РЕШЕНИЕ

 

№  998             21.05.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                        2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 539 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Ц.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. Л.К. - САК против решение № 1957/07.12.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 5140/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба, серия К № 0967099/03.03.2015 год., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

С жалбата съдебното решение се обжалва като необосновано. Излагат се доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, като се посочва, че липсват съществени реквизити от съдържанието му. Оспорва се съставомерността на констатираното деяние и годността на автоматизираното техническо средство. Иска се отмяна на съдебния акт и на издадения електронен фиш.

         В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия К № 0967099/03.03.2015 год., издаден от ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е установено от стационарна система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Посочил е, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Отбелязал е, че в кориците на делото е представено и удостоверение за одобряване на стационарното устройство, както и протокол за проверка от Института по метрология. Изрично е коментирал, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП, като обстоятелството, че той е управлявал автомобила не се оспорва.  Коментирал е, че цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на административно-наказателното обвинение, точно и напълно съответстват на обстоятелствата по случая, като ясно е посочено мястото, където е позиционирано устройството, поради което жалбата се явява неоснователна.  

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване.

Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с която разпоредба e указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Такъв  знак – В26 е бил налице, съобразно изричното отбелязване на този факт в описателната част на ЕФ. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Същото определение е възпроизведено и в § 1 от ДР на ЗАНН. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Неоснователно е възражението за липса на конкретно и ясно описано нарушение в електронния фиш. В представеното по делото доказателство, отразяващо засечената от техническото устройство скорост е посочена скорост 131 км/ч. В електронния фиш е записано, че скоростта, с която е установено да се движи МПС управлявано от касатора е 127 км/ч. Намалението се дължи на така наречения 3% толеранс, който се дава във всички случаи, защото по дефиниция техническото устройство е възможно да отчита допустима грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол, която е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. За това, в полза на наказаните лица при издаване на електронния фиш този процент допустима грешка се отчита, като се намалява размера на действително отчетената скорост, поради което следва да се счита, че няма противоречия между установената скорост и тази, която е отразена в електронния фиш.

         Неоснователни са и доводите относно липсата на технически контрол на измервателното средство – автоматизирано средство № 00209D32D4F9. Пред районният съд, а впоследствие и пред Административния съд са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010 г., валидно до 08.12.2020 г. и Протокол от проверка № 149-ФМИ/20.03.2014 г. с валидност 12 месеца, според които техническото средство е изправно и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Република България. Същото е преминало проверка за техническа годност на 20.03.2014 г., поради което изложените съмнения, относно неговата неизправност са неоснователни. В този смисъл са и правните изводи на Районен съд – Бургас. Що се касае до възраженията в касационната жалба относно спазването на чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г., то следва да се посочи, че същата е приета след извършеното нарушение.

         Предвид горното, следва да се заключи, че като е потвърдил оспореният пред него електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1957/07.12.2017 г. постановено по н.а.х.д. № 5140/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  2.