ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер       663               11 април 2016 година                      град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в закрито заседание на единадесети април,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:    

                                          

                                                                     СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от  съдия  Димитров  административно дело номер 534 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от Д.Т.Д. ***, с ЕГН ********** срещу Дирекция “Инспекция по труда” Бургас, ул. „Шейново“ N 24, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 51 200,00 лева, представляващи причинени му имуществени вреди, от които 50000 лв. пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно постановеното от Директора на ответника Наказателно постановление N 02 – 02024476 от 27.02.2014г., отменено с Решение N 352 по НАХД 595/2015г. по описа на БРС, оставено в сила с Решение N 1245/10.07.2015г. на Административен съд Бургас, както и 1200,00 лв. заплатени в горните производства адвокатски възнаграждения.

Така предявените претенции, съдът е намерил за редовни от външна страна, в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, вр. чл.144 АПК, поради което препис от подадената искова молба с приложените писмени доказателства, както и уточнението към исковата молба са били връчени на ответника, като му е било указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването му, съдържанието на писмения отговор, последиците от неподаването на писмения отговор или неупражняване на права, както и за възможността да ползва правна помощ при необходимост и право за това.

В месечният срок за отговор такъв е депозиран от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас чрез директора й.

Същият изразява становище както за недопустимостта на исковата претенция, така и за нейната неоснователност при преценка по съществото на спора. Изразява мнение, че исковата молба е депозирана срещу ненадлежен ответник, доколкото съгласно разпоредбата на чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Обяснява се, че в конкретния случай юридическото лице, чийто представител е директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас е Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, а що се отнася до самата териториална структура Д „ИТ“ Бургас, по отношение на него липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като по отношение на същата структура на ИА „ГИТ“ липсва и надлежна материалноправна легитимация.

Съдът като взе предвид становищата на двете страни намира следното:

            Предявеният иск е особен вид гражданско правна претенция за обезвреда и за същата важат правилата и принципите на гражданския процес, при приоритет на особените разпоредби на глава единадесета на АПК. Доколкото в разпоредбата на чл.205 АПК, като условие за процесуална допустимост на претенцията, е посочено предявяването на същата “срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите”, което в настоящия случай не е изпълнено, съдът намира исковата претенция за недопустима.

За да бъде налице правна възможност за разглеждане на същата по същество следва тя да бъде насочена срещу надлежен ответник. Кой да бъде ответник в исковата претенция, обаче, е въпрос на самостоятелна процесуална преценка на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на „Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3. Агенцията се ръководи и се представлява от изпълнителен директор. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Правилника, Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции "Инспекция по труда". За последните липсва законова регламентация да бъдат самостоятелни юридически лица, поради което същите на са правосубектни в гражданскоправните отношения, каквито по естеството си са и споровете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, доколкото същите се развиват при условията на равнопоставеност между спорещите страни.

Не води до извод в обратен смисъл и разпоредбата на чл.27, ал.2 ГПК, приложима субсидиарно и при исковете с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно същата разпоредба, процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение - разпоредител с бюджетни кредити.

Съгласно чл.3, ал.2 от Устройствения Правилник на ИА „ГИТ“, Агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика. Т.е. такива не са териториалните й структурни звена.

От изложеното става ясно това, че във всяка хипотеза самото териториално поделение на ИА „ГИТ“ – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас не е надлежен ответник в спорното производство, поради което искът срещу нея като недопустим не следва да бъде разглеждан.

Налице е правна възможност за предявяване на същия иск отново против надлежнолегитимиран ответник.

Предвид изложеното за констатираната липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, в качеството й на ответник в настоящото производство, то следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца на основание чл.130, ГПК вр. чл.144 АПК.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.204 АПК, Бургаският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 534/2016г. по описа на Административен съд Бургас, образувано по искова молба от Д.Т.Д. ***, с ЕГН ********** срещу Дирекция “Инспекция по труда” Бургас, ул. „Шейново“ N 24, за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 51 200,00 лева, представляващи причинени му имуществени вреди, от които 50000 лв. пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразно постановеното от Директора на ответника Наказателно постановление N 02 – 02024476 от 27.02.2014г., отменено с Решение N 352 по НАХД 595/2015г. по описа на БРС, оставено в сила с Решение N 1245/10.07.2015г. на Административен съд Бургас, както и 1200,00 лв. заплатени в горните производства адвокатски възнаграждения.

 

ВРЪЩА исковата молба на Д.Т.Д. ***, с ЕГН **********.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването.

 

 

                                                         

                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: