Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:         747                             17.04.2018г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и девети март                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Панайот Генков

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 538 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Н.К.Х.,***, срещу решение № 124/25.01.2018г., постановено по НАХД № 5647/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-003889/11.10.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

В касационната жалба Х. заявява, че оспореният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което моли да бъде отменен, като делото се върне за разглеждане от друг състав на районния съд, или се отмени изцяло с отмяна и на издаденото срещу него НП. Алтернативно предлага НП да бъде изменено в частта за наложената глоба, като бъде определена такава в минимален размер и да се отмени в частта с която му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС. Счита, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от некомпетентни органи, а между обстоятелствата посочени в тях са налице обстоятелства които го объркват. Намира, че от представените доказателства не може да се установи извършването на нарушението и неговата вина, т.е. същото е недоказано.  Освен това актът не е съставен в негово присъствие, а предварително, като при връчването му бил накаран много бързо да го подпише без да му бъде предоставена възможност да се запознае с него на спокойствие. Оспорва снимките представени по делото, както и изправността на автоматизираното техническо средство (АТС) с което същите са изготвени, като счита за недопустимо тази полицейска техника да бъде тествана и проверявана от самите контролни органи. Заявява, че от доказателствата по делото не може да се установи модела на АТС и идентификационния му номер. Твърди, че в АУАН и НП не е отбелязано мястото на нарушението. Счита за неясно дали свидетелите посочени в акта са свидетели само на съставянето му, или на установяване нарушението. Освен това актът е подписан само от един свидетел. Оспорва протокола за използване на АТС, като счита, че е налице несъответствие между него и представените снимки относно модела и идентификационния номер на използваното АТС, а самият протокол е неподписан.

Изложените оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 17-0769-003889/11.10.2017г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания: глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Релевираната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета за установено от ангажираните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя, които по жалбата срещу НП са били значително по-малко от тези по касационната жалба, са намерени за неоснователни след подробното им обсъждане, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно.

Наказанието на Х. е наложено за това, че на 30.03.2017г., в 10.22 часа, в гр.Бургас, на път Първи клас № 1-6, км.289+200, в посока от кв.Ветрен към пътен възел Лукойл, като водач на лек автомобил Ауди А8, рег.№ ***, управлявал автомобила със скорост 141 км./ч., при разрешена за движение в населено място скорост до 90 км./ч., въведена с пътен знак В-26, като скоростта била фиксирана и заснета с АТС TFR1-M, № 510/07, клип № 8952 и от нея е приспадната допустима грешка от -3%. Участъкът бил сигнализиран с преносим знак Е-24. Била подадена декларация във връзка с чл.188 от ЗДвП от 01.06.2017г. Установена е и повторност, съгласно електронен фиш № К/1429446/23.11.2016г. на ОДМВР-Сливен, връчен на 02.12.2016г. При направената справка за собствеността на автомобила било установено, че същият е регистриран на „Кристи 12“ЕООД, чийто управител (вж. извършената от съда справка в търговския регистър) Б.Б.Й. обаче е подал декларация по чл.188 от ЗДвП пред контролните органи още на 14.10.2016г., че автомобилът се управлява от Н.К.Х.. След установяване на настоящото нарушение касаторът Х. сам е подал декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил верността на факта, че в деня на нарушението – 30.03.2017г. лично е управлявал лекия автомобил Ауди А8, рег.№ ***.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № 17-0769-003889, бл.№840381 от 26.06.2017г. против Н.Х.. По делото не са ангажирани доказателства нарушителят да е бил поканен за съставянето на акта, но същият му бил предявен и подписан от него без възражения. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели с посочена самоличност, като е подписан от единия от тях. Въз основа на акта в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП № 17-0769-003889/11.10.2017г.

Разглеждайки възраженията на касатора, районният съд не е възприел доводите му за изопачаване на фактическата обстановка и допуснати съществени процесуални нарушение при издаването на НП. Извършил е обстоятелствено разследване по случая при което е установил, че мястото на извършване на нарушението било надлежно обозначено с пътен знак В-26, ограничаващ скоростта за движение до 90 км./ч. Скоростта на движение на автомобила била установена надлежно с изправна система за видеоконтрол. Нарушителят сам е декларирал, че той е управлявал автомобила, поради което му бил съставен АУАН. След съставянето на акта било установено, че срещу него имало издаден и електронен фиш за предходно такова нарушение, поради което настоящото нарушение законосъобразно е квалифицирано като повторно и е санкционирано на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП с правилно определени по размер наказания.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото писмени и веществени доказателствени материали. Последните са надлежно проверени от районния съд, като снимковия материал и протоколите за използване и установяване изправността на АТС, се оспорват за първи път едва сега в касационната жалба, което е недопустимо предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Пред районния съд същите нито са били оспорени, нито опровергани и правилно са били кредитирани от първостепенния съд.

Няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите, определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. Не се установяват никакви противоречия между обстоятелствата посочени в НП и АУАН, които да водят до объркване. Фактическата обстановка е описана ясно и точно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Същият му е бил редовно връчен, поради което следва да се приеме, че му е била предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита. Н.Х. не се е възползвал от правото си да подаде възражения срещу акта. В АУАН и НП точно е посочено мястото на което е било извършено нарушението, актът е подписан от единия свидетел, така както изисква чл.43, ал.1 от ЗАНН, като свидетелите по него не могат да бъдат очевидци на нарушението, тъй като същото е установено с техническо средство, а не чрез свидетели. В протокола за използване на техническото средство, протокола за проверката му и снимките с които е установено нарушението има пълно съвпадение в идентификацията на това средство – АТС TFR1-M, № 510/07, клип № 8952, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на АТС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., с изискуемото от наредбата съдържание съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е24 и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото НП.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/25.01.2018г., постановено по НАХД № 5647/2017г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                                                                         2.