Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  806                               от 25.04.2018 г. ,                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Йовка Банкова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 536 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Маркрид“ ЕООД (в жалбата е допусната техническа грешка относно наименованието на дружеството, като е изписано „Маркид“), със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ №77, ЕИК 202777206, представлявано от Д.В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-23-0265082/21.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“-магазин „Маркрид“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №61, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Пледира за отмяна на заповедта. Не сочи доказателства.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата. Пледира жалбата да бъде отхвърлена. Не сочи доказателства извън съдържащите се в преписката.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-23-0265082/21.02.2018г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект“- магазин „Маркрид“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ №61, стопанисван от дружеството – жалбоподател, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

На дружеството е съставен и Акт за установяване на административно нарушение. Акт за установяване на административно нарушение № F374171 е съставен на 23.02.2018г. на търговеца, за това, че на 17.02.2018г.  в хода на извършена проверка на търговски обект – магазин „Маркрид“, е установено, че при извършена контролна покупка на един брой кафе и паста „Скаличка“ на обща стойност 2.69 лв., платени в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство.

Съставен е и Акт за установяване на административно нарушение № F374165  на 23.02.2018г. на търговеца, за това, че на 17.02.2018г.  в хода на извършена проверка на търговски обект – магазин „Маркрид“, е установено, че при извършена контролна покупка на един брой кафе, платено в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0265082/21.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП (л.63 от делото).

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че при заплащане   не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. От ФУ е направена разпечатка на КЛЕН за деня, от която е видно, че сумата не е маркирана на ФУ чрез ФБ към часа на проверката. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има в предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

Наложената ПАМ съответства на целта на закона. Целта  на разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на останалите търговци. В случая органът е взел в предвид, че нарушението е извършено за първи път и поради тази причина  наложената ПАМ запечатване на обекта е за срок от 14 дни.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-23-0265082/21.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И: 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маркрид“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ №77, ЕИК 202777206, представлявано от Д.В.В., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0265082/21.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция „Контрол“, ТД на НАП Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: