Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  843

 

гр. Бургас, 23 май 2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ЧАВДАР ДИМИТРОВ

КНАХД № 534/2012г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Б.П.  с ЕГН ********** против решение № 350/23.08.2011г. на районен съд Несебър, постановено на по н.а.х.д № 439/2011г.,  с което е потвърдено наказателно постановление № 982/27.04.2011г. на Началника на РПУ - Несебър, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

            В жалбата се правят оплаквания за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционния съдебен акт – отменителни касационни основания по чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК, приложими в настоящото производство, във връзка с препращащата норма на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Твърденията са, че неправилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, след като касаторът твърди , че притежава полица сключена на същия ден 15.04.2011г., както и валиден стикер. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление, при разглеждане на делото по същество от състава на касационния съд.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище.

Прокурорът по съществото на спора изразява становище за неоснователност на жалбата, като предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

            Бургаския административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, намери следното :

            Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

           Районният съд е приел за установено от фактическа страна, въз основа на събраните гласни / показанията на св. Ж. и Г. / и писмени доказателства/ АУАН, препис от застрахователна полица/, че на 15.04.2011г. около 17, 30 часа, жалбоподателят управлявал  лек с ДКН С 43 71 ВР в гр. Несебър на кръстовището с кръгово движение. Служителите на РПУ- Несебър – свидетели пред НРС по същото време изпълнявали задълженията си на автопатрул и се намирали в района на кръстовището. Водачът бил спрян и при проверка на документите, представил такива, без полица за сключена задължителна застраховка – “Гражданска отговорност на автомобилистите в България”. След около час и половина същият се е появил с полица , копие от която е представено по делото.

          Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № 982/15.04.2011г. на място от проверяващите, в който било прието, че касаторът осъществил състава на административно нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, като управлявал посочения автомобил - негова собственост, без сключена застраховка Гражданска отговорност за 2011г.

          Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ, на жалбопоаделя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева, на основание чл. чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. 

         При така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.315, ал.1,предл.2 от КЗ, за което жалбоподателят е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Приел е също така, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е дадена правилна правна квалификация на нарушението, правилно е определен вида и размера на наложено наказание, като същото е определено в неговия минимум, с оглед тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност.

          Касационният състав на съда намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, както от фактическа, така и от правна страна. Същите са изведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, релевантни към предмета на спора, които правилно са преценени от решаващия съд, като изводите  му са съответни на материалния закон, който правилно е приложен от съда.

.     Съгласно разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или т.2 или което  управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва със глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице …”.

           По делото е безспорно установено от безпротиворечивите и кореспондиращи помежду си гласни и писмени доказателства, че на инкриминираната дата касаторът е управлявал МПС, негова собственост, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като представената полица е с период на действие от денят следващ този на проверката – 16.04.2011г. При това положение, настоящият състав намира, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ, за което е законосъобразно санкциониран на основание разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, предвиждаща налагане на  глоба от 400 до 600 лв. на физическо лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

           При извършена служебна проверка настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона /чл.42 от ЗАНН/, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

             Наложеното административно наказание е в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.315, ал.1,т.1 от КЗ, съответстващ тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност, който като такъв се явява справедлив и способстващ за постигане на целите на административнонаказателната репресия по чл.12 от ЗАНН.

 Предвид гореизложеното, Съдът намира касационната жалба за неоснователна, като прие, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение.

             При извършена служебна проверка на първоинстанционното решение с оглед обхвата на нормата на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатираха закононарушения, водещи до нищожност, недопустимост на решението и несъответствието му с материалния закон.

              Предвид гореизложеното решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

                          Водим от горното, и на основание чл.221, ал.1 и 2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд

 

 

          Р    Е    Ш    И    :

 

 

                  ОСТАВЯ В СИЛА решение №350/ 23.08.2011г. на Районен съд Несебър, постановено по н.а.х.дело №  439/2011г.

 

                   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                              

           

 

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

                          2.