Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 795           Година 04.05.2015             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                         

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                   2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 540 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник на Районно управление „Полиция” гр.Несебър против решение № 39 от 12.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 811 по описа за 2014г. на Районен съд Несебър. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Не споделя мотивите на съда довели до отмяна на издаденото наказателно постановление, като твърди, че правилно е определен субекта на административнонаказателна отговорност и констатираното деяние е съставомерно. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – И.И.С. с ЕГН ********** ***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 14-0304-001682/29.07.2014г. на Началника на РУП гр.Несебър, с което на И.И.С. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  400 лева. Съдът е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила засягащи правото на защита на жалбоподателя и ограничавайки възможността му да разбере в какво точно е обвинен и за какво точно нарушение следва да организира защитата си. Посочено е, че в наказателното постановление са описани два самостоятелни състава на две различни административни нарушения, тъй като установените фактически обстоятелства сочат, че лицето не представя валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, а в последствие административнонаказващият орган е констатирал, че с горното е извършено нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като нарушителят притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – деяние, което не е констатирано в АУАН. На следващо място съдът е преценил, че е налице неправилно приложение на материалния закон и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя  по чл.315, ал.1 т.1 от КЗ, тъй като същият не е собственик  на управляваното МПС и за него не възниква лично задължението за сключване на  застраховка „Гражданска отговорност”, с оглед на което е обосновал извод за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Неправилно първоинстанционния съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление, като изводите за неправомерно ангажиране отговорността на ответника по касация не се споделят от настоящия съдебен  състав.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че в наказателното постановление са описани две различни нарушения и че лицето е санкционирано за нарушение което не е описано в акта.

На И.И.С., в качеството му на водач/ползвател на МПС, е съставен акт за установяване на административно нарушение № 588726/20.07.2014г. за това, че на същата дата е установен в гр.Несебър да управлява лек автомобил, собственост на Ж. Ц., за който автомобил няма сключена застраховка гражданска отговорност. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, а актът е подписан с обяснение от лицето „ще представя застраховка до 3 дни“. Въз основа на акта на 29.07.2014г. е издадено наказателно постановление №14-0304-001682 с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ на И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Видно от наказателното постановление в него изрично е посочено, че лицето се наказва като „Водач на лек автомобил“, а не като негов собственик, съответно възпроизведена е и нормата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ в частта в която касае ангажирането на административнонаказателната отговорност на лице което управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо, не е налице никакво съмнение, че лицето е санкционирано като водач, а не като собственик на МПС което управлява, още повече, че в наказателното постановление изрично е посочен и собственика на превозното средство – Ж. Ц..

Неправилно първоинстанционният съд е приел и че в случая наказателно отговорен по повдигнатото обвинение може да бъде само собственика на автомобила, като непредставянето на валидна застраховка е съставомерно по чл.100, т.3 от ЗДвП.

Съгласно чл.315, ал.1, т.1 от КЗ „Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва със:1. глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице“.

 Видно от посочената разпоредба, законодателя е предвидил възможност за самостоятелно ангажиране на административнонаказателната отговорност, както на собственика на автомобила, за това, че не е сключил задължителната застраховка, така и на водача на лекия автомобил, за това, че го управлява, без да има сключена застраховка.

Нормата на чл.100, т.3 от ЗДвП, въвежда задължението на водача на автомобила да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За да бъде санкциониран водача за неизпълнение на това задължение, следва да е била сключена такава застраховка за автомобила, но той да не е носил съответния удостоверяващ документ, пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени в случая.

С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение, като постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде разгледано и решено по същество, като се потвърди наказателното постановление, по следните съображения:

При съставянето на акт за установяване на административно нарушение и при издаването на оспореното наказателно постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

С оглед събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява, че лицето е извършило вмененото му нарушение и правилно е било санкционирано на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че управлява моторно превозно средство за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на действаща задължителна застраховка на автомобила към 20.07.2014г. се установява и от извършената от наказващият орган и съда служебна проверка на Интернет страницата на Гаранционния фонд, в която е предвидена възможност за проверка на сключените застраховки ”Гражданска отговорност”, посредством регистрационния номер на автомобила. Ето защо, правилно И.С. е санкциониран за извършеното от него административно нарушение, на посоченото в наказателното постановление основание, като наложеното му административно наказание „глоба” е в законоустановения минимум от 400 лева, определен съобразно чл.27 от ЗАНН.

 С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд гр.Несебър, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 39/12.02.2015г. постановено по н.а.х.д. № 811 по описа за 2014г. на Районен съд Несебър и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0304-001682 издадено на 29.07.2014г. издадено от Началника на РУП-Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

              

 

                                                                                  2.