Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         751                               24.04.2017 година                                     гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети април две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 532 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Виденов груп“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, бул. „Европа“ **, представлявано от управителя Р.Ф.Н., против постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С170028-23-0000091/18.01.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Ямбол, потвърдено с решение № 17 от 01.02.2017 г. на директора на ТД на НАП- Бургас.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и се иска неговата отмяна.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на постановлението. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Подробни доводи излага в писмено становище, в което сочи, че длъжникът се е разпоредил с недвижим имот, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, както и че очакваният размер на вземането е нараснал до 2 661 787.56 лева. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197, ал.2, изр. 2 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02002817000102-020-001/09.01.2017 г. е възложена ревизия на „Виденов груп“ ООД. В хода на ревизионното производство ръководителят на ревизията е поискал от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП с искане № 02002817000102-039-002/18.01.2017 г., налагане на предварителни обезпечителни мерки, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще бъде затруднено събирането на задълженията. В искането е посочено, че очакваният размер на задълженията за вноски за ЗО, УПФ, ДОО и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения е 443 062.38 лева, в т.ч. главница от 421 308 лева и лихви от 21 754.38 лева, изчислени към 18.01.2017 г. Посочено е още, че ревизираното лице притежава активи, но към момента на изготвяне на искането не са представени справки по образец за същите.

Въз основа на така постъпилото искане, публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол, е издал постановлението, предмет на съдебната проверка. С него на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на търговското дружество, открита в ТБ „Райфайзенбанк“, до размер от 443 062.38 лева, по съображения, че събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде затруднено.

На 18.02.2017 г. търговецът е депозирал пред публичния изпълнител искане с вх. № С170028-023-0000091 за замяна на наложените обезпечителни мерки. По така направеното искане последният е постановил отказ, по съображения, че предложените движими вещи на стойност 228 901.55 лева са недостатъчни да обезпечат вземането, както и че същите не могат да бъдат индивидуализирани и да бъде установено тяхното местонахождение.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, в рамките на предоставените му с нормата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК правомощия. Издадено е в предвидената от чл. 196 ДОПК писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. С оглед наведените в жалбата доводи следва да се отбележи, че на основание чл. 195, ал. 4 от ДОПК длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение- обратното разбиране би обезсмислило обезпечителното производство, доколкото при предварително уведомяване длъжникът би могъл да се разпореди със съответното имущество (твърдения за извършено от същия разпореждане с недвижим имот, след връчване на ЗВР, са наведени от ответната страна). Безспорно към момента на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки ревизионно производство е образувано, с което изискването на чл. 121 ал.1 от ДОПК е изпълнено, а датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия е ирелевантна за законосъобразността на постановлението.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат с цел осигуряване успешен изход на евентуално бъдещо принудително изпълнение. Те се допускат, когато без тях събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тези предпоставки в случая са налице. Доколкото всяко разпореждане на длъжника с имуществото и с паричните му влогове би могло да затрудни събирането на публичните вземания, следва да се приеме, че е налице обезпечителна нужда. Наложената обезпечителна мярка е подходяща, с оглед предмета на бъдещото изпълнение.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за неизпълнение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 121, ал.3 от ДОПК. Не би могло да се приеме, че наложените мерки значително затрудняват дейността на дружеството, доколкото обезпечението не засяга наличните суровини, материали и стоки, необходими за нейното осъществяване. Ирелевантни са данните от приложените по делото справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ- от тях не се установява основанието за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците, а и при липса на средства за заплащане на трудови възнаграждения жалбоподателят разполага с възможността да поиска на основание чл. 229, ал.1 от ДОПК от публичния изпълнител разрешение определена част от постъпилите или постъпващите по сметката суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, с което нормалното и́ осъществяване би било обезпечено. Последният разполага също с възможността да направи ново искане на основание чл. 199 от ДПК за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид обезпечение, но същото следва да съответства на обезпечителната нужда (направеното искане в този смисъл законосъобразно е отхвърлено, тъй като предложеното обезпечение е на значително по-ниска стойност от очаквания размер на вземането).

Основанията за отмяна на наложено обезпечение са посочени в нормата на чл. 197, ал.3 от ДОПК- 1) когато длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) при липса на изпълнително основание; 3) при неспазване изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В случая обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа не са представени от жалбоподателя. Втората хипотеза е неприложима, доколкото се касае за предварителни обезпечителни мерки и вземането ще бъде установено едва с издаване на ревизионния акт. Изпълнени са законоустановените изисквания при налагане на обезпечителните мерки (съображенията са посочени по-горе в изложението), поради което следва да се приеме, че не е налице и третата хипотеза. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лева, определен съгласно нормата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Виденов груп“ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, бул. „Европа“ **, представлявано от управителя Р.Ф.Н., против постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С170028-23-0000091/18.01.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Бургас, офис Ямбол, потвърдено с решение № 17 от 01.02.2017 г. на директора на ТД на НАП- Бургас.

ОСЪЖДА „Виденов груп“ ООД с ЕИК ** да заплати на ТД на НАП- Бургас сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

                                                             СЪДИЯ: