Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1311                                 29.06.2018 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Маринела Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 532 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на Ч.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена на 03.02.2018 г. с устна заповед на В.В.В.- специалист в отдел „Общофункционален контрол“, дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас. С оспорването на акта е съединен иск срещу Община Бургас за сумата от 43.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран върху тротоар, за който е налице „мълчаливо съгласие на администрацията“, тъй като липсва пътен знак, маркировка или ограждение, което да забранява паркирането по този начин. Наред с това се сочи, че не е препятствано преминаването на пешеходците, тъй като е налице свободна площ повече от два метра до жилищната сграда. По същество се иска отмяна на принудителната административна мярка и присъждане на претендираната сума от 43.20 лева.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде отменена наложената принудителна административна мярка и да бъде присъдено претендираното обезщетение.

Процесуалният представител на ответника по жалбата и ответника по иска заявява становище за тяхната неоснователност. Представя доказателства. Моли да бъдат отхвърлени оспорването и исковата претенция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и на предявения иск.

Жалбата срещу принудителната административна мярка е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 03.02.2018 г. в 10.30 часа в гр. Бургас, ж.к. „Лазур”, до бл. 64, служители на Община Бургас и ОП „Транспорт“ установили паркирано в нарушение на правилата за движение пътно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“, с рег. № А 111МР, собственост на жалбоподателя Ч.И.Н.. След изготвяне на фото снимки, ответникът Д.Ф., заемащ длъжността „Специалист“ в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас, разпоредил принудително преместване на лекия автомобил и същият бил репатриран до специализиран наказателен паркинг на общинско предприятие “Транспорт” при Община Бургас. За освобождаването му жалбоподателят заплатил сумата от 43.20 лева. Срещу последния бил съставен и акт за установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на отговорно пазене на предварително публично оповестено място. В конкретния случай нарушението е извършено в гр. Бургас, ж.к. „Лазур” и следователно компетентно да приложи мярката по чл.171, т.5, б. ”б” от ЗДвП е определеното от кмета на общината длъжностно лице. Със Заповед № 1453/15.06.2015 г., издадена от кмета на Община Бургас, е възложено на служителите от дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“, заемащи длъжностите началник на отдел, главен експерт, главен специалист, старши специалист и специалист, да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Видно от приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № ЧР 1048 от 30.07.2012 г., ответникът по жалбата В.В.В. е служител на Община Бургас, дирекция „УКОРС“, отдел „ОФК“ и заема длъжността „Старши специалист- общинска отговорност“, чиито функции и задължения, съгласно приложената длъжностна характеристика за заеманата длъжност, включват налагане на принудителни административни мерки по преместване на ППС без знанието на собственика. При тези данни съдът приема, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в обема на правомощията му.

Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик е допустимо при наличие на една от хипотезите на чл. 171, т.5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, а именно: 1) превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение, на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване; 3) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност за движението; 4) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и прави невъзможно преминаването на други участници в движението. В случая административният орган е счел, че е налице последната хипотеза, по съображения, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран върху тротоара и е препятствал движението на останалите участници- пешеходците.

Според нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП. От приложените в преписката фото снимки (на л.6, 44 и 45 от делото) е видно, че процесният автомобил е бил паркиран върху тротоара, в нарушение на правилата за движение, установени с горната разпоредба. Според дефиницията, дадена с нормата на § 6. т. 6 от ДР на ЗДвП, тротоар е „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. По делото липсват данни този тротоар да е определен от общинската администрация за паркиране на автомобили и следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 94, ал.3, изр.2 от ЗДвП. От снимковия материал и данните за широчината на тротоара, съдържащи се в приложената на л. 43 от делото скица, е видно, че незаетата от автомобила на жалбоподателя част от тротоара е недостатъчна за използването му по предназначение и същият обективно препятства преминаването на другите участници в движението (пешеходците). Приложените към жалбата и представените от жалбоподателя в съдебното заседание снимки (на л. 3, 4, 24, 26, 27, 28, 29 и 30 от делото) не могат да бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, доколкото същите не представляват годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, а и не съдържат сведения за правнорелевантния факт- разположението на автомобилите към момента на репатриране на собствения на жалбоподателя автомобил (изготвените от жалбоподателя снимки нямат достоверна дата). Поради това съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП. Процесната ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона- за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице и сочените в жалбата основания за неговата отмяна. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата, предявеният иск за обезщетение в размер на заплатените за освобождаване на автомобила и за паркинг суми съответно от 43.20 лева и 40 лева, се явява недопустим на основание чл. 207, ал. 2 от АПК. Ето защо производството в тази част следва да се прекрати.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено в предвидения от нормата на чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ Ч.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена на 03.02.2018 г. с устна заповед на В.В.В.- специалист в отдел „Общофункционален контрол“, дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Ч.И.Н. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 43.20 лева (четиридесет и три лева и двадесет ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди.

ОСЪЖДА Ч.И.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                         СЪДИЯ: