Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 933 /11.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

В. Енчев

 

при секретар Кристина Линова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 540/2018 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.В.Н. с ЕГН ********** *** против решение № 82/18.01.2018 година по н.а.х.д. № 3330/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-000723/27.03.2017 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на Н. за нарушение на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Касаторът оспорва решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, но не излага конкретни доводи в тази насока. Аргументите му са насочени изцяло към законосъобразността на НП. Заявява, че вмененото му противоправно деяние не е точно посочено в описателната част на АУАН. Твърди, че обстоятелството, че именно той е управлявал спрения за проверка автомобил е недоказано в административнонаказателното производство. Изтъква още, че не става ясно как административнонаказващият орган е преценил, че управляваното ППС е лек автомобил, тъй като била описана само марката, но не и конкретни технически параметри. Жалбоподателят възразява още, че в АУАН е отразено, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотични вещества, но не е отразено дали е отказал да даде кръвна проба. Накрая заявява, че органът не е изяснил коя от формите на изпълнителното деяние е осъществена – отказ да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство или отказ да даде кръвна проба.

Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП И.Н. е санкциониран за това, че като водач на МПС, на 17.02.2017 година, около 10:20 часа в град Бургас, на бул. „Сан Стефано“ в посока от кръстовище с ул. „Хр. Ботев“ към кръстовище с ул. „Цар Калоян“, управлява лек автомобил марка „Мерцедес С 500“ с регистрационен № ****, собственост на В. Х. Н. с ЕГН **********, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARAM 0005 за употреба на наркотични вещества. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0017739.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано от административнонаказващия орган.

Решението е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон. Такива не са налице и в административнонаказателното производство.

Решението е обосновано. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в  чл.174 ал.3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.

В НП времето, мястото, вида на автомобила и всички останали обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени достатъчно изчерпателно, така че не е налице каквото и да е съмнение в авторството на нарушението. В конкретния случай, касационният жалбоподател е отказал както да бъде тестван с техническо средство за наличие на наркотични вещества, така и да даде кръвна проба. По първия отказ няма спор. Спори се по факта дали след като му е бил издаден талон за медицинско изследване водачът е дал кръв за анализ. Фактът, че водачът е отказал да даде кръв за анализ е отразен саморъчно от него на лист 8 от н.а.х.д. № 3330/2017 година, където е представено копие от талон за медицинско изследване № 0017739, издаден на нарушителя и съдържащ негов подпис в частта „водач на МПС“, както и подпис на издалия го служител на МВР – младши автоконтрольор М. С., който е и актосъставител в конкретното административнонаказателно производство. В същия талон нарушителят е вписал, че отказва да даде кръв за анализ. С оглед на изложеното, възраженията на касатора – макар и не срещу решението на РС, са неоснователни.

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/18.01.2018 година по н.а.х.д. № 3330/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: