност, но не и в случая когато въобще е отказано тестването с техническото средство.

На основание изложените по-горе мотиви, решението на съда следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което се потвърди издаденото наказателно постановление. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 49/17.02.2015г., постановено по НАХД № 572/2014г. на Районен съд - Несебър.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0304-001687/29.07.2014г. издадено от началника на РУП Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: