Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         998                        05.06.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На четиринадесети май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 535 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, ЕИК-115552190, гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, против решение № 27/27.01.2015г., постановено по НАХД № 473/2014г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-79/28.07.2014г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (съкр. ДКЕВР), с което за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД (Общите условия), на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), му наложена  имуществена санкция в размер на 20`000,00 (двадесет хиляди) лева. В касационната жалба се излага оплакване за неправилност на обжалваното решение, подкрепено с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновава се, че за да потвърди процесното наказателно постановление (НП), районният съд безкритично възприел за доказана описаната в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП обстановка и необосновано кредитирал твърденията на наказващия орган. Наред с горното се счита, че първата инстанция не е отчела, че постановлението било издадено въз основа на АУАН, съставен от некомпетентен орган, ДКЕВР е излязла извън своята компетентност, тъй като не разполага с правомощия да регулира граждански правоотношения и да санкционира нарушаване на общите условия. Нарушен е и принципът за невиновност и правилата за разпределяне на доказателствената тежест по доказването на конкретното нарушение, като въпреки несправянето на административнонаказващия орган с доказването на противоправното деяние и неговото авторство е прието, че дружеството виновно е извършило вмененото му с НП деяние. Районният съд не отчел и липсата в АУАН и НП на надлежна индивидуализация на противоправното деяние. Последната в случая била от особено важно значение, тъй като нормата по която касаторът е санкциониран е бланкетна. По делото са представени и писмени бележки. Пледира се за отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателното постановление

Ответникът по касационната жалба – председателя на ДКЕВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба в която насока излага и конкретни доводи. Моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на  Районен съд Царево, поради което иска същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 27/27.01.2015г. по НАХД № 473/2014г., Районен съд Царево е потвърдил НП № НП-79/28.07.2014г. на председателя на ДКЕВР, с което за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия, на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ, на касатора е наложена  имуществена санкция в размер на 20`000,00лв. За да достигне до този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, от събраните по делото доказателства се установява, че описаната в НП фактическа обстановка отговаря на обективната действителност и е спазен материалният закон. Предвид това и след анализ на посочените в НП като нарушени разпоредби на чл.,63 ал.1 и ал.2 от Общите условия, районният съд е достигнал до извод, че тези Общи условия съставляват неразделна част от издадената на наказаното дружество лицензия за осъществяване на дейността по разпределение на електрическа енергия, а след като е налице нарушение на неразделна част от издадената на дружеството лицензия, то са нарушени условията по самата лицензия, което деяние законосъобразно е санкционирано с процесното НП на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ с налагането на имуществена санкция в минималния предвиден размер към момента на извършване на нарушението. Понастоящем с изм. ДВ, бр.17 от 2015г., в сила от 06.03.2015г. минималният размер е увеличен на 200`000лв.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение за законосъобразно, като споделя изцяло изложените в него мотиви. От установената пред районния съд фактическа обстановка става ясно, че при извършен регулаторен одит на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД от длъжностни лица при ДКЕВР, е установен Протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване, съставен на 14.11.2012г., в който е отразена дейност по демонтаж на средство за техническо измерване на потребена електрическа енергия, електромер с фабричен № 00254118 и монтирането на друг такъв с фабричен № 4450853. Тази смяна на електромер е посочена като извършена по отношение на абонат, с посочен клиентски номер, ИТН и адрес. Протоколът е подписан само от служител на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, като липсва подпис на клиента или други лица, присъствали при смяната. Предвид установеното срещу касатора е съставен АУАН № КРС-354/26.06.2014г. за нарушение на чл.63 ал.1 и ал.2 от Общите условия, за осъществена подмяна на 14.11.2012г. от негови представители на съществуващо средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен № 00254118, на клиент с клиентски № 1000116352 и ИТН № 2521612,  на адрес: с.Бродилово и монтирането на ново СТИ, за което е съставен констативен протокол, подписан само от служител на дружеството-лицензиант. В АУАН е уточнено, че съгласно чл.10, т.3 от Общите условия, електроразпределителното предприятие може по своя инициатива да подменя съществуващите СТИ с нови, като съставя констативен протокол по реда на Общите условия, чийто чл.63, ал.1 предвижда, че в случаите когато по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на електроразпределителното предприятие и потребителя, като ал.2 на същия член регламентира, че ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от свидетели. АУАН е предявен на упълномощен представител на „ЕВН България Електро-разпределение”ЕАД, който го подписал и изложил възражения срещу него. В последствие е издадено оспореното пред районния съд НП, в което фактическата обстановка е описана по същия начин както в акта и на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ, на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20`000 лева.

Така изложената фактическа обстановка съответства на установените по делото факти. Настоящият касационен състав намира за неоснователни оплакванията изложени в касационната жалба, съдържащи твърдения за безкритично възприемане от страна на районния съд на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и недоказването на същата от страна на административнонаказващия орган. При наличието по делото на самия Протокол за монтаж/подмяна на СТИ, съставен на 14.11.2012г., при съставянето на който е участвал единствено служител на енергоразпределителното дружество, без осигуряване присъствието на клиент, негов представител или свидетели, то няма и причина за колебания относно възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. При правилно установени по делото факти и коректно изградени въз основа на тях фактически изводи, районният съд е достигнал и до законосъобразно заключение за неспазването от страна на „ЕВН България Електро-разпределение”ЕАД на задължението за осигуряването на лицата, които следва да присъстват и чрез полагането на подписите си да удостоверят смяната на СТИ. Правилни са и изводите на районния съд, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД съставляват част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия, съставлява и нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, респ. наказуемо на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ.

Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че нарушенията на Общите условия може да доведе единствено до търсене на отговорността по гражданскоправен ред, но не и до реализиране на административнонаказателна отговорността по реда на чл.83 ал.1 от ЗАНН. Транспортирането, доставката или снабдяването с енергия с определено качество, регулирана цена или цена, определена по одобрена от ДКЕВР методика и договорни други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в закона причини, като дейност извършвана от касатора, попада в обхвата на понятието „услуга от обществен интерес”, съгл. §.1, т.66б от ДР на ЗЕ. Именно поради обществената значимост на тази дейност, както и предвид особеностите на доставчиците на електрическа енергия – отделните разпределителни дружества са монополисти в обслужваните от тях райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители. Една от мерките е осигуряването на равнопоставеност в отношенията между доставчика и крайните потребители на услугата, чрез продажба при публично известни общи условия на осн. чл.98а, ал.1 от ЗЕ. Тези общи условия съгласно чл.60 от ЗЕ, се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр.33/2013г. е обнародвана Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР. Проект на общите условия е сред необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия – чл.11, ал.5, т.3 от Наредба № 3/21.03.2013г. След одобряването им от страна на ДКЕВР, общите условия стават неразделна част от лицензията – чл.49, ал.2, т.7, вр. ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. При това положение, след като на първо място в регулаторната функция на ДКЕВР е включено и одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия, а освен това същите след одобряването им стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия представлява неспазване на самата лицензия, т.е. на поставените и одобрени условия от регулаторния орган ДКЕВР при които съответното дружество осъществява поетите към държавата ангажименти. В този смисъл е и съдебната практика, залегнала в решение № 13838/19.11.2014г. на ВАС по адм.д.№ 12570/2013г., решение № 6977/26.05.2014г. на ВАС по адм.д.№ 13554/2013г. В контекста на изложеното, нарушенията на общите условия са годно основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН. Този извод не се опровергава с оглед възможността, за нарушението на общите условия съответния краен потребител също да потърси отговорността на доставчика по исков ред, тъй като едната отговорност не поглъща другата. Предвид то и с оглед съдържанието на санкционната част на нормата на чл.206, ал.1 от ЗЕ, съображенията на касатора, че отговорността за нарушение на общите условия може да се търси единствено по граждански, а не и по административнонаказателен ред, касационната инстанция приема за неоснователни.

Всъщност фактическата обстановка по делото е категорично изяснена и касаторът не възразява на установената подмяна с ново СТИ, за която в изготвения протокол се съдържа единствено подписа на осъществилия дейността негов представител. Следователно при смяната на СТИ, каквото право на подмяна касаторът притежава на основание чл.10, т.3 от общите условия, не са спазени изричните изисквания на чл.63, ал.1 и 2 от общите условия, в съставения констативен протокол за подмяна, смяната да е удостоверена с подпис на клиента, а в случай на отказ – с подписи от свидетели. Следователно чрез посочването в АУАН и НП на обстоятелството, че протоколът от 14.11.2012г. е подписан само от представителя на разпределителното дружество, то няма съмнение, че документът е бил съставен без участието на крайния потребител, както и на свидетели, като деянието е надлежно описано в АУАН и НП. Осъществяването му представлява нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ, защото с него се нарушават условията на издадената на касатора лицензия. По отношение възражението на касатора за липсата на вина при извършване на нарушението, то следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е обективна, т. е. безвиновна.

Не е вярно твърдението от касатора, че актосъставителят не е притежавал компетентност да издаде АУАН. Съгласно чл.225, ал.1 от ЗЕ, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл.77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от него, т. е. и от оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки. От наличните по делото писмени доказателства, се установява съществуването на заповед № З-Е-3/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР, с която е определена комисията, на която е поставена задача за осъществяването на одит на „ЕВН България Електроразпределение”ЕАД, като измежду определените за членове на комисията лица е и Лъчезар Ралчев – главен експерт в дирекция „ Контрол и решаване на спорове”. Именно и последният е съставил АУАН № КРС-354/26.06.2014г., т. е. актът изхожда от компетентно по см. на чл.225, ал.1, вр. чл.77, ал.2, т.1 от ЗЕ лице.

По отношение санкцията, за разлика от наказателния процес, при който съществува възможността за налагане на наказание под определения в съответния състав минимален праг, в производството по ЗАНН е предвидена забрана за налагане на наказание под определения минимален размер – чл.27, ал.5 от ЗАНН, поради което по съображения за несъразмерност на нарушението спрямо наложената за осъществяването му санкция, същата не може да бъде намалена. Касационната инстанция намира, че в случая не се касае и за маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.

В контекста на изложено, проверяваното решение не е засегнато от въведените с касационната жалба основания за отмяна. То представлява валиден, допустим, правилен, в т.ч. и мотивиран съдебен акт, като напълно обосновано и в синхрон с наличните по делото доказателства и съблюдавайки процесуалните права на страните, районният съд е достигнал до верен извод за наличие на осъществено от наказаното дружество административно нарушение, което е санкционирано при спазване на регламентираната за това процедура. Ето защо, атакуваното решение на Районен съд Царево, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/27.01.2015г., постановено по НАХД № 473/2014г. по описа на Районен съд Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                           2.