Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№         784          /10.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тони Петрова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 53/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Титан комерс 1988” ЕООД, ЕИК 201248004, със седалище и адрес на управление гр.Равда, ул.”Апостол войвода” №8, чрез управителя си М.Р.К., е оспорил решение № 2475/05.12.2013г. постановено по АНД № 4331/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 41211-О-F033292/04.03.2013г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователно е възражението, според което е налице несъвпадение между фактическото описание на нарушението, описано в акта и в наказателното постановление от една страна и цитираната като нарушена разпоредба. Касаторът твърди, че в акта и постановлението се сочи за неизпълнено задължение да подаде справка-декларация и информация от отчетните регистри за м.септември 2012г. Това твърдение е необосновано с оглед съдържанието на процесния акт и наказателно постановление, където се сочи, че „Титан комерс 1988” ЕООД не е подало в предвидените по чл.125, ал.5 от ЗДДС срокове справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.септември 2012г. Никъде не се твърди за неподадени отчетни регистри. Отговорността по процесното наказателно постановление е ангажирана единствено за неподаване на справка-декларация за посочения период. Задължението тази справка-декларация да бъде подадена в конкретен срок е описано именно в посочената в акта и в наказателното постановление разпоредба на чл.125, ал.5 от ЗДДС - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В този смисъл възраженията в касационната жалба, които касаят отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС не са относими към процесния спор.

Не е налице нарушение на чл.18 от ЗАНН, защото е описано както в акта, така и в наказателното постановление само едно нарушение – неподаване в срок на справка-декларация за данъчен период м.септември 2012г.

Касационното възражение за приложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователно. Деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, е формално – на простото извършване и няма съставомерни вредни последици. В този смисъл е ирелевантно за преценката дали случая е маловажен какъв финансов резултат е следвало да декларира в срок дружеството. Нарушението се изразява в неподаване на справка-декларация в срока посочен в закона. Липсата на щети за фиска е нъсъставомерен елемент и по тази причина наличието му не обосновава маловажност на случая.

Същото се отнася и до обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Последното обосновава налагане на най-ниския или близък до най-ниския предвиден от закона размер на санкцията, което в случая е извършено, т.е. обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път касае определянето на размера на наказанието, но не и приложението на чл.28 от ЗАНН. 

Цитираното тълкувателно решение №1 от 2007г. на ОС на НК на ВКС, установява, че преценката на административния орган по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, което не е спорно по делото.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2475/05.12.2013г. постановено по АНД № 4331/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: