Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1050                  Година 29.05.2018        Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на осми май две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор Андрей Червеняков                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 534 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на А.А.А. ***, със съдебен адрес *** против принудителна административна мярка наложена на 20.01.2018г., за репатриране на лек автомобил марка „Тойота Аурис“, с рег.№ А***МК. С жалбата се прави искане обжалваната принудителна административна мярка да се отмени, като незаконосъобразна и да му се заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 43,20 лева. Сумата се претендира ведно с мораторна лихва за периода от 20.01.2018г. до 23.02.2018г. в размер на 0,42 лева и законната лихва считано от 23.01.2018г. до окончателното и́ изплащане.

 Ответникът - Специалист „Репатрация“ в Общинско предприятие “Транспорт” – Е.Н.Н., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Ответникът - Община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.

На 20.01.2018г. в гр.Бургас, специалист в ОП „Транспорт“ при Община Бургас е наложил ПАМ - принудително преместване на превозното средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил марка „Тойота Аурис“, с рег.№ А***МК. За репатрирането е съставен протокол (л.8 от делото), съгласно който МПС е паркирано „върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране, с което създава пречка за движението на останалите МПС и пешеходци“.

На А.А. е съставен АУАН № 0087977/20.01.2018г. (л.10 от делото), за нарушение на чл.94, ал.3, пред.2 от ЗДвП, за това, че на 20.01.2018г., в гр.Бургас, на ул.„Сливница“ № 77,  е паркирал лек автомобил „Тойота Аурис“, с рег.№ А***МК, върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране.

По делото е представена касова бележка № 43265/20.01.2018г. (л.26 от делото), за заплатена такса в размер на 43,20 лева с ДДС, ведно с приложен фискален бон, за извършеното репатриране.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай, лицата по чл.168 от ЗДвП уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е въведено изискване за издаването и́ в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл.168, ал.1 от ЗДвП, според който определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на автомобила, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 1487/19.06.2015г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите от Общинско предприятие „Транспорт” на длъжност: специалист -репатрация да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП; допълнително споразумение към трудов договор, сключен с Е.Н. на длъжност  специалист – репатрация, с място на работа ОП „Транспорт“ гр.Бургас, както и длъжностна характеристика за длъжност специалист-репатрация в ОП „Транспорт“  при Община Бургас.

Видно от изложеното налице е нарочна заповед на кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата, които имат правомощия да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и специалистите-репатрация от ОП „Транспорт”. От представеното допълнително споразумение към трудовия договор се установява, че Е.Н. се намира в трудово правоотношение с ОП „Транспорт“ и е на длъжност „специалист-репатрация“. От представената длъжностна характеристика на „специалист-репатрация“ в предприятието, се установява, че служител на тази позиция има задължение да осъществява контрол по спазване на ЗДвП, а съгласно заповед № 1487/19.06.2015г. на кмета на община Бургас, му е възложено прилагането на ПАМ по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.

Мярката е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая безспорно не са били налице първите две хипотези, като спора по делото е по отношение на наличие на третата, а именно начина по който е паркирано превозното средство дали е правило невъзможно преминаването на другите участници в движението или не. 

Според разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой, а е бил паркиран.

Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

Съгласно чл.107 от ЗДвП, „пешеходец“ е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя, като за пешеходци се считат и лицата: 1. които бутат или теглят детска или инвалидна количка или друго пътно превозно средство без двигател и с широчина, по-малка от 1 метър; 2. които бутат велосипед, мотопед или мотоциклет и 3. които са с трайни увреждания и които се придвижват с инвалидни колички, задвижвани посредством тяхната мускулна сила или от двигател, ако се движат със скоростта на пешеходец.

Съгласно § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

От направените при налагането на мярката снимки се вижда, че автомобилът е бил паркиран върху тротоара, в нарушение на нормата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която, за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В нормата е предвидено и изключение от това правило, което допуска престой и паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да бъде възможно преминаването и разминаването по тротоара на другите участници в движението, в частност на пешеходците, е необходимо да е налице посоченото  разстояние, което в случая е било налице, видно от представения снимков материал. След като е било налице достатъчно разстояние между паркирания автомобил и намиращата се в близост жилищна сграда за преминаване на пешеходците, включително и майки с колички и инвалиди с помощни средства, без да е необходимо да слизат на пътното платно, то не са били налице материалноправните предпоставки по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за налагането на процесната ПАМ. Фактът, че лекият автомобил е бил паркиран в нарушение на изисквания на ЗДвП, в случая е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача, но не и за налагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в следните решения: решение № 5433/09.05.2016г. по адм.д.№ 9625/2015г., решение № 5440/09.05.2016г. по адм.д.№ 12485/2015 г., решение № 875/17.01.2012г. по адм.д.№ 3156/2011г., решение № 6813/09.06.2015г. по адм.д.№ 13495/2014г. и др.

С оглед на изложеното, след като жалбоподателят е паркирал лекия си автомобил върху тротоара, в нарушение на изискванията на чл.94, ал.3 от ЗДвП, но не по начин който е направил невъзможно преминаването на другите участници в движението, незаконосъобразно е наложена процесната принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.5, б.”б”, предл.трето от ЗДвП и същата следва да бъде отменена.

В жалбата са инкорпорирани искови претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за възстановяване на претърпените от лицето имуществени вреди, представляващи платена такса за репатриране на автомобила, както и съответните лихви. Предвид основателността на жалбата в частта в която се оспорва наложената ПАМ и в съответствие с нормата на чл.204, ал.2, изречение първо от АПК, на разглеждане подлежи и така предявените искове, с които се претендира да бъде осъдена Община Бургас да заплати сумата от 43,20 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 20.01.2018г. до 23.02.2018г. в размер на 0,42 лева и законната лихва считано от 23.01.2018г. до окончателното и́ изплащане .

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.2 от АПК, искът може да се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. В случая, по изложените вече съображения, наложената ПАМ - принудително преместване на  лек автомобил марка „Тойота Аурис“, с рег.№ А***МК, от която се твърди, че са произтекли за него вреди е незаконосъобразна, поради което исковата претенция е процесуално допустима.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

След като наложената ПАМ - принудително преместване на  лек автомобил марка „Тойота Аурис“ с рег.№ А***МК, е незаконосъобразна, то безспорно е налице първата предпоставка.

Втората предпоставка също е налице. Видно от представените по делото касова бележка и фискален бон, на 20.01.2018г. А. е заплатил сумата от 43,20 лева за репатриране на МПС с рег.№ А***МК. Така заплатената сума представлява имуществена вреда от незаконосъобразната ПАМ.

В случая е налице и третата предвидена от законодателя предпоставка по отношение на заплатената сумата от 43,20 лева, а именно наличието на причинно-следствена връзка между наложената незаконосъобразна ПАМ и направените от А.А. разноски. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по репатрирането на лекия автомобил са направени във връзка с незаконосъобразно наложената ПАМ и ако тя не е била наложена, такива разходи не биха били извършени.  

С оглед изложеното, съдът намира, че искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 43,20 лева е доказан и следва да бъде уважен. Тази сума е дължима ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на настоящото съдебно решение до окончателното и́ изплащане.

Неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане на мораторна лихва в размер на 0,42 лева, считано от 20.01.2018г. – датата на заплащане на сумата от 43,20 лева до 23.02.2018г. – датата на образуване на съдебното производство, както и за присъждане на законната лихва за периода от датата на образуване на съдебното производство до влизането в сила на настоящото съдебно решение. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. В случая, с настоящото съдебно решение се отменя наложената ПАМ и едва след влизането му в сила се дължат лихви върху претендираните суми за претърпените имуществени вреди.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, десети състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наложена на 20.01.2018г. принудителна административна мярка по силата на която управлявания от А.А.А. ***, лек автомобил марка „Тойота Аурис“, с рег.№ А***МК., е преместен без негово знание и съгласие, по разпореждане на специалист „Репатрация“ в Общинско предприятие “Транспорт”.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати в полза на А.А.А. ***, сумата от 43,20 лева (четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменената като незаконосъобразна принудителна административна мярка, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.А.А. ***, в частта в която се претендирана заплащането на мораторна лихва в размер на 0,42 лева, за периода от 20.01.2018г. до 23.02.2018г., както и законна лихва за периода от 23.02.2018г. до датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

СЪДИЯ: