Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 1062         Година  15.05.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Галина Колева

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 531 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от СД „Евро 89-Добромир-Мустафови сие”, с.Добромир, общ. Руен с ЕИК 102138225 представлявано от управителя Х.И.М. срещу решение № 105/28.01.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4616 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че наказателното постановление не е връчено на представляващия дружеството, на управител или друго упълномощено лице. Посочва, че АУАН съставен след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.34 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се отмени наказателното постановление.

Ответникът – Заместник териториален директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 848/23.10.2012г., издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН - подробно са описани фактите и обстоятелствата, касаещи нарушението и са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за тяхното съставяне/издаване. За дата на откриване на нарушителя съдът е възприел датата, на която контролния орган е установил кога са начислени  заплатите на работниците и служителите и съответно е имал възможност да направи преценка кога е следвало да се подаде декларация образец 6 от осигурителя т.е. в случая това е датата на подаване на декларацията-27.06.2012г. и съставяне на АУАН. По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е преценил, че декларация-образец 6 не е била подадена в изискуемия от закона срок, нарушението е такова на просто извършване и е осъществено с бездействието на нарушителя към датата следваща последната фиксирана от закона, поради което след като осигурителят не е изпълнил задължението си по  чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО за подаване на декларациите то правилно е санкциониран на основание чл.355, ал.1 от КСО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Мотивите на районния съд обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление се споделят от настоящия съдебен състав.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на дружеството за това, че в качеството си на осигурител не е подал до 30.06.2011г. в ТД на НАП гр.Бургас декларация образец 6 за м. май 2011г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски за всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Декларацията е подадена на 27.06.2012г. с вх.№ 020021203835583.

Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2  от КСО във връзка с чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005год., задължава всеки осигурител да подаде  декларация образец № 6 относно общия размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължи мия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Декларация образец №6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данъкът по  чл.42 от ЗДДФЛ. 

Задължение да подават декларации имат само осигурителите, като съгласно чл.5, ал.1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. С оглед така даденото легално определения на понятието „осигурител”, за да има едно юридическо лице задължението да подава декларации по чл.5, ал.4 от КСО за съответния месец, то е необходимо и да има задължението да внася осигурителни вноски за други физически лица, като не съществува законова пречка през някои  от месеците от годината лицето да е осигурител и да има задължението да подава декларации, а за други не. Посредством тези декларации се установява, че лицето е осигурител по смисъла на закона и дължи осигурителни вноски за други физически лица. Неизпълнението на задължението за подаване на декларация през месеците, през които лицето е осигурител би могло да бъде установено след извършване на проверка в неговото счетоводство или при подаване на декларация след законоустановения срок. В този смисъл за административно наказващия орган не е обективно възможно преди да се подаде декларация след срока или преди да се  извърши проверка в счетоводството на лицето да се установи неизпълнението на задължението за подаване на декларация. Ето защо, възраженията на касатора за съставяне на АУАН в противоречие с разпоредбите на чл.34 от ЗАНН, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни,като срокът за съставяне на акта е започнал да тече на 27.06.2012г., датата на която е подадена декларацията и на тази дата нарушителят и нарушението са станали известни на наказващия орган, както правилно е приел първоинстанционния съд. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 27.06.2012г., тоест в деня на подаване на декларацията, към който момент не са изтекли сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство и правилно първоинстанционния съд е потвърдил наказателното постановление.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не му е редовно връчено. Административното производство приключва с издаването на наказателното постановление и действията по връчването му не е част от това производство. Реда предвиден за връчване на наказателното постановление е с оглед  гарантиране на правото на защита на лицата, чиято отговорност е ангажирана. Дори и оспореното наказателното постановление да не е надлежно връчено на санкционираното лице, то е осъществило  правото си на защита, като го е обжалвало по съдебен ред в предвидения в закона 7 – дневен срок и правата му не са нарушени.  

Направеното искане за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН и отмяна на наказателното постановление поради наличието на по-благоприятен закон поради отмяна на чл.7, ал.3 от КСО не следва да бъде обсъждано, доколкото касатора е санкциониран за неизпълнение на задължение по чл.5, ал.4, т.2 от КСО, която норма не е изменена и е действаща към настоящия момент.

 С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/28.01.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4616 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

       2.