Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 984 /20.05.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 533/2016г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ж.Ж.Г., чрез представител по пълномощие адвокат Д. Щ. е оспорил решение №24/08.02.2016г. постановено по АНД № 454/2015г. на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 970/17.11.2015г. на директора на РДГ Бургас. С наказателното постановление на касатора е наложено наказание глоба в размер на 700лв. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ) за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от същия закон. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

В касационната жалба не са изложени конкретни възражения, които да имат отношение към правилността на обжалваното решение. Посочени са общи изводи, че решението не е правилно, липсват му мотиви, нарушава конституционно право на защита на касатора, не е проведен справедлив процес.

Конкретните възражения, които са посочени в касационната жалба касаят друго дело – НЧХД №211/2015г. на РС Карнобат, за това настоящия съдебен състав не следва да ги обсъжда.

По делото пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които еднозначно водят до извода за извършване на констатираното нарушение именно от лицето, което е наказано в административнонаказателното производство – настоящ касатор. В съдебно заседание съдът мотивирано е отхвърлил искането на жалбоподателя за събиране на доказателства, изразяващи се в задължаване на ответника да представи писмена справка, която да удостоверява от къде той знае името, ЕГН-то и адреса на наказаното лице, както и да посочи името на лицето, което е предоставило на ответника тези данни. Такива доказателства правилно са оценени от съда като неотносими към спора.

Според настоящия състав районния съд правилно не е уважил тези доказателствени искания, както и други, подробно описани на л.18 и л.19 от АНД №454/2015г. Част от тези искания действително са неотносими към спора, а искането, целящо да установи колко точно физически лица живеят на същия адрес е за факти, които жалбоподателят сам би могъл да докаже с писмени доказателства. Същото се отнася и за искането съдът служебно да изиска от кметството и Държавното горско стопанство писмени доказателства, представляващи фактури за законно закупени от наказаното лице дърва за пет години назад. По тази причина настоящия състав счита, че с процесуалните си действия районният съд не е нарушил правото на защита на настоящия касатор.

Следва да се отбележи, че на проведеното съдебно заседание не се е явил нито жалбоподателя, нито упълномощения от него процесуален представител. Те не са ангажирали събирането на гласни доказателства, каквито са поискали.

Установените по делото факти еднозначно сочат на извършено нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. В двора на наказаното лице, намиращ се в с.Подвис, на ул.“Цанко Церковски“ № 3, в навес са били открити съхранявани от касатора 7 пр.куб.м дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка. Обстоятелството, че наказаното лице е отказало да подпише констативния протокол и АУАН, не води до друг извод. АУАН е оформен при условията на отказ. Твърденията, съдържащи се в жалбата сезирала районния съд, че никой от служителите на РДГ не е посещавал двора на дома на наказаното лице и не е констатирал това, което е описано в протокола и АУАН са в противоречие с всички събрани по делото доказателства, в това число и с гласните такива. Според двамата свидетели проверката е извършена по сигнал, на датата, посочена като дата на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. Посочен е механизма, по който проверяващите лица са узнали точното местонахождение на жилището на касатора – от кметството на селото. Описани са всички факти, случили се по време на проверката, точното количество констатирани дърва без контролна горска марка, обстоятелството, че Ж.Г. не си е бил в къщи по време на началото на проверката, но проверяващите са били допуснати в двора от неговата съпруга. Посочено е, че проверяващите са потърсили лично Ж.Г., открили са го и са го разпитали за дървата, както и за неговото отношение към извършваната проверка, изразяващо се в отказ да подпише съставените документи, в т.ч. и АУАН.

От тези доказателства еднозначно се налага изводът, че е налице извършено нарушение на визираната в наказателното постановление норма и че то е извършено от наказаното лице.

На последно място правилно районния съд е обсъждал приложението на чл.28 от ЗАНН и правилно в конкретния случай е приел, че не са налице предпоставки за неговото приложение, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. 

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на наказанието наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Определеното наказание в размер на 700лв. е прекомерно, като се вземе предвид факта, че санкционната норма предвижда определяне на наказание глоба от 50 лв. до 3 000 лв., както и конкретно установеното количество дърва за огрев, намерени в дома на касатора, които не са маркирани с контролна горска марка. Тежестта на конкретното нарушение предпоставя налагане на наказание глоба в размер на 300 лв. Като не е изменил НП в частта относно размера на наложеното наказание глоба, районният съд е постановил неправилно решение в тази част, които следва да се отмени.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение №24/08.02.2016г. постановено по АНД № 454/2015г. на Районен съд Карнобат, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 970/17.11.2015г. на директора на РДГ Бургас относно определения размер на наказанието глоба, наложено на Ж.Ж.Г. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №970/17.11.2015г. на директора на РДГ Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1, на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ на Ж.Ж.Г. е наложено наказание глоба в размер на 700лв., като намалява размера на наложеното наказание от 700лв. на 300лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №24/08.02.2016г. постановено по АНД № 454/2015г. на Районен съд Карнобат в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: