Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         466                        09.03.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На петнадесети февруари,                            две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: С. Х.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 53 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Призма-МП“ООД, ЕИК-***, гр.Приморско, ул.Трети март №80А, против решение №246/01.12.2017г., постановено по НАХД № 962/2017г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2080/07.09.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, тъй като районният съд не е отчел неправилното приложение на материалния закон в НП. В същото липсва описание, че установената отрицателна разлика във фактическата касова наличност не е довела до неотразяване на приходи, което е част от състава на нарушението. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Чрез пълномощника си адв.М.Н. ***, представя писмена молба в която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Царево е потвърдил НП № 2080/07.09.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена  имуществена санкция от 500 лева. Наказанието е за това, че при извършена проверка на 21.08.2017г. на бистро Бриз в гр.Приморско, ул.Трети март №73, стопанисван от „Призма-МП“ООД, се установило, че не се отбелязва всяка промяна на касовата (б.авт. вероятно се има предвид наличност) в момента на извършването с точност до минута. В обекта имало монтирани и въведени в експлоатация две фискални устройства модели Датекс, с инд.№ на ФУ DT 355647 и № на ФП 0235504 и инд.№ на ФУ DT 355647 и № на ФП 02355647., като и двата апарата имали опция служебно въведени и изведени суми. Разчетена касова наличност по фискалните устройства била 1037,61лв, а фактическа наличност на пари в касата била 627,87лв., при разлика минус 409,74лв. по-малко в брой.

За да постанови решението си районният съд след обсъждане на възраженията на жалбоподателя е приел, че извършването на нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е осъществил състава на нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна норма.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни, а постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от касатора и отчетената сума по фискалните устройства, съгласно дневния финансов отчет, в размер на 409,74лв. Липсват констатации и доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради което установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

  Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС,  която предвижда  глоба или имуществена санкция в размер от  3000 лева  до 10`000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши  или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно постановление не е записана никоя от тези две хипотези, поради което не е ясно на какво основание административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на размерите на установената разлика и това, че тя е с отрицателен знак не налага непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактически състав на нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. В случая не става ясно за кое точно от описаните деяния е наказано лицето, което води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Изложеното налага извод, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна с отмяна на потвърждаващото го решение на районния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 246/01.12.2017г., постановено по НАХД № 962/2017г. на Районен съд - Царево и вместо него  ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2080/07.09.2017г. на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Призма-МП“ООД, ЕИК-***, гр.Приморско, ул.Трети март №80А е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

 

                         2.