Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1260/11.12.2009 година, гр. Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Веселин Енчев адм.д. № 537/2007 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на Д.Т.Ж. с ЕГН ********** против ревизионен акт № 02001107/02.01.2008 година (РА) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-82/10.03.2008 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП.

С РА на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС – отменен) за 42 последователни данъчни периода – от 01 юли 2002 година до 31 декември 2005 година – с общ размер на главницата -  129 443,86 лева и общ размер на лихвата – 73 178,87 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА.

Поддържа се, че при извършването на ревизията е допуснато грубо нарушение на процесуални правила, като Ревизионният доклад (РД) и РА са връчени на ревизираното лице, чрез пълномощник, на една и съща дата – 14.01.2008 година, с което са нарушени разпоредбите на чл.117 ал.4 и чл.119 ал.4 от ДОПК. На второ място, изтъква се, че  РА не е обоснован – предвид обстоятелството, че ревизията се извършва по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, органите по приходите не са извършили  анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 т.1-16 по ДОПК. Трето - в жалбата се твърди, че РА е издаден от некомпетентен орган, с оглед на това, че при съставянето на РД е участвал и издателя на РА. На следващо място – поддържа се, че тежестта за доказване на обстоятелствата, описани в акта, е възложена на органите по приходите и те е следвало да извършат ревизии на неоткритите доставчици на жалбоподателя, за да не бъдат нарушени неговите права и законни интереси в ревизионното производство. Като цяло, РА е обявен за недоказан и немотивиран, както и решението, с което е потвърден.

Жалбоподателят претендира разноски.

Ответникът оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът пледира  неоснователност на  жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

 

Относно формата на РА и съответствието му с целта на закона

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК, а именно -  да се установи наличието или липсата на задължения за данъци при извършване на ревизията.

 

Относно компетентността на издателя на РА

В жалбата се оспорва компетентността на издателя на РА.

Според жалбоподателя, е недопустимо орган по приходите, участвал в съставянето на РД  да изготвя РА, предвид разпоредбата на чл.119 ал.3 от ДОПК, която разделя персоналната компетентност на съставителя на РД от тази на издателя на РА.

 В съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав намира следното.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ДОПК, РА се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Според този текст - чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 1107/21.11.2007 година (том І, лист 21), Е.Й. В. (на длъжност "главен инспектор по приходите" при ТД - Бургас на НАП) е определена да издаде РА, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Тя е участвала и при изготвяне на РД. Няма пречка лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва в издаването на РА, тъй като в ДОПК не се съдържа забрана лице, участвало в ревизията и изготвило доклада, да участва и в издаването на РА. Самата разпоредба на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не се съдържа никакво допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА, освен на основание чл. 118, ал. 2 от ДОПК да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно, законодателят е предоставил право на преценка на компетентният орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на РД, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

От своя страна, органът, оправомощил Е.В., черпи правата си от заповед № РД - 4/03.01.2006 година (том І, лист 11) на директора на ТД – Бургас на НАП, издадена на основание чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че РА е издаден от компетентен орган, а жалбата следва да бъде отхвърлена в тази част, като неоснователна.

 

По процесуалната законосъобразност на РА

Ревизионното производство е започнало с издаването на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1107/27.06.2007 година (том І, лист 70). Тя съдържа реквизитите по чл.113 ал.1 от ДОПК, а определения в нея срок за извършване на ревизията – три месеца от датата на връчването, не надхвърля посочения в чл.114 ал.1 от ДОПК.

За връчване на заповедта, органите по приходите са посетили известния им адрес на упълномощения представител на ревизираното лице (том І лист 68). При посещението е установено, че на този адрес се намира друг субект, нямащ връзка с Д.Ж.. По тези причини, ревизионният екип е пристъпил към уведомяване на Д.Ж. по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на декларирания адрес за кореспонденция – ***, при които г-н Ж. не е открит (том І лист 66-68). За извършените посещения са изготвени съответните протоколи.

На 09.08.2007 година, при посещение на адреса по чл.8 от ДОПК, Д.Т.Ж. е открит от служители на приходната администрация и при условията на чл.30 ал.4 от ДОПК, му е връчена ЗВР и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 94-00-1593/10.07.2007 година (том І лист 69). Отказът на Д.Ж. е удостоверен с подписа на свидетеля С.И.С.– с посочен адрес. Протоколът, с който е удостоверено връчването на ЗВР и ИПДПОЗЛ е подписан и от служителите на НАП, които са го изготвили - в съответствие с нормата на чл.30 ал.4 от ДОПК. Затова съдът приема, че при уведомяване на жалбоподателя за започване на ревизията, органите по приходите не са допуснали процесуални нарушения.

Предметният обхват на ЗВР е по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от юли 2002 до декември 2005 година, включително.

Срокът на ревизията не е удължаван, не е изменян и предметния й обхват.

При извършването на ревизията е установено, че с решение № 1/22.05.2006 година (том І лист 60) по ф.д. № 2473/2001 година на Бургаски окръжен съд (БОС) е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „ДТС – Д.Ж.” на „МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново и заличаване от търговския регистър на БОС на фирмата на Д.Т.Ж.. Установено е също, че при прехвърлянето на предприятието е изготвен „протокол-опис” за приемане и предаване на счетоводни документи (том І лист 58) между счетоводителя, обслужвал едноличния търговец и С.А.С. - представляващ приобретателя „МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново.Тези доказателства, заедно с Договор за продажба на предприятие по чл.15 от ТЗ – от 17.05.2006 година (том І лист 57) и Уведомление от Д.Ж. до НАП от 22.11.2006 година (том І лист 60 стр.ІІ) са приобщени към доказателствените материали по ревизията с Протокол от 15.08.2007 година (том І лист 61).

С оглед на описаните обстоятелства, на основание чл.37 ал.3 във връзка с ал.1 от ДОПК, ревизионният екип е изискал от С.А.С. - представляващ приобретателя „МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново – документите, съставляващи счетоводството на ЕТ „ДТС – Д.Ж.”. Искането е връчено на С.А.С. на 24.09.2007 година (том І лист 55). С. С. не е представил поисканите доказателства. 

Непредставянето на изисканите документи и счетоводната документация на ЕТ, е мотивирало ревизионния екип да определи, по реда на чл.122 от ДОПК, основата за облагане по ЗДДС (отм.). Изготвено е уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК (том І, лист 51) до Д.Ж. и е извършено посещение на адреса по чл.8 от ДОПК, за връчването му. Ревизираното лице не е открито при посещението на органите по приходите и това обстоятелство е отразено в  протокол № 3568/26.10.2007 година (том І лист 50), изготвен по реда на чл.50 от ДОПК. На 01.11.2007 година Д.Ж. е уведомен по пощата за съставеното уведомление по чл.124 от ДОПК. Уведомяването е извършено с Известие за доставяне № 7800000137639 (том І лист 49) – в съответствие с чл. 30 ал.3 във връзка с чл.29 ал.6 от ДОПК. Известието е оформено по предвидения ред, описано е в регистрите на пощенския оператор и не е оспорено от жалбоподателя в съдебното производство. Затова, съдът го кредитира и приема, че при уведомяването на Д.Ж., на основание чл.124 от ДОПК – за извършване на ревизията по особения ред на чл.122-124 от ДОПК не са допуснати процесуални нарушения.

РД е съставен на 19.11.2007 година (том І, лист 27- 48) - в съответствие със срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. Той съдържа реквизитите, посочени в чл.117 ал.2 от ДОПК. При връчването му, органите по приходите отново не са открили Д.Ж. на декларирания адрес. Затова е пристъпено към връчване на РД по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на адреса на г-н Ж. (на 21.11.2007 година и на 29.11.2007 година), като за неоткриването му са съставени съответните протоколи с № 4023/21.11.2007 година и 4147/29.11.2009 година (том І лист 26-25). Изготвено е съобщение по чл.32 ал.4 изр.І от ДОПК (том І лист 24), което е поставено на определеното място в ТД – Бургас на НАП на 30.11.2007 година и е свалено на 14.12.2007 година. За съставения РД е изпратено и съобщение по пощата до Д.Ж.. Видно от приложеното по делото Известие за доставяне № 7800000216500 (том І лист 22) Д.Ж. е уведомен лично на 07.01.2008 година за съставения РД. Уведомяването е извършено в съответствие с чл. 30 ал.3 във връзка с чл.29 ал.6 от ДОПК. Известието е оформено по предвидения ред, описано е в регистрите на пощенския оператор и не е оспорено от жалбоподателя в съдебното производство Протоколите за посещения на адреса на жалбоподателя са надлежно съставени, съдържат необходимите реквизити и на основание чл.50 ал.1 от ДОПК, се кредитират от съда. 

По изложените съображения, съдът отхвърля възражението в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.117 ал.4 във връзка с чл.119 ал.4 от ДОПК – чрез връчване на РД и РА на една и съща дата (14.01.2008 година) на жалбоподателя, тъй като ревизираното лице е било уведомено за РД на 07.01.2008 година.

Ревизираното лице не е използвало възможността, предоставена от чл.117 ал.5 от ДОПК и не е депозирало възражение срещу констатациите в РД.

В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК, органът, възложил ревизията, е уведомен за изготвянето на РД и в съответствие с чл.119 ал.2 от ДОПК е определил компетентен орган по издаването на РА (том І, лист 21).

РА (том І, лист 17-20) съдържа реквизитите по чл.120 ал.1 от ДОПК.

На 14.01.2008 година жалбоподателят е уведомен за издаването на РА, чрез пълномощника си Р.Д. Ж., и е използвал възможността, в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК, да го оспори пред  директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП (том І, лист 13-16).

Директорът на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП се е съобразил с предметния обхват на жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението,  са обсъдени доводите на ревизираното лице и направен е анализ на доказателствата.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на  трети лица – съконтрахенти на едноличния търговец през проверявания период – “Глобус стил” ЕООД, “Транс ойл - 2” ЕООД, “Аргос” ЕООД, “Житкомерс” ЕООД, “Жерко” ЕООД, “Еврострой” ЕООД, “Евро Ди Пи Ес” ЕООД, “Диек комерс – Кирилов и Сие” (с бивше наименование “Евро плюс – М. и К. и Сие”), ЕТ “Лотос – С.А.”, “Метълс” ЕООД, “Металс” ЕООД, “Зеленика 2002” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД, “Ивко - 04” ЕООД, “Стандарт - Р” ЕООД, “Ойлснаб” ООД, ЕТ “Стар Транс – Д.А.” и ЕТ “Д. – П.Д.”.

При извършените проверки, цитираните данъчни субекти не са открити на декларираните данъчни адреси, с изключение на търговците “Стандарт - Р” ЕООД, “Ойлснаб” ООД, ЕТ “Стар Транс – Д.А.” и ЕТ “Д. – П.Д.”.

При извършването на насрещните проверки съдът не установи допуснати процесуални нарушения.

 

По материалната законосъобразност на акта

 

Оспореният РА е издаден след извършена ревизия на жалбоподателя при особените правила на чл. 122 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че данъчната основа на жалбоподателя за облагане с ДДС следва да се определи по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК, тъй като са приели, че са налице обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 122 ал. 1 т. 4  от ДОПК, а именно -  липса/непредставяне на счетоводната отчетност на ревизирания субект.

Изводите на органите по приходите са обусловени от обстоятелството, че правоприемника на ЕТ “ДТС - Д.Ж.” - „МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново не е представил изисканите от него счетоводни документи, не само в указания срок, но и до края на ревизионното производство.

Съдът намира, че тези изводи са съобразени с приложимото право.

Съгласно чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Извършването на ревизията  е започнало с отказ от страна на Д.Ж. да получи ЗВР и ИПДПОЗЛ. Отказът е мотивиран с твърдение, че Д.Ж. е пенсионер и дейността на ЕТ “ДТС – Д.Ж.” е била извършвана от упълномощения Р.Д. Ж. – син на ревизираното лице. Затова  органите по приходите не са успели да се снабдят от Д.Ж. с документите, необходими за извършване на ревизията. От друга страна, в хода на производството, приобретателят на предприятието на едноличния търговец не е представил документите, изискани от приходната администрация със същата цел. Не е представил и обяснение, за причините, поради които не е изпълнил вмененото му задължение. Тези обстоятелства, наред с данните, че счетоводството на ревизирания субект се намира у приобретателя „МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново, осъществяват признаците на фактическия състав, описан в нормата на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК.

Непредставянето на счетоводството е лишило органите по приходите от възможност да установят основата за данъчно облагане по ЗДДС (отм.), затова законосъобразно е преминато към извършване на ревизия по особения ред по чл.122 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са извършили анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, затова и възражението на жалбоподателя в тази част е неоснователно.

След като се запозна със съдържанието на административната преписка, съдът намира, че аргументите на органите по приходите за допълнително определяне на ДДС с РА, могат да се разделят на две групи. За определени данъчни периоди ДДС е начислен поради пълното непредставяне на счетоводството от страна на ревизираното лице и невъзможността на ревизиращия екип да провери законосъобразността на действията, извършени от Д.Ж. по ЗДДС (отм.). За други данъчни периоди ДДС е начислен поради установен липса на реална доставка, фактурирана на жалбоподателя от определен съконтрахент, както и поради непредставяне на счетоводни документи, отнасящи се до нея.

В съдебното производство, от страна на жалбоподателя е представено счетоводството на ЕТ “ДТС – Д.Ж.”. Въз основа на документите, съдържащи се в него, е изготвено едно основно и две допълнителни съдебно-счетоводни заключения (том VІІІ лист 3406-3414; том VІІІ лист 3442-3446 и том ІХ лист 3894-3907). Съдът кредитира констатациите в заключенията, предвид тяхната конкретика, логическа обоснованост и съответствието им с приложимото материално право.

 

По ЗДДС (отм.)

 

За данъчен период юли 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 8176,79 лева по получени облагаеми доставки на стойност 40 883,97 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 51,62 лева. ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 8176,79 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчка “Евро Ди Пи Ес” ЕООД по фактура № 10/25.07.2002 година на стойност 3855,24 лева и 771,05 лева – ДДС (том ІІ лист 783) и фактура №11/26.07.2002 година на стойност 1080 лева и 216 лева ДДС (том ІІ лист 781). Общият размер на отказания данъчен кредит по тези доставки е 987,05 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Евро Ди Пи Ес” ЕООД – не са реални, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите по отношение на доставките, фактурирани от “Евро Ди Пи Ес” ЕООД са законосъобразни. Предмет на двете доставки от “Евро Ди Пи Ес” ЕООД е “извозване на инертни материали на 30 км” и “Извозване на ВСМ на 15 км”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугите. Извозването на инертни материали и “ВСМ” (абревиатура, тълкувана от съда като “взривена скална маса”) предполага наличие на собствени или наети транспортни средства, персонал и документи, обичайно съставяни в процеса на извършване на доставките – товарителници, пътни листове, кантарни бележки от мястото, където е извършено натоварването на транспортното средство и др. Освен двете фактури - с приложени към тях касови бонове – жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства за извършване на тези доставки. Самите фактури не са доказателство за реалност, още повече, че не са попълнени по предвидения ред – не е ясно кое лице ги е съставило, тъй като в средната им долна част е положен единствено подпис (неизвестно от кого) и печат на доставчика. А доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА е възложена именно на Д.Ж., предвид отрицателния факт, твърдян от органите по приходите - че липсва доставка, както и с оглед разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК.

По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 8176,79 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчика “Евро Ди Пи Ес” ЕООД, т.е. на 987,05 лева.  Върху така определения допълнителен данък за данъчен период юли 2002 година – 987,05  лева -  следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 692,99 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на дължимия ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 987,05 лева, а размера на дължимата лихва на 692,99 лева.

 

За данъчен период август 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 5,78 лева по получени облагаеми доставки на стойност 28,90 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 5,78 лева.

Констатациите на органите по приходите са опровергани от жалбоподателя в ревизионното производство посредством извършената експертиза, която е установила, че за данъчния период счетоводството на едноличният търговец е водено редовно и той разполага със съответните първични счетоводни документи, които съответстват на данните, описани в отчетните регистри, дневниците за покупки и продажби, както и на подадената справка – декларация (том ІХ лист 3896).

По изложените съображения, РА следва да се отмени в частта си относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5,78 лева по получени облагаеми доставки на стойност 28,90 лева за месец август 2002 година.

 

За данъчен период септември 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 4116,93 лева по получени облагаеми доставки на стойност 20 584,62 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 150,31 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4116,93 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците “Евро Плюс – Михайлова и Кръстев и Сие” СД (с актуално наименование “Диек Комерс – Кирилов и Сие”) по фактура № 898/21.09.2002 година на стойност 2800 лева и 560 лева – ДДС (том ІІ лист 729) и фактура № 901/30.09.2002 година на стойност 5573,63 лева и 1114,73 лева ДДС (том ІІ лист 722); от ЕТ “Лотос – С.А.” по фактура № 62/30.09.2002 година на стойност 967,40 лева и 193,48 – ДДС (том ІІ лист 725); и от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 27/30.09.2002 година на стойност 5697,85 лева и 1139,57 лева – ДДС (том ІІ лист 721) и фактура № 30/30.09.2002 година на стойност 24,50 лева и 4,90 лева – ДДС (том ІІ лист 720). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 3012,68 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Евро Плюс” СД (с актуално наименование “Диек Комерс – Кирилов и Сие”), от ЕТ “Лотос – С.А.” и от “Балкан Комерс” ООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите по отношение на тези доставчици са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Евро Плюс – Михайлова и Кръстев и Сие” СД са “изпълнени ремонти, изчукване, китосване и боядисване” и “извозване на ВСМ на 15 км пристанище Бургас”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугите. Фактурираният ремонт е свързан със съответни специални умения на извършващите го, както и с използването на специфични инструменти за  изправяне на огънати участъци метал, полагане на кит, изглаждане на положеното покритие и нанасяне на боята. По делото липсват каквито и да е доказателства за лицата, които са извършвали ремонтната дейност, от името на доставчика, за техните умения и използваните инструменти. Липсват и каквито и да е данни за обекта, който е бил ремонтиран – обстоятелство, което ревизираното лице би могло да изясни, при условие, че доставката действително е била осъществена. По втората доставка -  извозването на “ВСМ” (абревиатура, тълкувана от съда като “взривена скална маса”) предполага наличие на собствени или наети транспортни средства, персонал и документи, обичайно съставяни в процеса на извършване на доставките – товарителници, пътни листове, кантарни бележки от мястото, където е извършено натоварването на транспортното средство и др. Освен двете фактури - с приложени към тях касови бонове – жалбоподателят не е представил каквито и да е доказателства за извършване на тези доставки. Самите фактури не са доказателство за реалност, още повече, че не са попълнени по предвидения ред – не е ясно кое лице ги е съставило, тъй като в средната им долна част е положен единствено подпис (неизвестно от кого) и печат на доставчика. Отделно, не може да се установи какво количество “ВСМ” е било извозено от доставчика, тъй като не е посочена мерната единица, с която е работено при съставянето на фактурата. Обстоятелството, че тези доставки са “отразени” в дневника за покупките на ревизираното лице за периода (том ІІ лист 534) не опровергава констатациите в акта, най малкото защото приложеното по делото копие от този дневник не е подписано от Д.Ж. или счетоводителя, който е обслужвал дейността му.

Предмет на доставката от ЕТ “Лотос – С.А.” е “извозване на ВСМ на 15 км до пристанище Бургас”. При извършената насрещна проверка, доставчикът не е представил доказателства за персоналната и материалната си обезпеченост да извърши доставката. Не са представени доказателства кога е извършена доставката - в рамките на данъчния период, от кого (персонално) с какво транспортно средство, от къде е натоварен материала, който е извозен и въобще какво количество материал е транспортиран. Не са представени документи, които обичайно се съставят при извършването на транспортна доставка от такъв тип - товарителница, пътни листове, кантарни бележки от мястото, където е извършено натоварването на транспортното средство и др. Такива доказателства не са представени и от ревизираното лице за оборване на презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК.

Предмет на доставките от “Балкан Комерс” ООД са 6332 литра “дизелово гориво”, автомобилно масло  “МД 2” – 94 литра  и “М 16 Д” – 11 литра и нищо незначещата за съда абревиатура “ЕР”, от която ревизираното лице е получило 4 литра. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугите – доказателства за налични количества гориво и масла, за мястото където се съхраняват, за транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от негово име. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. За процесния данъчен период, доставките фактурирани от “Балкан Комерс” ООД са описани в приложения дневник за покупките на едноличния търговец (том ІІ лист 726), но съдът не кредитира това доказателство, с оглед липсата на подпис върху него, положен от Д.Ж. или упълномощено лице.

Доказателствената тежест за опровергаване на констатациите в РА за процесния данъчен период е възложена на Д.Ж., предвид отрицателния факт, твърдян от органите по приходите - че липсва доставка, както и с оглед разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. В съдебното производство констатациите в частта относно доставките от “Евро Плюс – Михайлова и Кръстев и Сие” СД,  ЕТ “Лотос – С.А.” и  “Балкан Комерс” ООД  не са опровергани.

По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 4116,93 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Евро Плюс – Михайлова и Кръстев и Сие” СД,  ЕТ “Лотос – С.А.” и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 3012,68 лева. Върху така определения данък за данъчен период септември 2002 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 2114,92 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3012,68 лева, а размера на дължимата лихва на 2114,92 лева.

 

За данъчен период октомври 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 7559,17 лева по получени облагаеми доставки на стойност 37 795,86 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 311,53 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 7559,17 лева. 

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 47/17.10.2002 година на стойност 8859,93 лева и 1771,99 лева – ДДС (том ІІ лист 690) и фактура № 49/28.10.2002 година на стойност 12 704,92 лева и 2540,98 лева ДДС (том ІІ лист 668); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 45/31.10.2002 година на стойност 10 400,21 лева и 2080,04 лева – ДДС (том ІІ лист 673) и фактура № 46/31.10.2002 година на стойност 8,25 лева и 1,65 лева – ДДС (том ІІ лист 671); както и от ЕТ “Лотос – С.А.” по фактура № 63/31.10.2002 година на стойност 1828,30 лева и 365,66 – ДДС (том ІІ лист 669) . Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 6760,32 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, от ЕТ “Лотос – С.А.” и от “Балкан Комерс” ООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите по отношение на тези доставчици са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД е “извозване” на 5090,900 тона  ВСМ, 1764,290 тона “СБ” (абревиатура, която съдът тълкува като “скални блокове”) и 670 тона чакъл фракция 25/80, както и доставка на “гуми, джанти, шкода радиатор и транспорт”. При извършената насрещна проверка, доставчикът не е представил доказателства за персоналната и материалната си обезпеченост да извърши доставките, с оглед значителните количества материали, които са фактурирани. Не са представени доказателства кога са извършени доставката - в рамките на данъчния период, от кого (персонално) с какво транспортно средство, от къде е натоварен материала, който е извозен и въобще какво количество материал е транспортиран. Липсват данни и за крайната точка на транспорта. Не са представени документи, които обичайно се съставят при извършването на транспортна доставка от такъв тип - товарителница, пътни листове, кантарни бележки от мястото, където е извършено натоварването на транспортното средство, доказателства за наличието на фактурираните гуми, джанти и радиатор, доставени на ревизираното лице, и др.

Предмет на доставките на “Балкан Комерс” ООД са 11 670 литра дизелово гориво; 28,5 литра моторно масло М 16 Д и други консумативи. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на ЕТ “Лотос – С.А.” са извозване на 1283,020 тона ВСМ от 15 км до пристанище Бургас. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 7559,17 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ООД,  ЕТ “Лотос – С.А.” и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 6760,32 лева. Върху така определения данък за данъчен период октомври 2002 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 4509,29 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 6760,32  лева, а размера на дължимата лихва на 4509,29 лева.

 

За данъчен период ноември 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 4952,70 лева по получени облагаеми доставки на стойност 24 763,43 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 311,53 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4952,70 лева. 

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 60/16.11.2002 година на стойност 4116,30 лева и 823,26 лева – ДДС (том ІІ лист 594) и фактура № 63/30.11.2002 година на стойност 7108,04 лева и 1421,61 лева ДДС (том ІІ лист 593); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 56/30.11.2002 година на стойност 6394,84 лева и 1278,97 лева – ДДС (том ІІ лист 612); както и от ЕТ “Лотос – С.А.” по фактура № 67/29.11.2002 година на стойност 467,29 лева и 93,46 – ДДС (том ІІ лист 614) . Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 3617,30 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, от ЕТ “Лотос – С.А.” и от “Балкан Комерс” ООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите по отношение на тези доставчици са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период е “извозване” на 1660,500 тона  ВСМ на “15 км”, 940,350 тона СБ (“скални блокове”) и 1301,300 тона “фракция” (съответно на “38 км” и “50 км”), както и извозване на 486 тона строителни отпадъци и 456 тона сол (вероятно в същите камиони…). По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 7105 литра дизелово гориво и 64 литра моторно масло М 16 Д, МХL и ЕР. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставката на ЕТ “Лотос – С.А.” са извозване на 240,700 тона ВСМ от 15 км до пристанище Бургас и 41,620 тона фракции на 38 км до Созопол. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 4952,70 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ООД,  ЕТ “Лотос – С.А.” и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 3617,30 лева. Върху така определения данък за данъчен период ноември 2002 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 2378,87 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3617,30 лева, а размера на дължимата лихва на 2378,87 лева.

 

За данъчен период декември 2002 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 4940,60 лева по получени облагаеми доставки на стойност 24 852,87 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 250,26 лева. При ревизията е извършен анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 т.8 и т.15 от ДОПК, като е определен общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС в размер на 26 104,29 лева и е определен ДДС за внасяне в размер на 5220,86 лева.

Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен, поради което органите по приходите са определили, като краен размер, дължим ДДС за периода в размер на 4970,60 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4970,60 лева. 

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 66/27.12.2002 година на стойност 8484,33 лева и 1696,87 лева – ДДС (том ІІ лист 564) и от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 69/29.12.2002 година на стойност 7939,98 лева и 1588 лева – ДДС (том ІІ лист 557). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 3284,87 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, и от “Балкан Комерс” ООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите по отношение на тези доставчици са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период е “извозване” на 1469,850 тона  ВСМ на “п-ще”, отделно 1657,200 тона ВСМ “черномор.”, както и 270 тона СБ (“скални блокове”) на “п-ще”и 470,600 тона сол “на 10 км”. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 8059 литра дизелово гориво и 11 литра моторно масло М 16 Д, МХL. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Аргос” ООД и  “Балкан Комерс” ООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 4970,60 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ООД и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 3284,87 лева. Върху така определения данък за данъчен период декември 2002 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 2115,85 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3284,87 лева, а размера на дължимата лихва на 2115,85 лева.

 

За данъчен период януари 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 7408,69 лева по получени облагаеми доставки на стойност 37 043,32 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 640,44 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 7408,69 лева.  

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 564/16.01.2003 година на стойност 4960 лева и 992 лева – ДДС (том ІІІ лист 1708), фактура № 566/30.01.2003 година на стойност 3265,20 лева и 653,04 лева – ДДС (том ІІІ лист 1696) и фактура № 567/31.01.2003 година на стойност 3682,35 лева и 736,47 лева – ДДС (том ІІІ лист 1708); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 81/30.01.2003 година на стойност 5572,50 лева и 1114,50 лева – ДДС (том ІІ лист 1087), както и от доставчика Метълс” ЕООД по фактура № 37/24.01.2003 година на стойност 4139,10 лева и 827,82 лева – ДДС (том ІІІ лист 1089) и фактура № 39/30.01.2003 година на стойност 3280,40 лева и 656,08 лева – ДДС (том ІІІ лист 1085) . Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 4979,91 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период са гуми (втора употреба), джанти, ресьори, алуминиеви капаци, транспортна услуга по превоз на контейнери, извозване на стотици тонове “СБ”, “ВСМ”, “фракция” и 12 598 тона пясък. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик. Констатациите на органите по приходите не се опровергават и от описа на контейнерите (том ІІІ лист 1697), които доставчикът е “превозил”, приложен към фактура № 566/30.01.2003 година. Този опис не е цитиран във фактурата и единствената му връзка с нея е стойността на извършените превози, без ДДС, която е идентична със стойността, посочена във фактурата. Не са представени каквито и да е документи, които се изготвят обичайно, при извършването на превоз – товарителници, пътни листове, кантарни бележки за натоварените количества инертни материали, доказателства за наличието на продадените резервни части у доставчика и др.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 5535,700 литра дизелово гориво и 22 литра моторно масло М 10 Д, М 16 Д, МХL. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Метълс” ЕООД са транспортни услуги, за превоз на контейнери, съгласно приложени описи № 82/24.01.2003 година (към фактура № 37) и № 87/30.01.2003 година (към фактура № 39). Освен описите, като доказателства за реалност на доставките в съдебното производство са представени и фактура № 82/24.01.2003 година и фактура № 87/30.01.2003 година, издадени от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД - с приложени към тях описи, наряди за работа и товарителници (том ІХ лист 3910 - 3959). С тези доказателства жалбоподателят претендира, че е извършвал доставки за “Флекси Транс” ООД, като е използвал при осъществяване на доставките “Метълс” ЕООД за изпълнител.

Съдът не кредитира доказателствата, с които се поддържа реалност на доставките, фактурирани от “Метълс” ООД.

Описите към фактури № 37 и № 39 са подписани - за доставчика – от неизвестно лице (том ІІІ лист 1086 и лист 1090), поради което е невъзможно да се провери тяхната достоверност. В тези описи са посочени с конкретни номера и контейнерите, които са били превозени. Посочена е и стойността на извършените превози – по опис № 82 към фактура № 37 – 4139,10 лева, без ДДС, а по опис № 87 към фактура № 39 – 3280,40 лева, без ДДС. Стойността, посочена в описите, съответства на стойността, посочена във фактурите.

От друга страна, видно от съдържанието на фактура № 82/24.01.2003 година (лист 3910) и фактура № 87/30.01.2003 година (лист 3936), издадени от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД, сумите, посочени като стойност на извършените превози, са идентични със сумите, които “Метълс” ЕООД е фактурирало на ревизираното лице по фактура № 37 и № 39 – за същите контейнери и за същите направления (по описи – том ІХ, лист 3911 и лист 3937). Оказва се, че ЕТ “ДТС – Д.Ж.” в разтърсващ пристъп на  алтруизъм е извършил търговска сделка с продължителен срок на изпълнение и значителни транспортни разходи, без да предвиди и начисли за себе си каквато и да е печалба по търговското правоотношение с “Флекси Транс” ООД. Допълнително съмнение в достоверността на представените доказателства внася и факта, че товарителниците, приложени към  фактура № 82/24.01.2003 година (том ІХ лист 3913-3914, 3917-3918, 3921, 3924, 3927-3928, 3931-3932 и 3934) и фактура № 87/30.01.2003 година (том ІХ лист 3939, 3942, 3945, 3948, 3951, 3954 и 3957) не са подписани от представител на т.нар. “превозвач” – “Метълс” ЕООД. Върху тези товарителници е поставен единствено печат на “Метълс” ЕООД, като липсват каквито и да е данни относно лицето, което ги е “заверило” от името на дружеството. Не са представени пътни листове, посредством които да се индивидуализират лицата, фактически извършили превоза, за да се прецени персоналната обезпеченост на доставчика. Затова, съдът намира, че тези доказателства са изготвени единствено с цел да се опровергаят констатациите на органите по приходите в рамките на ревизията и не отразяват реално извършени доставки от “Метълс” ЕООД към ревизираното лице.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Аргос” ООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 7408,69 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ЕООД,  Метълс” ЕООД и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 4979,91 лева. Върху така определения данък за данъчен период януари 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 3172,51 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 4979,91 лева, а размера на дължимата лихва на 3172,51 лева.

 

За данъчен период февруари 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 7561,19 лева по получени облагаеми доставки на стойност 37 805,94 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 468,42 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 7561,19 лева.   

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 570/25.02.2003 година на стойност 3951 лева и 790,20 лева – ДДС (том ІІІ лист 1658), фактура № 571/27.02.2003 година на стойност 4885,28 лева и 977,06 лева – ДДС (том ІІІ лист 1652); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 98/28.02.2003 година на стойност 6349,48 лева и 1269,90 лева – ДДС (том ІІ лист 1074); от доставчика Метълс” ЕООД по фактура № 44/26.02.2003 година на стойност 4016,60 лева и 803,32 лева – ДДС (том ІІІ лист 1079) и фактура № 45/27.02.2003 година на стойност 2531,65 лева и 506,33 лева – ДДС (том ІІІ лист 1077); от доставчика Металс” ЕООД по фактура № 781/25.02.2003 година на стойност 1850 лева и 370 лева – ДДС (том ІІІ лист 1657) и от доставчика “Транс ойл - 2” ЕООД по фактура № 173/04.02.2003 година на стойност 4000 лева и 800 лева – ДДС (том ІІІ лист 1682). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 5516,81 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД, “Металс” ЕООД и “Транс ойл - 2” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период са транспортни услуги по превоз на контейнери, извозване на тонове “СБ”, “ВСМ”, 17 619,440 тона “фракция” и 10 308 тона пясък. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик. Констатациите на органите по приходите не се опровергават и от двата описа на контейнерите (том ІІІ лист 1659-1660), които доставчикът е “превозил”, приложен към фактура № 570/25.02.2003 година. Тези описи са цитирани във фактурата, но не доказват реалност на доставките. Както за контейнерните превози, така и за превоза на инертните материали не са представени каквито и да е документи, които се изготвят обичайно, при извършването на такъв вид доставка – товарителници, пътни листове, кантарни бележки за натоварените количества инертни материали, за транспортните средства, използвани за превоза и лицата, които са ги управлявали, и др.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 5894 литра дизелово гориво и 26 литра моторно масло М 10 Д. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Метълс” ЕООД са транспортни услуги, за превоз на контейнери, съгласно приложени описи № 103/25.02.2003 година (към фактура № 45) и № 102/25.02.2003 година (към фактура № 44). Освен описите, като доказателства за реалност на доставките в съдебното производство са представени и фактура № 102/25.02.2003 година и фактура № 103/25.02.2003 година, издадени от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД - с приложени към тях описи, наряди за работа и товарителници (том ІХ лист 3959 - 4000). С тези доказателства жалбоподателят претендира, че е извършвал доставки за “Флекси Транс” ООД, като е използвал при осъществяване на доставките “Метълс” ЕООД за изпълнител.

Съдът не кредитира доказателствата, с които се поддържа реалност на доставките, фактурирани от “Метълс” ООД, тъй като те страдат от същите пороци, като доказателствата, представени за данъчен период януари 2003 година.

Описите към фактури № 44 и № 45 са подписани - за доставчика – от “К. Г.” (том ІІІ лист 1078 и лист 1080), поради което е невъзможно да се провери тяхната достоверност, тъй като липсва идентичност с лицето, посочено като представляващ “Метълс” ЕООД – К. Г.. В тези описи са посочени с конкретни номера и контейнерите, които са били превозени. Посочена е и стойността на извършените превози – по опис № 102 към фактура № 37 – 4016,60 лева, без ДДС, а по опис № 103 към фактура № 45 – 2531,65 лева, без ДДС. Стойността, посочена в описите, съответства на стойността, посочена във фактурите.

Както и в предходния данъчен период,  видно от съдържанието на фактура № 102/25.02.2003 година (лист 3959) и фактура № 103/25.02.2003 година (лист 3981), издадени от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД, сумите, посочени като стойност на извършените превози, са идентични със сумите, които “Метълс” ЕООД е фактурирало на ревизираното лице по фактура № 44 и № 45 – за същите контейнери и за същите направления. И тук, като в предходния данъчен период, ЕТ “ДТС – Д.Ж.” безкористно е извършил търговска сделка с продължителен срок на изпълнение и значителни транспортни разходи, без да предвиди и начисли за себе си каквато и да е печалба по търговското правоотношение с “Флекси Транс” ООД. товарителниците, приложени към тези фактури не са подписани от представител на  Метълс” ЕООД. Върху тези товарителници е поставен единствено печат на “Метълс” ЕООД, като липсват каквито и да е данни относно лицето, което ги е “заверило” от името на дружеството. Затова, съдът намира, че доказателствата са изготвени единствено с цел да се опровергаят констатациите на органите по приходите в рамките на ревизията и не отразяват реално извършени доставки от “Метълс” ЕООД към ревизираното лице.

Предмет на доставката на “Металс” ЕООД са осем гуми с размер 315/80/22,5 с единична цена 231,05 лева. Видно от посочените размери, гумите  са предназначени за товарно транспортно средство, вероятно камион. Тези вещи са със значителен обем и тегло, а в хода на ревизията едноличният търговец не е представил доказателства, с които да обоснове реалност на доставката. Не е ясно каква е марката на гумите, разполагал ли е с тях в наличност доставчика или ги е доставил посредством трето лице, неизвестен е и начина на получаването им. Приложената фактура не доказва изпълнение, а вероятно възникнало облигационно правоотношение.

Предмет на доставката на “Транс ойл - 2” ЕООД са 4000 литра дизелово гориво. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за налични количества гориво, за мястото където се съхраняват, за транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от негово име. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя, въпреки възложената му доказателствена тежест за оборване на установените от органите по приходите отрицателни факти и при условията на чл.124 ал.2 от ДОПК.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД, “Металс” ЕООД и “Транс ойл - 2” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 7561,19 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ЕООД,  Метълс” ЕООД, “Металс” ЕООД, “Транс ойл - 2” ЕООД и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 5516,81 лева. Върху така определения данък за данъчен период февруари 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 3439,14 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 5516,81 лева, а размера на дължимата лихва на 3439,14 лева.

 

За данъчен период март 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 9578,52 лева по получени облагаеми доставки на стойност 47 892,52 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 277,34 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 9578,52 лева.   

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 694/16.03.2003 година на стойност 4885,28 лева и 977,06 лева – ДДС (том ІІІ лист 1627), фактура № 696/30.03.2003 година на стойност 4956,59 лева и 991,32 лева – ДДС (том ІІІ лист 1605) и фактура № 697/31.03.2003 година на стойност 4856,37 лева и 971,27 лева – ДДС (том ІІІ лист 1606); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 107/31.03.2003 година на стойност 11 522,84 лева и 2304,57 лева – ДДС (том ІІ лист 1062) и фактура № 108/31.03.2003 година на стойност 2397,56 лева и 479,51 лева – ДДС (том ІІ лист 1063); от доставчика Метълс” ЕООД по фактура № 56/25.03.2003 година на стойност 2118,95 лева и 423,79 лева – ДДС (том ІІІ лист 1066), фактура № 57/25.03.2003 година на стойност 648 лева и 129,60 лева – ДДС (том ІІ лист 1067) и фактура № 70/31.03.2003 година на стойност 1205,30 лева и 241,06 лева – ДДС (том ІІІ лист 1059); и от доставчика Металс” ЕООД по фактура № 797/14.03.2003 година на стойност 540 лева и 108 лева – ДДС (том ІІІ лист 1633), фактура № 803/31.03.2003 година на стойност 2510 лева и 502 лева – ДДС (том ІІІ лист 1611). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 7128,18 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Металс” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период са транспортни услуги по превоз от Бургас до София, Ямбол, Дебелт и Стара Загора на контейнери, както и извозване на хиляди тонове “СБ”, “ВСМ”, “фракция” и  пясък. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Балкан Комерс” ООД са 12 910 литра дизелово гориво и 63 литра моторно масло М 10 Д. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Метълс” ЕООД са транспортни услуги, за превоз на контейнери, съгласно описи, приложени към цитираните фактури. Съдът не кредитира доказателствата, с които се поддържа реалност на доставките, фактурирани от “Метълс” ЕООД, тъй като те страдат от същите пороци, като доказателствата, представени за данъчен период януари 2003 година. Описите са подписани - за доставчика – от “К. Г.” (том ІІІ лист 1060 и лист 1068), поради което е невъзможно да се провери тяхната достоверност, тъй като липсва идентичност с лицето, посочено като представляващ “Метълс” ЕООД – К. Г.. В тези описи са посочени с конкретни номера и контейнерите, които са били превозени.

В съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства, с които се обосновава реалността на доставките на “Метълс” ЕООД. Представена е фактура № 119/18.03.2003 година (том ІХ лист 4021), издадена от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД с приложени към нея товарителници и наряди за работа, като по този начин се поддържа, че доставките, фактурирани от жалбоподателя на “Флекси Транс” ООД, са били осъществени от “Метълс” ЕООД, като подизпълнител. Съдът не кредитира тези доказателства.  Сумите, посочени като стойност на извършените превози, са идентични със сумите, които “Метълс” ЕООД е фактурирало на ревизираното лице – за същите контейнери и за същите направления. И тук е налице обикновено префактуриране, без реално извършване на доставка. ЕТ “ДТС – Д.Ж.”, загрижен за ближния, е поверил извършването на превозите на “Метълс” ЕООД, без каквато и да е печалба по търговското правоотношение с “Флекси Транс” ООД. И тук, товарителниците, приложени към фактурите не са подписани от представител на  Метълс” ЕООД. Върху тези товарителници е поставен единствено печат на “Метълс” ЕООД, като липсват каквито и да е данни относно лицето, което ги е “заверило” от името на дружеството. Затова, съдът намира, че доказателствата са изготвени единствено с цел да се опровергаят констатациите на органите по приходите в рамките на ревизията и не отразяват реално извършени доставки от “Метълс” ЕООД към ревизираното лице. Изложените съображения се отнасят и за фактура № 126/31.03.2003 година (том ІХ лист 4014) и приложените към нея документи, издадена от ревизираното лице на “Флекси Транс” ООД.

Предмет на доставката на “Металс” ЕООД са  гуми, предназначени за тежкотоварно транспортно средство. Тези вещи са със значителен обем и тегло, а в хода на ревизията едноличният търговец не е представил доказателства, с които да обоснове реалност на доставката. Липсват доказателства, че доставчикът е разполагал с тях в наличност и ги е доставил лично или посредством трето лице. Неизвестен е и начина на получаването им. Приложените фактури не доказват изпълнение, а вероятно възникнало облигационно правоотношение.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Металс” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 9578,52 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ЕООД,  Метълс” ЕООД, “Металс” ЕООД и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 7128,18 лева. Върху така определения данък за данъчен период март 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 4367,12 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 7128,18 лева, а размера на дължимата лихва на 4367,12 лева.

 

За данъчен период април 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 7619,83 лева по получени облагаеми доставки на стойност 38 099,28 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 827,61 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 7619,83 лева.   

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Аргос” ЕООД по фактура № 706/30.04.2003 година на стойност 2550 лева и 510 лева – ДДС (том ІІІ лист 1512); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 125/30.04.2003 година на стойност 3809,23 лева и 761,85 лева – ДДС (том ІІІ лист 1053); от доставчика Метълс” ЕООД по фактура № 106/11.04.2003 година на стойност 2281,20 лева и 456,24 лева – ДДС (том ІІІ лист 1056) и фактура № 107/30.04.2003 година на стойност 1197,60 лева и 239,52 лева – ДДС (том ІІ лист 1059); и от доставчика Житкомерс” ЕООД по фактура № 214/07.04.2003 година на стойност 4967,70 лева и 993,54 лева – ДДС (том ІІІ лист 1600), фактура № 215/09.04.2003 година на стойност 4959 лева и 991,80 лева – ДДС (том ІІІ лист 1599), фактура № 216/11.04.2003 година на стойност 4932,90 лева и 986,58 лева – ДДС (том ІІІ лист 1596), фактура № 217/15.04.2003 година на стойност 4976 лева и 995,28 лева – ДДС (том ІІІ лист 1595). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 5934,81 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Житкомерс” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Аргос” ЕООД за процесния данъчен период са транспортни услуги по превоз от Бургас до Димитровград, Асеновград, Сливен, Дебелт и Стара Загора. По отношение на фактурираните доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период октомври 2002 година – за същия доставчик. Допълнително съмнение в достоверността на фактурираната доставка внася и обстоятелството, че към фактурата, издадена от доставчика е прикрепена трайно данъчна фактура (том ІІІ лист 1513-1514), от същата дата -  за дизелово гориво, продадено от “Лукойл България” ЕООД на “ДТС – Д.Ж.” за  данъчен период април 2003 година.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 3827 литра дизелово гориво и 5 литра моторно масло М 10 Д. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Метълс” ЕООД са транспортни услуги, за превоз на контейнери, съгласно описи, приложени към цитираните фактури. Съдът не кредитира доказателствата, с които се поддържа реалност на доставките, фактурирани от “Метълс” ЕООД, тъй като те страдат от същите пороци, като доказателствата, представени за данъчен период януари 2003 година. Описите са подписани - за доставчика – от “К. Г.” (том ІІІ лист 1052 и лист 1057), поради което е невъзможно да се провери тяхната достоверност, тъй като липсва идентичност с лицето, посочено като представляващ “Метълс” ЕООД – К. Г.. В тези описи са посочени с конкретни номера и контейнерите, които са били превозени.

В съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства, с които се обосновава реалността на доставките на “Метълс” ЕООД. Представени са фактура № 138/11.04.2003 година (том ІХ лист 4001) и фактура № 146/30.02.2003 година (том ІХ лист 4014), издадени от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД с приложени към тях товарителници и наряди за работа, като по този начин се поддържа, че доставките, фактурирани от жалбоподателя на “Флекси Транс” ООД, са били осъществени от “Метълс” ЕООД, като подизпълнител. Съдът не кредитира тези доказателства.  Сумите, посочени като стойност на извършените превози, са идентични със сумите, които “Метълс” ЕООД е фактурирало на ревизираното лице – за същите контейнери и за същите направления. И тук е налице обикновено префактуриране, без реално извършване на доставка. Няма правна и житейска логика ЕТ “ДТС – Д.Ж.” да не предвиди и начисли за себе си каквато и да е печалба по търговското правоотношение с “Флекси Транс” ООД – т.е. да заплати на своя “доставчик”  Метълс” ЕООД толкова, колкото е получил от спедитора. Отделно, товарителниците, приложени към тези фактури не са подписани от представител на  Метълс” ЕООД. Върху тези товарителници е поставен единствено печат на “Метълс” ЕООД, като липсват каквито и да е данни относно лицето, което ги е “заверило” от името на дружеството. Затова, съдът намира, че доказателствата са изготвени единствено с цел да се опровергаят констатациите на органите по приходите в рамките на ревизията и не отразяват реално извършени доставки от “Метълс” ЕООД към ревизираното лице.

Предмет на доставките на “Житкомерс” ЕООД са  22 800 литра дизелово гориво. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугите – доказателства за налични количества гориво и масла, за мястото където се съхраняват, за транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от негово име. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. Приложените фактури не доказват изпълнение, а вероятно възникнало облигационно правоотношение.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Аргос” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Житкомерс” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 7619,83  лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Аргос” ЕООД,  Метълс” ЕООД, “Житкомерс” ЕООД и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 5934,81 лева. Върху така определения данък за данъчен период април 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 3572,54 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 5934,81 лева, а размера на дължимата лихва на 3572,54 лева.

 

За данъчен период май 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 3532,48 лева по получени облагаеми доставки на стойност 17 662,32 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 874,85 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 3532,48 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД по фактура № 265/20.05.2003 година на стойност 5115 лева и 1023 лева – ДДС (том ІІІ лист 1045); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 177/31.05.2003 година на стойност 2278,78 лева и 455,76 лева – ДДС (том ІІІ лист 1044); от доставчика Метълс” ЕООД по фактура № 135/28.05.2003 година на стойност 684,80 лева и 136,96 лева – ДДС (том ІІІ лист 1040); и от доставчика “Стандарт - Р” ЕООД по фактура № 106/15.05.2003 година на стойност 5200,70 лева и 1040 лева – ДДС (том ІІІ лист 1046). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 2655,72 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Стандарт - Р” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Транс ойл - 2” ЕООД за процесния данъчен период са транспортни услуги по превоз на  3100 това ВСМ до Пристанище Бургас. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за налични транспортни средства, за мястото от където са били товарени транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от името на дружеството. Не са представени доказателства за нает квалифициран персонал – шофьори, както и документите, които обичайно се изготвят при извършване на превоза – товарителници, пътни листове и др. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя, въпреки възложената му доказателствена тежест за оборване на установените от органите по приходите отрицателни факти и при условията на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 2559 литра дизелово гориво и 43 литра моторно масло. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставките на “Метълс” ЕООД са транспортни услуги, за превоз на контейнери, съгласно опис, приложени към цитираната фактура. Съдът не кредитира това доказателство, с което се поддържа реалност на доставките, фактурирани от “Метълс” ЕООД, тъй като те страдат от същите пороци, като доказателствата, представени за данъчен период януари 2003 година. Описът е подписан - за доставчика – от “К. Г.” (том ІІІ лист 1041), поради което е невъзможно да се провери неговата достоверност, тъй като липсва идентичност с лицето, посочено като представляващ “Метълс” ЕООД – К. Г.. В описа са посочени с конкретни номера и контейнерите, които са били превозени.

В съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени доказателства, с които се обосновава реалността на доставките на “Метълс” ЕООД. Представена е фактура № 157/30.05.2003 година (том ІХ лист 4016, издадена от Д.Ж. на “Флекси Транс” ООД с приложен към тях товарителница и наряд за работа, като по този начин се поддържа, че доставките, фактурирани от жалбоподателя на “Флекси Транс” ООД, са били осъществени от “Метълс” ЕООД, като подизпълнител. Съдът не кредитира тези доказателства.  Сумите, посочени като стойност на извършените превози, са идентични със сумите, които “Метълс” ЕООД е фактурирало на ревизираното лице – за същите контейнери и за същите направления. Префактурирането, без реално извършване на доставка, не може да обоснове реално извършване на превоза. И тук, по документи, ревизираното лице е заплатило на т.нар. доставчик -  Метълс” ЕООД толкова, колкото е получил от спедитора. Отделно, товарителницата, приложена към тази фактура не е подписана от представител на  Метълс” ЕООД. Върху тази товарителница е поставен единствено печат на “Метълс” ЕООД, като липсват каквито и да е данни относно лицето, което ги е “заверило” от името на дружеството. Затова, съдът намира, че доказателствата са изготвени единствено с цел да се опровергаят констатациите на органите по приходите в рамките на ревизията и не отразяват реално извършени доставки от “Метълс” ЕООД към ревизираното лице.

Предмет на доставката на “Стандарт - Р” ЕООД е “профилактика и ТО на автомобил”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за квалифициран персонал, място, където е извършена профилактиката, съоръжения, които са използвани за извършване на услугата. Не са представени и доказателства, от които може да се индивидуализира автомобилът, преминал профилактиката. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. Приложената фактура не доказва изпълнение, а евентуално възникнало облигационно правоотношение.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Стандарт - Р” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 3532,48 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Метълс” ЕООД и “Стандарт - Р” ЕООД, т.е. на 2655,72 лева. Върху така определения данък за данъчен период май 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 1568,84 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3532,48 лева, а размера на дължимата лихва на 1568,84 лева.

 

За данъчен период юни 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 3771,74 лева по получени облагаеми доставки на стойност 18 858,62 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1052,97 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 3771,74 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците Еврострой” ЕООД по фактура № 111/25.06.2003 година на стойност 5704,05 лева и 1140,81 лева – ДДС (том ІІІ лист 1032); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 245/25.06.2003 година на стойност 898,70 лева и 179,74 лева – ДДС (том ІІІ лист 1031) и фактура № 259/30.06.2003 година на стойност 1152,98 лева и 230,60 лева – ДДС (том ІІІ лист 1030); и от доставчика “Стандарт - Р” ЕООД по фактура № 108/21.06.2003 година на стойност 7300 лева и 1470 лева – ДДС (том ІІІ лист 1034). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 3021,35 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Еврострой” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставките от “Еврострой” ЕООД за процесния данъчен период са транспортни услуги по превоз на  3457 това ВСМ “на 15 км” (неизвестно в каква посока). При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за налични транспортни средства, за мястото от където са били товарени транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от името на дружеството. Не са представени доказателства за нает квалифициран персонал – шофьори, както и документите, които обичайно се изготвят при извършване на превоза – товарителници, пътни листове и др. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя, въпреки възложената му доказателствена тежест за оборване на установените от органите по приходите отрицателни факти и при условията на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 2298 литра дизелово гориво и 45 литра моторно масло. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставката на “Стандарт - Р” ЕООД е 7500 л “дизелово гориво”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за място, където е съхранявано горивото, както и за транспортните средства, които са използвани за извършване на услугата. Приложената фактура не доказва изпълнение, а евентуално възникнало облигационно правоотношение, но дори и това е съмнително. Фактурите, издавани от “Стандарт - Р” ЕООД  и от “Еврострой” ЕООД са с едно и също топографско разполагане на реквизитите върху хартиения носител. Двете дружества са с един и същ адрес – гр. Бургас, ул. “Лермонтов” № 39, а лицата, които ги представляват и не са открити от органите по приходите са с еднаква фамилия -  Г. и Георгиев. По вътрешно убеждение на съда, в резултат на анализа на доказателствата, представени от жалбоподателя, предмета на доставките и средствата, необходими за реализирането им, представляващите доставчиците са писачи на фактури, които не са извършили фактурираното.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Еврострой” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 3771,74 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Еврострой” ЕООД,  “Стандарт - Р” ЕООД, и  “Балкан Комерс” ООД, т.е. на 3021,35 лева. Върху така определения данък за данъчен период юни 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 1753,20 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3021,35 лева, а размера на дължимата лихва на 1753,20 лева.

 

 

За данъчен период юли 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 6556,83 лева по получени облагаеми доставки на стойност 32784,12 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1044,55 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 6556,83 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД по фактура № 595/04.07.2003 година на стойност 6930 лева и 1386 лева – ДДС (том ІІІ лист 1025); от “Балкан Комерс” ООД по фактура № 277/21.07.2003 година на стойност 2920,34 лева и 584,07 лева – ДДС (том ІІІ лист 874) и фактура № 294/31.07.2003 година на стойност 3262,90 лева и 652,58 лева – ДДС (том ІІІ лист 871); и от доставчика “Стандарт - Р” ЕООД по фактура № 48/01.07.2003 година на стойност 7616,96 лева и 1523,39 лева – ДДС (том ІІІ лист 1026). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 4146,04 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставката от “Транс ойл - 2” ЕООД за процесния данъчен период е 7700 литра дизелово гориво. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – за предходния му доставчик, от който е получил горивото, за място и условията, при които е съхранявано горивото, както и за транспортните средства, които са използвани за извършване на услугата.Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя, въпреки възложената му доказателствена тежест за оборване на установените от органите по приходите отрицателни факти и при условията на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 7139 литра дизелово гориво и 26 литра моторно масло. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик. В съдебното производство жалбоподателят е поддържал, че доставките са реални с оглед на представения от него Договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2003 година (том VІІІ лист 3423-3425), между ЕТ “ДТС – Д.Ж.” и “Андезит” ООД, по силата на който ревизираното лице (цедент) е прехвърлило на цесионера вземане към “Балкан Комерс” ООД в размер на 11 812,15 лева. Съдът намира, че възражението е неоснователно, защото от съдържанието на договора за цесия не може да се направи извод, че “Балкан Комерс” ООД е доставило процесните количества дизелово гориво на жалбоподателя. По силата на този договор ревизираното лице е прехвърлило на “Андезит” ООД вземане към “Балкан Комерс” ООД, възникнало от незаплатени транспортни услуги. Договорът за цесия не влияе върху крайния резултат относно дължимия ДДС за данъчен период юли 2003 година.

Предмет на доставката на “Стандарт - Р” ЕООД е “извозване на ВСМ” – 4616,340 тона – “на 15 км” (във фактурата не е уточнено в каква посока, но съдът предполага, че посоката е кръгообразна). При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи услугата – доказателства за налични транспортни средства, за мястото от където са били товарени транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от името на дружеството. Не са представени доказателства за нает квалифициран персонал – шофьори, както и документите, които обичайно се изготвят при извършване на превоза – товарителници, пътни листове и др. такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. Приложената фактура не доказва изпълнение, а евентуално възникнало облигационно правоотношение.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 6556,83 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Транс ойл - 2” ЕООД, “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, т.е. на 4146,04  лева. Върху така определения данък за данъчен период юли 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 2361,33 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 4146,04  лева, а размера на дължимата лихва на 2361,33 лева.

 

За данъчен период август 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 5782,93 лева по получени облагаеми доставки на стойност 28 914,70 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 639,54 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 5782,93 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците “Балкан Комерс” ООД по фактура № 309/21.08.2003 година на стойност 3396,22 лева и 679,24 лева – ДДС (том ІІІ лист 872) и фактура № 317/30.08.2003 година на стойност 1704,85 лева и 340,97 лева – ДДС (том ІІІ лист 873); и от доставчика “Стандарт - Р” ЕООД по фактура № 54/25.08.2003 година на стойност 5200 лева и 1040 лева – ДДС (том ІІІ лист 1012). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 2060,21 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от  “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 5791 литра дизелово гориво и 36 литра моторно масло. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик. В съдебното производство жалбоподателят е поддържал, че доставките са реални с оглед на представения от него Договор за прехвърляне на вземане от 20.11.2003 година (том VІІІ лист 3423-3425), между ЕТ “ДТС – Д.Ж.” и “Андезит” ООД, по силата на който ревизираното лице (цедент) е прехвърлило на цесионера вземане към “Балкан Комерс” ООД в размер на 11 812,15 лева. Съдът намира, че възражението е неоснователно с мотиви – идентични с мотивите, изложени за предходния данъчен период, по отношение на това доказателство.

Предмет на доставката на “Стандарт - Р” ЕООД е “извозване на ВСМ” – 3967 тона – “на 15 км”, както и “пълен ремонт (рециклаж) на ремарке марка Фрьовпясъкоструене, сваляне на боя, заварки + СО боядисване, монтажно-демонтажни работи по ходовата част”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е представил доказателства за възможностите си да осъществи транспортната услуга – доказателства за налични транспортни средства, за мястото от където са били товарени транспортните средства, които е използвал, за да осъществи доставката или за лицата, които са я осъществили от името на дружеството. Не са представени доказателства за нает квалифициран персонал – шофьори, както и документите, които обичайно се изготвят при извършване на превоза – товарителници, пътни листове и др. такива доказателства не са представени и от жалбоподателя. Що се отнася до фактурираният ремонт на товарно ремарке – мотивите на съда са идентични с изложените – не е установена реалност на доставката – дружеството не е представило доказателства за материалните си възможности да осъществи специализираните технически операции, описани във фактурата, нито доказателства за нает обучен персонал.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 5782,93 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, т.е. на 2060,21 лева. Върху така определения данък за данъчен период август 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 1151 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 2060,21 лева, а размера на дължимата лихва на 1151 лева.

 

За данъчен период септември 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 4783,01 лева по получени облагаеми доставки на стойност 23 915,10 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1008,68 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4783,01 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчиците “Балкан Комерс” ООД по фактура № 336/30.09.2003 година на стойност 469,80 лева и 93,96 лева – ДДС (том ІІІ лист 1003) и от доставчика Жерко” ЕООД по фактура № 164/30.09.2003 година на стойност 14 850,14 лева и 2970,03 лева – ДДС (по представеното счетоводство не е открита фактура с този номер и дата на издаване). Общият размер на ДДС, начислен от тези доставчици, е 3063,99 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от  “Балкан Комерс” ООД и “Жерко” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчиците, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на тези доставчици, са законосъобразни.

Предмет на доставката на “Балкан Комерс” ООД са 540 литра дизелово гориво. По отношение на фактурираната доставки, мотивите на съда за законосъобразност на РА - в тази му част – са идентични с изложените относно данъчен период септември 2002 година – за същия доставчик.

Предмет на доставката на “Жерко” ЕООД са “стоки”. При извършената насрещна проверка доставчикът не е открит, а в законоустановения срок не е представил доказателства за характера и вида на доставката. Такива не са представени и от жалбоподателя за оборване на отрицателния факт, установен от органите по приходите – твърдяната липса на реално осъществена доставка.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчиците “Балкан Комерс” ООД и “Жерко” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 4783,01 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, т.е. на 3063,99 лева. Върху така определения данък за данъчен период септември 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 1679,37 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 3063,99 лева, а размера на дължимата лихва на 1679,37 лева.

 

За данъчен период октомври 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 7006,66 лева по получени облагаеми доставки на стойност 35 033,25 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 903,13 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 7006,66 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчика Еврострой” ООД по фактура № 614/14.10.2003 година на стойност 6580 лева и 1316 лева – ДДС с предмет доставка на “дизелово гориво”,  фактура № 615/16.10.2003 година на стойност 6500 лева и 1300 лева – ДДС с предмет “ремонт”, както и по фактура № 517/20.10.2003 година на стойност 7000 лева и 1400 лева – ДДС с предмет доставка “ДМА” (том ІІІ лист 982-984 – “оригиналните” фактури представляват избледнели факс – копия с почти никаква възможност за разчитане). Общият размер на ДДС, начислен от този доставчик, е 4016 лева.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, в РД, органите по приходите са приели, че доставките, фактурирани от  Еврострой” ЕООД – не са реални доставки, поради липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчика, както и поради неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка.

Съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на този доставчик, са законосъобразни. Нито доставчикът, нито ревизираното лице са представили доказателства, с които да опровергаят крайните изводи в РА.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчика “Еврострой” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 7006,66 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчиците “Балкан Комерс” ООД и “Стандарт - Р” ЕООД, т.е. на 4016 лева. Върху така определения данък за данъчен период октомври 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 2158,30 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 4016 лева, а размера на дължимата лихва на 2158,30 лева.

 

За данъчен период ноември 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 4621,79 лева по получени облагаеми доставки на стойност 23 108,94 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 4621,79 лева.

Констатациите на органите по приходите са опровергани от жалбоподателя в ревизионното производство посредством извършената експертиза, която е установила, че за данъчния период счетоводството на едноличният търговец е водено редовно и той разполага със съответните първични счетоводни документи, които съответстват на данните, описани в отчетните регистри, дневниците за покупки и продажби, както и на подадената справка – декларация (том ІХ лист 3896).

По изложените съображения, РА следва да се отмени в частта си относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4621,79 лева по получени облагаеми доставки на стойност 23 108,94 лева за месец ноември 2003 година.

 

За данъчен период декември 2003 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 6055,52 лева по получени облагаеми доставки на стойност 30 277,58 лева. Отделно е декларирало ДДС за внасяне в размер на 1936,80 лева. Установено е, че декларираният от лицето ДДС е внесен.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 6055,52 лева.

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчика “Глобус стил” ЕООД по фактура № 2891/30.12.2003 година на стойност 2700 лева и 540 лева – ДДС с предмет доставка на “употребявани глава за диференциал, нафтова печка, компресор и стъкло” (том ІІІ лист 960). Мотивите на органите по приходите за постановения отказ по отношение на “Глобус стил” ЕООД са, че липсва реалност на доставката.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на “Глобус стил” ЕООД, са законосъобразни. Нито доставчикът, нито ревизираното лице са представили доказателства, с които да опровергаят крайните изводи в РА - липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчика, както и  неплащане на дължимия данък по ДДС – сметка. Не са представени доказателства за наличието на фактурираните вещи в патримониума на доставчика, за начина на тяхното предаване и транспортиране на получателя.

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчика “Глобус стил” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в РА - 6055,52 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчика “Глобус стил” ЕООД, т.е. на 540 лева. Върху така определения данък за данъчен период декември 2003 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 220,83 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 540 лева, а размера на дължимата лихва на 220,83 лева.

 

За данъчен период януари 2004 – юни 2005 година

За данъчните периоди по отношение на ревизираното лице е установен ДДС за внасяне, както следва – за януари 2004 година – 1924,87 лева, за февруари 2004 година – 620,02 лева, за март 2004 година – 2143,69 лева, за април 2004 година – 1478,06 лева, за май 2004 година – 1543,38 лева, за юни 2004 година – 37,33 лева, за юли 2004 година – 2873,50 лева, за август 2004 година – 1347,32 лева, за септември 2004 година – 1127,99 лева, за октомври 2004 година – 3073,09 лева, за ноември 2004 година – 2274,27 лева, за декември 2004 година – 2205,01 лева, за януари 2005 година – 1296,89 лева, за февруари 2005 година – 1486,10 лева, за март 2005 година – 515 лева, за април 2005 година – 1184,10 лева, за май 2005 година – 346 лева и  за юни 2005 година – 570,94 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумите, посочени по-горе.

Констатациите на органите по приходите са опровергани от жалбоподателя в съдебното производство, чрез представянето на счетоводството и посредством извършената експертиза, която е установила, че за данъчните периоди счетоводството на едноличният търговец е водено редовно и той разполага със съответните първични счетоводни документи, които съответстват на данните, описани в отчетните регистри, дневниците за покупки и продажби, както и на подадените справки – декларации (том ІХ лист 3896).

По изложените съображения, РА следва да се отмени в частта си относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди януари 2004 – юни 2005 година.

 

За данъчен период юли 2005 година

За данъчният период ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 617,66 лева по получени облагаеми доставки на стойност 3088,33 лева. Отделно е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 28,06 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумата от 617,66 лева. След направен анализ по реда на чл.122 ал.2 т.8 и т.15 от ДОПК е определен ДДС за внасяне в размер на 589,60 лева

В размера на отказания данъчен кредит е включен и ДДС, начислен от доставчика Ивко - 04” ЕООД по фактура № 348/18.07.2005 година на стойност 2500 лева и 500 лева – ДДС с предмет доставка на “транспортна услуга” (том VІ лист 3097). Мотивите на органите по приходите за постановения отказ по отношение на “Ивко - 04” ЕООД са, че липсва реалност на доставката.

В съдебното производство счетоводството на жалбоподателя е представено. Като инстанция по същество, съдът намира, че са налице основания за изменение на констатациите в РА по отношение на този данъчен период.

Видно от експертизите, приети по делото, счетоводството на ревизираното лице е водено редовно и са налице данъчни фактури, които съответстват на описаните в отчетните регистри дневници за покупки и продажби, както и подадената справка – декларация. От друга страна, съдът намира, че констатациите на органите по приходите, по отношение на “Ивко - 04” ЕООД, са законосъобразни. Нито доставчикът, нито ревизираното лице са представили доказателства, с които да опровергаят крайните изводи в РА - липса на доказателства за персонална и материална обезпеченост на доставчика – да извърши транспортната услуга (превозно средство, вид и количество на натоварената стока, лице, което фактически е осъществило превоза и т.н.).

В съдебното производство, от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите на органите по приходите по отношение на доставчика “Ивко - 04” ЕООД, но са оборени констатациите за остатъка до пълния размер на начисления ДДС. По изложените съображения, размерът на ДДС, за който е определен за внасяне в РА - 589,60 лева - следва да се намали до размера на данъка, начислен от доставчика “Ивко - 04” ЕООД, т.е. на 500 лева. Върху така определения данък за данъчен период юли 2005 година следва да се начисли лихва за закъснение, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл.74 от ЗДДС (отм.), в размер на 158,57 лева. Лихвата е изчислена от съда посредством възможностите на правноорганизационната програма “Апис 6”, раздел “Апис - финанси” – “Изчисляване на държавни вземания”.

Като краен извод, размерът на ДДС за внасяне за този данъчен период се определя на 500 лева, а размера на дължимата лихва на 158,57 лева.

 

За данъчен период август 2005 – декември 2005 година

За данъчните периоди по отношение на ревизираното лице е установен ДДС за внасяне, както следва – за август 2005 година – 107,60 лева, за септември 2005 година – 354 лева, за октомври 2005 година – 471,20 лева и за декември 2005 година – 132,40 лева.

В хода на ревизията, поради липса на “надлежно заведено счетоводство и притежавани оригинали на съответните документи”, по което да бъде извършена проверка на получените доставки, на основание чл.64 ал.1 т.6 от ЗДДС (отм.) органите по приходите са отказали да признаят правото на приспадане на данъчен кредит за сумите, посочени по-горе.

Констатациите на органите по приходите са опровергани от жалбоподателя в съдебното производство, чрез представянето на счетоводството и посредством извършената експертиза, която е установила, че за данъчните периоди счетоводството на едноличният търговец е водено редовно и той разполага със съответните първични счетоводни документи, които съответстват на данните, описани в отчетните регистри, дневниците за покупки и продажби, както и на подадените справки – декларации (том ІХ лист 3896).

По изложените съображения, РА следва да се отмени в частта си относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди август 2005 – декември 2005 година.

 

За разноските по делото

В ревизионното производство от страна на ревизираното лице не са представени доказателствата, поискани по предвидения в ДОПК ред от органите по приходите. Съдът намира за установено, че Д.Ж. не е оказвал съдействие на ревизиращия екип с мотиви, неотносими към предмета на ревизията – че е пенсионер, че не се е занимавал с дейността, а е предоставил управлението на сделките на своя син. Отказал е да получи ЗВР и ИПДПОЗЛ, многократно е издирван за връчване на уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК и РД.

По делото няма данни жалбоподателят да е бил лишен от възможност да представи счетоводството си на ревизионния екип. Действително, налице е приложен “опис”, по силата на който се поддържа, че счетоводството е предадено на приобретателя “МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново (том І, лист 58), но от този опис по никакъв начин не може да се установи какви документи са били обект на описване. Допълнително съмнение в достоверността на описа внася и обстоятелството, че от него не се установява нещо да е предавано на именно на “МИТ - 72” ЕООД – Велико Търново (получателят С.С. е титулуван “управител”, но не е посочено какво управлява).

Представянето на счетоводството едва в съдебното производство и горните изводи на съда обуславят възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, той следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение в размер на  2108 лева (предвид установените основания за отмяна или изменение на РА по данъчни периоди).

Затова, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ РА № 02001107/02.01.2008 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-82/10.03.2008 година на директора на дирекция “ОУИ”-Бургас при ЦУ на НАП в частта относно определен за внасяне ДДС за данъчни периоди август 2002 година, ноември 2003 година, януари 2004 – юни 2005 година и август 2005 – декември 2005 година, включително.

 

ИЗМЕНЯ РА № 02001107/02.01.2008 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП в частта относно следните данъчни периоди, както следва:

-         за юли 2002 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 8176,79 лева и дължима лихва в размер на 5741,41 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  987,05 лева, а размера на дължимата лихва  - на 692,99 лева;

-         за септември 2002 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 4116,93 лева и дължима лихва в размер на 2794,79 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3012,92 лева, а размера на дължимата лихва  - на 2114,92 лева;

-         за октомври 2002 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 7559,17 лева и дължима лихва в размер на 5042,33 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  6760,32  лева, а размера на дължимата лихва  - на 4509,29 лева;

-         за ноември 2002 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 4952,70 лева и дължима лихва в размер на 3247,71 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3617,30 лева, а размера на дължимата лихва  - на 2378,87 лева;

-         за декември 2002 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 4970,60 лева и дължима лихва в размер на 3202,47 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3284,87 лева, а размера на дължимата лихва на 2115,85 лева;

-         за януари 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 7408,69 лева и дължима лихва в размер на 4691,22 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  4979,91 лева, а размера на дължимата лихва на 3172,51 лева;

-         за февруари 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 7561,19 лева и дължима лихва в размер на 4714,20 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  5516,81 лева, а размера на дължимата лихва на 3439,14 лева;

-         за март 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 9578,52 лева и дължима лихва в размер на 5868,47 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  7128,18 лева, а размера на дължимата лихва на 4367,12 лева;

-         за април 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 7619,83 лева и дължима лихва в размер на 4587,44 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  5934,81 лева, а размера на дължимата лихва на 3572,54 лева;

-         за май 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 3532,48 лева и дължима лихва в размер на 2087,92 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3532,48 лева, а размера на дължимата лихва на 1568,84 лева;

-         за юни 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 3771,74 лева и дължима лихва в размер на 2188,85 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3021,35 лева, а размера на дължимата лихва на 1753,20 лева;

-         за юли 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 6556,83 лева и дължима лихва в размер на 3734,42 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  4146,06 лева, а размера на дължимата лихва на 2361,33 лева;

-         за август 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 5782,93 лева и дължима лихва в размер на 2331,40 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  2060,21 лева, а размера на дължимата лихва на 1551 лева;

-         за септември 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 4783,01 лева и дължима лихва в размер на 2622,34 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  3063,99 лева, а размера на дължимата лихва на 1697,37 лева;

-         за октомври 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 7006,66 лева и дължима лихва в размер на 3765,48 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  4016,99 лева, а размера на дължимата лихва на 2158,30 лева;

-         за декември 2003 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 6055,52 лева и дължима лихва в размер на 3124,15 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  540 лева, а размера на дължимата лихва на 220,83 лева и

-         за юли 2005 година, вместо определения ДДС за внасяне в размер на 6055,52 лева и дължима лихва в размер на 3124,15 лева ОПРЕДЕЛЯ ДДС в размер на  500 лева, а размера на дължимата лихва на 158,57 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Д.Т.Ж. с ЕГН ********** в останалата й част.

 

ОСЪЖДА Д.Т.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”-Бургас при Централно управление на Националната агенция по приходите сумата от 2108 (две хиляди сто и осем) лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: