РЕШЕНИЕ

 

Номер 509                        дата 23 март 2016 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,       ІХ-ти    състав,

в закрито заседание на 23 март 2016 год., 

в следния състав:

 

                                                                                            Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: …………………..

Прокурор:…………………..

                                            

разгледа адм. дело 535  по описа за 2016 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.229, във вр. с чл.294 и сл. от АПК.

            Жалбоподателят „Бутед“ АД, гр.Бургас е оспорил постановление на орган на изпълнението, обективирано в писмо изх. № БС-1380-01-021/01.03.2016г. на началника на ДНСК София, с което е възложено принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г., издадена от началника на РДНСК Югоизточен район на изпълнителя „Ди Ел Ес Груп“ ООД, гр.Бургас, съгласно сключен Договор № ФО-13-63/25.02.2016г.

            Жалбоподателят оспорва действията на органа по изпълнението и постановлението за възлагане на принудителното премахване с доводи за нищожност, като извършени от некомпетентен орган по изпълнението – ДНСК, като в тази връзка се позовава на нормата на § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012г.). Тълкувайки тази норма и предвид обстоятелството, че процесният строеж е пета категория, счита, че компетентен орган по изпълнението е кметът на общината. Възразява също така, че е налице висящ съдебен спор със „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, който е предявил иск, касаещ процесния строеж, с правно основание чл.108 от ЗС, за което е образувано гр.дело №  544/2012г. на Окръжен съд Бургас, решението по което страната счита, че има преюдициално значение за изпълнението, поради което е поискал от органа по изпълнението да спре производството по принудителното премахване, но по тази молба органът не се е произнесъл, което според жалбоподателя го поставя под угроза да понесе отговорност за вреди. Следващото оплакване касае незаконосъобразно проведена процедура по ЗОП по възлагане на принудителното изпълнение. Иска се отмяна на обжалваните действия по принудителното изпълнение.

            Органът по изпълнението – началник на ДНСК, чрез юрисконсулт в РДНСК Югоизточен район, е представил становище по жалбата по смисъла на чл.297, ал.3 от АПК, видно от което, счита подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес, тъй като „Бутед“ АД не е страна в производството по принудителното изпълнение, не е посочен в административния акт, представляващ изпълнителното основание, той не е негов адресат, както и не е трето лице. Доводите за нищожност на обжалваните действия счита за неоснователни, тъй като § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012г.) е приложим вкл. и в производствата по принудителното изпълнение, като в тази връзка се позовава и на становището на съдиите от Второ отделение на ВАС в аналогичен смисъл. Възраженията за висящ съдебен спор със „Сентрал парк Бургас“ ЕООД също счита за неоснователни поради липса на твърдяната преюдициалност, като счита спорът относно собствеността на процесния строеж за ирелевантен.

            Въз основа на изпратената административна преписка, съдът установи следното:

            Със Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г. на началника РДНСК Югоизточен район е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и представляващ  едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.55 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас (под № 55 по помощна схема на РО НСК Бургас, РДНСК ЮИР), находящ се в имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, представляващ ПИ №129, кв.53 (бивш кв.16) гр.Бургас. Посочено е също след влизане в сила на заповедта да се отправи покана за доброволно изпълнение до „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, в качеството му на собственик на имота, за премахване на строежа.

            Тази заповед е обжалвана от „Бутед“ АД, като е постановено Решение № 162/28.01.2015г. по адм. дело № 2407/2012г. на Административен съд Бургас, с което жалбата е отхвърлена. По реда на инстанционния контрол е постановено Решение № 6919/10.06.2015г. по адм. дело № 3452/2015г. на ВАС, с което е обезсилен постановения съдебен акт и е прекратено производството по жалбата на „Бутед“ АД, поради констатиран отпаднал правен интерес.

            На 19.06.2015г. от РО „НСК“ Бургас до „Бутед“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № ТО-00-710/19.06.201г., с която дружеството е поканено да изпълни доброволно заповедта за премахване на строежа, като органът е посочил, че на основание чл.225, ал.6 от ЗУТ разходите при извършено принудително премахване ще бъдат събрани от дружеството. Със същото писмо дружеството е уведомено, че ориентировъчната стойност на принудителното премахване възлиза на 39550лв. без ДДС.

            Аналогична покана за доброволно изпълнение на процесния строеж е  изпратена и до „Сентрал парк Бургас“ АД, като в съпроводителното писмо до това дружество е посочено, че ориентировъчната стойност на премахването е 6150лв. без ДДС.

            На 23.11.2015г. от работна група служители на РО „НСК“ е съставен протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение, видно от който, прогнозната стойност на премахването е 1050лв., за което е изготвена и количествено-стойностна сметка.

            До Камарата на строителите е изпратено писмо изх. № ТО-268-00-139/25.01.2016г., с което е уведомена за провеждане на процедура по избор на строителна фирма, която да премахне незаконния строеж.

            На 16.02.2016г. е проведено заседание на нарочна комисия, съставена от служители на РО „НСК“ Бургас за обсъждане на постъпилите оферти, видно от който, взето е решение принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, да бъде възложено на кандидата „Ди Ел Си Груп“ ООД, за сумата от 810лв. без ДДС. С това дружество е сключен Договор № ФО-13-63/25.02.2016г., видно от който ДНСК София като възложител и   „Ди Ел Си Груп“ ООД като изпълнител са договорили клаузите по дейността по принудителното премахване на процесния строеж, на стойност 810лв. без ДДС.  За това възлагане за принудителното премахване на строежа жалбоподателят „Бутед“ АД е уведомен с писмо изх. № БС-1380-01-021/01.03.2016г. на началника на ДНСК София, което е предмет на настоящото оспорване. За същото е уведомен и „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, както и други органи и дружества, съпричастни към принудителното изпълнение и неговото обезпечаване.

            Съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане поради следните мотиви:

            Нормата на чл.274 от АПК регламентира кои са страните в изпълнителното производство и в частност – алинея 2 посочва кои са длъжниците по изпълнението – това са гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Изпълнителното основание в случая е Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, видно от мотивите на която „Бутед“ АД не е посочен в никакво качество. Прието е, че строежът е собственост на „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, поради което и в разпоредителната част е указано до него да се изпрати покана за доброволно изпълнение след влизането в сила на заповедта. Напълно неясно остава защо органът по изпълнението е изпратил покана за доброволно изпълнение и до „Бутед“ АД, при положение, че както издателят на заповедта, така и органът по изпълнението напълно отричат всякакви права в полза на „Бутед“ АД по отношение на процесния строеж. Това е видно вкл. и от становището на ответната страна, която с този довод отрича правото на жалба по настоящото дело, както и посочва, че „Бутед“ АД не е адреса на заповедта и на това основание счита оспорването за недопустимо. Действително жалбоподателят не е адресат на заповедта, но щом като органът по изпълнението го кани да я изпълни доброволно, това безспорно засяга неговия интерес най-малкото на плоскостта на уреждането на бъдещите имуществени отношения по премахването на строежа. Не само с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, но и с уведомяването на жалбоподателя за последващите извършени от органа по изпълнението действия, свързани с възлагането на принудителното изпълнение на избран от него участник, сочат на неговото (на органа) разбиране, че „Бутед“ АД е също участник в изпълнителното производство, но без да става ясно какво точно качество по смисъла на чл.274 от АПК органът му придава. Няма никакъв резон, след като отрича правата на дружеството по отношение на процесния строеж, впоследствие да му възлага тежестта за неговото премахване, в т.ч. и разноските за това. След като е изпратил до „Бутед“ АД покана за доброволно изпълнение, както и постановление за възлагане на принудителното изпълнение, следва да се приеме, че  за дружеството е възникнал правен интерес от настоящото обжалване на това фактическо основание. Принципно, правният интерес възниква дори и в хипотеза на погрешно посочен адресат на административен акт – само на това основание той придобива процесуалното право на жалба, без оглед на материалноправните предпоставки (напр. право на собственост в случая). Позоваването на ответната страна на Решение № 6919/10.06.2015г. по адм. дело № 3452/2015г. на ВАС, с което е отречено правото на жалба на дружеството против Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, не повлиява горния извод, защото тогава съдът е изхождал от становището, че е отпаднала индицията, че „Бутед“ АД е собственик на строежа, т.е. изхождайки от материалноправния интерес, докато в случая настоящият съд обосновава процесуалното право на жалба, изхождайки от обстоятелството, че органът по изпълнението е придал качеството на участник на дружеството в изпълнителното производство, като му е изпратил покана да премахне доброволно строежа, както и го е уведомил за процесното постановление, с което е възложил принудителното изпълнение на трето лице, т.е. жалбоподателят се явява адресат на действията на органа по изпълнението.  

С оглед изложените мотиви жалбата следва да се приеме за процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана  по същество е неоснователна.

С процесното постановление за възлагане на принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, жалбоподателят е уведомен за избрания изпълнител, с който е сключен Договор  № ФО-13-63/25.02.2016г., както и са означени задълженията на други органи и институции в процеса на принудителното премахване. За така издаденото постановление не се констатират основания за незаконосъобразност, както и за нищожност поради липса на компетентност у органа по изпълнението, в каквато насока са основните оплаквания на жалбоподателя. Съгласно нормата на § 126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012г.) започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Според даденото от жалбоподателя тълкуване на тази норма действията по изпълнението следва да се извършат от органите на общинската администрация. Съдът не споделя тази позиция, като се придържа към становището на съдиите от Второ отделение на Върховния административен съд, съгласно което нормата визира производството по премахване на незаконни строежи, считано от неговото образуване вкл. до изпълнението на заповедта. При липсата на изрично посочване в разпоредбата следва да се тълкува, че „производствата по премахване“ обхващат издаването и изпълнението на заповедите. В настоящия случай процесното административно производство е започнато преди нормативните изменения в ЗУТ с ДВ, бр.82/2012г., поради което следва да се довърши по досегашния ред, с оглед на което материалната компетентност на началника на ДНСК е обоснована. 

Следващото оплакване на жалбоподателя е свързано с това, че по подадената от него молба вх. № ЮИР-Б-215-00-794/01.07.2015г. органът по изпълнението не се е произнесъл. Видно от тази молба жалбоподателят е възразил, че заповедта за премахване на процесната сграда с идентификатор 07079.604.195.55 не е влязла в сила, тъй като постановеното Решение № 6919/10.06.2015г. по адм. дело № 3452/2015г. на ВАС е обжалвано в неговата прекратителна част. След извършена служебна справка съдът констатира, че с Определение № 10126/01.10.2015г. по адм. дело № 10174/2015г. на ВАС частната жалба на дружеството е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В този смисъл, към момента на издаване на обжалваното понастоящем постановление на органа по изпълнението  изх. № БС-1380-01-021/01.03.2016г., подлежащият на изпълнение административен акт е влязъл в сила. Със същата молба „Бутед“ АД е поискал и спиране на изпълнителното производство поради наличие на висящ спор за материалното право на собственост върху процесния строеж, по което органът по изпълнението не се е произнесъл, но съдът намира това оплакване за неотносимо към законосъобразността на процесното постановление.  Съгласно нормата на чл.271, ал.6 от АПК органът по изпълнението се произнася с постановления. Следователно, по горната молба органът следва да се произнесе с постановление, което от своя страна ще подлежи на самостоятелно оспорване по чл.294 от АПК, т.е. в рамките на настоящото разглеждане, съдът не може да се произнася инцидентно по доводите в тази молба. Оплакването, че в изпълнителното производство не са били съставени необходимите протоколи по Наредба № 13/2001г. на МРРБ, е неоснователно, тъй като видно от изпратената преписка, съставени са протоколите по чл.4 и чл.5 от Наредбата. Що се отнася до констатираните несъответствия в писмата, съдържащи поканите за доброволно изпълнение, в които органът е посочил различни стойности на разходите по принудителното премахване на строежа и договореното с изпълнителя, остава неясно на какво се дължи това несъответствие, но е вероятно да е поради допусната небрежност. Това по същество не влияе върху законосъобразността на обжалваното постановление, в което изрично е посочено, че принудителното изпълнение ще се проведе съгласно сключен договор с изпълнителя № ФО-13-63/25.02.2016г., поради което като стойност на разхода следва да се вземе предвид именно тази, посочена в договора.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл.298 от АПК, бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бутед“ АД, гр.Бургас, ул.“Цар Калоян“ № 166 против постановление на орган на изпълнението, обективирано в писмо изх. № БС-1380-01-021/01.03.2016г. на началника на ДНСК София.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          СЪДИЯ: