РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 03 юни 2011 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 16 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 539 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Заповед № 367/14.02.2011 год. на кмета на община Бургас, с която е постановен отказ за издаване на заповед за настаняване в общинско жилище на С.А.К. *** поради липса на предпоставките по чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет Бургас.

         Жалбоподателят К. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като счита, че административният орган неправилно е тълкувал приложената от него разпоредба, като в тази връзка възразява, че извършената от него продажба на идеална част от имота, която административният орган е възприел като пречка за издаване на настанителна заповед, е извършена в един предходен момент още преди настаняването му в общинско жилище с предходна Заповед № 1079/28.05.2007г. Счита, че отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, поради което се иска отмяна на издадената заповед № 367/14.02.2011г. 

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.  

         Ответникът – кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърлянето й, претендира възнаграждение.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Видно от доказателствата, съдържащите се в представената административна преписка, жалбоподателят К. ***.2010г. и Декларация вх. № 199н/28.07.2010г., с искане да бъде настанен в свободно общинско жилище под наем.   

Искането е разгледано на заседание на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища (НУРУЖНГННПОЖ), проведено на 16.08.2010 год., за което е съставен Протокол № 3, видно от който, в т.16 е посочено, че за жалбоподателя К. не са налице условията на чл.4, ал.1, т.6 от НУРУЖНГННПОЖ, поради което е прието, че не следва да бъде настанен в общинско жилище.

         Горните фактически обстоятелства са установени от административния орган и са описани в обстоятелствената част на издадената от него заповед, като допълнително се е позовал на това, че на 12.05.2006г. жалбоподателят К. е извършил продажба на 1/3 идеална част от поземлен имот с площ от 380 кв.м. с идентификатор 73626.509.189, находящ се в гр.***, заедно с находящата се в него стопанска постройка с площ от 8 кв.м. Въз основа на горните данни, кметът на община Бургас е приел, че не са налице условията на чл.4, ал.1, т.6 от  НУРУЖНГННПОЖ, поради което и на основание чл.59, ал.1 от АПК издал процесната Заповед № 367/14.02.2011 год., с която отказал издаването на заповед за настаняване под наем в общинско жилище на жалбоподателя С.К..

         Заповедта е незаконосъобразна.

         В Глава втора от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет – Бургас (приложима редакция към момента на издаване на административния акт), са регламентирани реда и условията за установяване на жилищни нужди и картотекиране, като в чл.4, ал.1 от Наредбата са посочени лицата, които имат право да кандидатстват за настаняване в общински жилища, а в т.1-13 се съдържат кумулативните условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите граждани и техните семейства. Условието по т.6 от ал.1 на чл.4 предвижда лицето да не е прехвърляло имоти по т.1-3 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, дарение в полза на държавата или общината. Констатирано е от административния орган и това се установява от Справката на Службата по вписванията – гр.Бургас, че жалбоподателят К. е извършил прехвърляне на недвижими имот, представляващ 1/3 идеална част от поземлен имот с площ от 380 кв.м. с идентификатор 73626.509.189, находящ се в гр.Търговище, бул. “М.Андрей” № 46, заедно с находящата се в него стопанска постройка с площ от 8 кв.м. в полза на неговия брат Красимир К.. Именно с оглед съдържащото се в тази справка записване, административният орган е извел извод, че лицето е извършило разпореждане с недвижим имот в ограничителния десет годишен период, което се явява пречка по смисъла на чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата за настаняване в общинско жилище.

Събраните по делото доказателства не могат да обосноват несъмнен извод, че в конкретния случай, прехвърленият от жалбоподателя имот има характеристиките на такъв по смисъла на чл.4, ал.1, т.1-3 от Наредбата. Съдът не намери в административната преписка данни, въз основа на които да прецени, че отчужденият имот има релевантните характеристики на такъв по смисъла на чл.4, ал.1, т.1-3 от Наредбата. Очевидно е, че имотът не е жилище или вила по смисъла на т.1., няма данни да е жилищен или вилен имот по смисъла на т.2, а също така няма данни да е с търговско или стопанско предназначение по смисъла на т.3. Същият е описан като 1/3 идеална част от поземлен имот с обща площ от 380 кв.м., ведно с находяща се в него стопанска постройка от 8 кв.м., като няма данни административният орган да е направил анализ за съответствието на прехвърляния имот с условията на чл.4, ал.1, т.1-3 от Наредбата. Подобно установяване на релевантните характеристики безспорно е необходимо с  оглед правилното приложение на материалния закон. Обратното би означавало всяка една транслативна сделка да се явява пречка по смисъла на Наредбата, което очевидно не кореспондира както с буквата, така и с духа на подзаконовия акт, който, като е поставил известни ограничителни условия, следва се имат предвид само те и никакви други.

Отделно от това съдът констатира, че в дейността си по правоприлагане административният орган не се е съобразил с приложимата редакция на Наредбата, претърпяла изменение след 26.10.2010г., видно от което, не всяко прехвърляне на имот се явява пречка за настаняване в общинско жилище, като в тази насока са предвидени изключения – когато прехвърлянето е с оглед прекратяване на съсобственост, дарение в полза на държавата или общината. За конкретния случай се установява, че прехвърлителната сделка е именно с оглед прекратяване на съсобствеността между двамата братя. Неправилно административният орган не е взел предвид характера на прехвърлянето и ако се приеме, че той е приложил предходната редакция на Наредбата, която не е съдържала тези изключения, означава, че органът е приложил неправилно материалния закон. Следва да бъде приложена именно редакцията на Наредбата, която е действаща към момента на издаване на административния акт, защото спрямо този действащ закон следва да се преценяват материалните предпоставки за настаняване в общинско жилище, а не към момента на разглеждане на заявлението от общинската комисия. Тази комисия има помощни функции и при все, че към момента на нейното решение е действала предходната редакция на Наредбата, необходимо е кметът на общината, като компетентен административен орган да издаде този административен акт, да съобрази приложимия към датата на неговото издаване закон.

С оглед на всички доказателства по делото, съдът намира изводът на административния орган за липса на предпоставките по чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата за необоснован, което е довело до неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.  

Издадената заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, поради което и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 367/14.02.2011г. на кмета на община Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Бургас за ново произнасяне по Заявление № 94-ОО-50/123/11.05.2010г. и Декларация вх. № 199н/28.07.2010г. на С.А.К.,***, съобразно указанията на съда.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: