Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Бургас, 02 август 2011г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети  юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар Ст.А., като разгледа докладваното от съдия Г. Радикова адм.д. № 536 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 166 от ЗОВСРБ, във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от А.А.К. против заповед № 210/16.09.2010 г. на командира на поделение № 34590 гр. Бургас. Със заповедта е прекратен договора за кадрова военна служба, освободен е от длъжност, от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв офицерски кандидат А.А.К. „в щат А 916” на Министъра на отбраната на Република България.

С жалбата се твърди, че заповедта е нищожна и незаконосъобразна, като се излагат аргументи и се иска прогласяването и за нищожна, респективно нейната отмяна. Наред с това на осн. чл.168 от ЗОВСРБ се претендира, присъждане на дължимо обезщетение за неспазване срока за предизвестие в размер на брутно месечно възнаграждение за 6 (шест) месеца – общо  5 040 лв. и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа жалбата.

Ответникът по оспорването не взема становище по спора.

Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването и при хипотезата на чл.149, ал.5 от АПК, предвид заявените с жалбата оплаквания и при отчитане на датата, на която е връчен оспорения акт – 21.09.2010 г. и тази на подаване на жалбата- 8.03.2011г.

От фактическа и правна страна съдът приема за установено следното:

На 29.07.1996 г. между жалбоподателят и командир на ВМБ „Атия” гр. Бургас (лице, упълномощено от Министъра на отбраната със заповед № К-221/25.06.1996 г.) е бил сключен договор за кадрова военна служба № 1876. Този договор е за срок от 5 (пет) години, като К. е назначен на длъжността „Главен старшина”, „Мичман”. Уговорено е основно месечно възнаграждение, изрично са предвидени правата и задълженията на всяка една от страните.

С анекс от 24.07.2006 г. срокът на договора е удължен за още 5 (пет) години – до 25.07.2011 г., като не са променяни други клаузи по него.

На 20.01.2006 г., е сключено допълнително споразумение към договора за кадрова служба с № 1876, с което са уговорени задълженията на страните в случай, че лицето бъде изпратено на мисия извън територията на страната.

На 30.05.2008 г. със заповед на Министъра на отбраната на Република България № КВ-618, на осн. чл. 35, ал.1, т.4 и т.26 от ЗОВСРБ е разпоредено освобождаване от заеманата длъжност, вземане в разпореждане по щат № А-916 и разрешаване включването в квалификационен курс по условията на чл. 223 от ЗОВСРБ, считано от 01.06.2008 г. на офицерски кандидат А.А.К. – гл.боцман в поделение № 26970 гр. Бургас. Разпоредено е лицето да се води на работа и доволствие в поделение №34590 – гр. Бургас. Със същата заповед, командирите (началниците) на поделения са упълномощени да връчват от името на министъра предизвестията за прекратяване на договорите за кадрова военна служба на кадровите военнослужещи по т.І от заповедта (в която точка под №12 фигурира и офицерски кандидат К.). Наред с това, на осн. чл. 18 от Инструкция № 11/29.06.2001 г. за кадрова работа в Министерството на отбраната, на командирите (началниците) на поделения, в които са дадени на робата и доволствие кадровите военнослужещи по т.І, са предоставени правомощия да прекратят договорите за кадрова военна служба, да освободят от кадрова военна служба и да зачислят в мобилизационния резерв след изтичане срока на отправеното предизвестие на лицата посочени в т.І от заповедта.

На 22.03.2010 г./л.11/, на осн. чл. 128б, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ на офицерски кандидат А.К., е връчено предизвестие, че след изтичане на законоустановения шестмесечен срок, считано от следващия ден за получаване на предизвестието, сключеният между него договор и Министъра на отбраната за кадрова служба ще се счита за прекратен. В предизвестието е указана и възможността адресатът му да се обучава в квалификационен курс с продължителност до 6 месеца. Предизвестието е подписано от Министъра на отбраната на Република България.

На 20.05.2010 г., е сключен договор за военна служба №608 между Началник на военноморските сили и офицерски кандидат А.К.. Договорът е сключен на осн. чл.134а, във вр. §139, ал.1 от ПЗР на ЗОВСРБ и има за предмет уреждане отношенията между страните, свързани със заемане на длъжността „щат А-916” в под.32840 гр.Бургас, на която К. е бил назначен със заповед № КВ-617/30.05.2008 г. на Министъра на отбраната. Предвид, указаните основания за сключване на договора , съдът приема, че с него се преуреждат съобразно изискванията на новия закон за отбраната на въоръжените сили, възникналите вече отношения между жалбоподателя и Министерството на отбраната по силата на договор №1876/29.07.1996 г.

На 16.09.2010 г. е издадена оспорената заповед, с която се прекратява договорът за кадрова военна служба, освобождава се от длъжност и кадрова военна служба и се зачислява в мобилизационния резерв офицерски кандидат А.К.. Заповедта е връчена на лицето на 21.09.2010 г.

Тук следва да се отбележи, че с оглед датата на която е връчена заповедта, същата е подлежала на контрол за законосъобразност в срока, предвиден с разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК, с оглед разпоредбата на чл. 166 от ЗОВСРБ. В посоченият срок, заповедта не е била оспорена, поради което в настоящото производство, съдът, следва да се ограничи само до проверка на наличие на предпоставките за валидност на акта.

Според жалбоподателят заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Тази си теза, същият аргументира с разпоредбата на чл. 161 на ЗОВСРБ (в сила от 26.02.2010 г.). Според нея, договорът за военна служба на офицерските кандидати се прекратява със заповед на Министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица. Жалбоподателят твърди, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на договора, такова оправомощаване не е било налице по отношение на командира на под.34590 гр. Бургас. Отделно от това се излагат аргументи за незаконосъобразността на акта, които съдът не следва да обсъжда предвид възникналия вече стабилитет на същия.

Възраженията за нищожност на заповед №210/16.09.2010 г. са неоснователни по следните съображения:

Заповедта е издадена при хипотезата на §3, ал.3 от ДР на ЗОВСРБ, по силата на който, образуваните производства за освобождаване от служба срещу военнослужещи се извършват по досегашния ред.

В настоящият случай, производството по освобождаване от служба е започнало с издаване на заповед на Министъра на отбраната № КВ-617/30.05.2008 г., с която на основание чл.128б, от действащия към датата на издаване на заповедта закон, договорът за кадрова военна служба на офицерски кандидат А.К.,  се прекратява от Министъра на отбраната с шест месечно предизвестие при организационни щатни промени. С цитираната заповед, К. е освободен от заеманата длъжност и взет в разпореждане по щат № А-916, като същевременно на командира на поделението, в което е предвидено да се води на работа и доволствие лицето, е предоставено право да му връчи предизвестие за прекратяване договора за кадрова военна служба, както и да прекрати същият.

Ето защо, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от лице, на което с изричен акт на компетентен по закон орган, са предоставени права за прекратяване на договор за кадрова военна служба.

Съдът намира, че сключеният договор за военна служба от 20.05.2010 г. (след издаване на заповед № КВ-617/30.05.2008 г. на Министъра на отбраната) не урежда условията на нововъзникнало служебно отношение, така че да се приеме, че по отношение на него цитираната заповед на Министъра на отбраната е загубила действие. Както бе посочено по-горе, с договора само се преуреждат съществуващи вече отношения, тъй като такова задължение е възведено за страните с разпоредбата на §139 от ПЗР на ЗОСВРБ. Още повече, че в самия договор е посочено, че урежда отношенията свързани с длъжността „щат А-916”, на която длъжност офицерски кандидат К. е бил назначен със заповед № КВ-617/30.05.2008 г., с която е разпоредено освобождаване от предходната заемана длъжност и са предоставени права на командира на поделението, към което е зачислен на работа и доволствие, за прекратяване на договора за кадрова военна служба.

По изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставки за прогласяване на нищожност на оспорения акт, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му с нарочна заповед правомощия.

Що се касае до претенцията за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие, то същата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като настоящият съд не е компетентен да се произнесе по нея. Претенции за заплащане на обезщетения са недопустими за разглеждане в административния процес.

Воден от горното и на основание чл. 172 АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля  жалбата, подадена от А.А.К. против заповед № 210/16.09.2010 г. на командира на поделение № 34590 гр. Бургас, с която е прекратен договора за кадрова военна служба, освободен е от длъжност, от кадрова военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв офицерски кандидат А.А.К. „в щат А 916” на Министъра на отбраната на Република България.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщаването му.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на А.А.К., с която на осн. чл.168 от ЗОВСРБ се иска, присъждане на дължимо обезщетение за неспазване срока за предизвестие в размер на брутно месечно възнаграждение за 6 (шест) месеца – общо  5 040 лв.

Решението в тази му част подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                            СЪДИЯ: