Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 1271         Година 12.07.2012           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 536 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Eм Джи Тотал” ООД, гр.Поморие с ЕИК *** представлявано от управителя Д.В.М. срещу решение № 200/03.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4537 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Конкретни касационни отменителни основания не се сочат, като се изразява несъгласие с постановеното решение. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения в административното производство и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.  Твърди, че установеното нарушение следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, тъй като са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С жалбата се прави искане да се отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът – Директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 34316-О-000431/22.08.2011г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от с.з. на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Нарушението е безспорно установено, като с бездействието си дружеството е осъществило състава на чл.125 ал.5 от ЗДДС, поради което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна санкция. Съдът е преценил, че след като търговеца е регистриран по ЗДДС, то същия е следвало да бъде наясно с ангажимента си да подава ежемесечно справка-декларация по ЗДДС, като установеното нарушение е в резултат на неположена дължима грижа и организация от страна на задълженото лице да изпълни своевременно данъчните си задължения. Възраженията на жалбоподателя за липсата на вредни последици и изложените доводи за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай са обсъдени подробно от районния съд, като са намерени за неоснователни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

По същество касатора не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок не е подал в ТД на НАП гр.Бургас справка-декларация и информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, отнасяща се до данъчен период м.януари 2011г.

Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал. 1 и информация от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не. Със своето бездействие, задълженото лице не е изпълнило вмененото му задължение  и напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Във връзка с изложените и пред настоящия съдебен състав възражения на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се има в предвид, че с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай”, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца, във всеки един конкретен случай. Следва да се има в предвид, че за съставомерността на констатираното нарушение по ЗДДС не е от значение дали субектът осъществява стопанска дейност, дали е реализиран финансов оборот и са настъпили или не щети за бюджета. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е лицето да е надлежно регистрирано и да не е дерегистрирано към момента на отчетния период. В случая с оглед установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че извършеното от дружеството административно нарушение не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в своята съвкупност посочените по-горе обстоятелства не определят степен на обществена опасност по-ниска от тази в подобни случаи на деяния.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/03.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4537 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                  

 

                               2.