Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1264                      07.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и шести юни,                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 540 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР-Бургас, против решение № 224/10.02.2014г., постановено по НАХД № 4651/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 3343/27.09.2013г. на началник сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с което на Г.М.К., ЕГН-**********,***, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, на осн. чл.185, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Счита се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК и чл.348 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът Г.М.К. се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощения от него адвокат К., който пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност проведено оспорване. Пледира за потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

 

 Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 3343/27.09.2013г. на началник-сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с което на Г.К., за нарушение на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба от 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП са наложени глоба от 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяна на наказателното постановление, тъй като при издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изискваща същия да се състави в присъствието на нарушителя и свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита на актосъставителя М. се установило, че както той, така и свидетелят по акта, не са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В тази връзка при издаване на АУАН не било спазено изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН – в тези случаи актът да се съставя в присъствието на двама други свидетели с изрично отбелязване. Районният съд е приел, че горното се квалифицира като съществено процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление (НП).

Решението е обжалвано с мотив, че законодателят в чл.53, ал.2 от ЗАНН, е дал възможност на административнонаказващия орган да издаде НП и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Неправилно районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление, защото при правилна преценка на релевантните факти е достигнал до погрешни правни изводи. Вярно е, че с вписването в акта само на един свидетел, който не е присъствал при извършването или установяването на нарушението, е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Същото обаче не може да се квалифицира като съществено, именно заради приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както правилно е посочил касаторът. Съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато в резултат на същото се засяга или би могло да се засегне правото защита на лицето, т.е. до невъзможност лицето да упражни процесуалните си права в пълен обем. Нито в хода на производстото пред районния съд, нито в хода на настоящето производство обаче се навеждат каквито и да е доводи в тази връзка.

Следва да се отчете, че чл.53, ал.2 от ЗАНН не само създава възможност, но императивно задължава наказващия орган да издаде НП при нередовности в акта, при изпълнението на три изисквания: установени извършено нарушение, самоличност на нарушителя и вина. В случая, наличието и на двете нарушения и самоличността на нарушителя са без съмнение – Г.К. потеглил с автомобила си, без да се убеди, че устройството за зареждане с гориво е извадено от автомобила, с което скъсал маркуча на устройството. С това той създал опасност на движението, правилно квалифицирано от наказващия орган като нарушение чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП и санкционирано на основание чл.185, предл.1 от ЗДвП с административно наказание глоба в предвидените размери.

Случилото се събитие по скъсване маркуча на колонката за зареждане на гориво, се квалифицира като пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, защото е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и е предизвикало материални щети. В тази връзка К. като участник в ПТП, е имал задължение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Вместо това той е потеглил с автомобила в неизвестна посока, поради което служителите на бензиностанцията уведомили контролните органи и нарушителят бил издирен по регистрационния номер на автомобила му. С това си поведение нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, правилно санкционирано от наказващия орган като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП с нормативно предвидените административни санкции в законовите размери.

Нарушителят К. не е оспорил тези факти, но в жалбата си срещу НП е изложил възражения, според които вина за произшествието има пълнача на гориво, който не свалил своевременно устройството за зареждане. Тази защитна теза не може да бъде споделена, тъй като именно К. е управлявал автомобила при потеглянето му с поставеното в него устройство за зареждане с гориво и като водач на МПС, именно негово е било задължението да се убеди, че с движението си по този начин, няма да създаде опасност за движението и да причини материални щети. След като не се е убедил в това, а е потеглил с автомобила си, само негова е вината за настъпване на това нарушение, което е и последното изискване за приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Досежно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, не може да има спор, че същото следва да бъде вменено във вина на К., който напускайки произшествието, сам е допринесъл за настъпването на общественоопасните последици.

При извършената служебна проверка на издаването наказателното постановление настоящият съдебен състав установи, че са спазени всички процесуални правила и норми. Актът и наказателното постановление са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление, безспорно е установено в хода на съдебното следствие и разпита на актосъставителя, че същите отговарят на обективната истина, а допуснатите неточности не се отразяват на крайните изводи.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд Бургас с което то е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 224/10.02.2014г., постановено по НАХД № 4651/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 3343/27.09.2013г. на началник-сектор ПП при ОДМВР-Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3343/27.09.2013г. на началник сектор ПП при ОДМВР-Бургас, с което на Г.М.К., ЕГН-**********,***, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, на осн. чл.185, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.