Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1400

 

гр. Бургас, 1 август  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                                                  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 530/2012 Г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос с ЕИК ***, представлявано от управителя М.Ю.Ю. против Решение № 85/21.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3510 по описа на БРС за 2011г., с което е потвърдено наказателно постановление № 32786-О-0008541/12.05.2011г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което на „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от Закон за данък върху добавена стойност (ЗДДС).

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е съобразил пропуска на административно наказващия орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за маловажност на установеното нарушение.  Иска отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание, не взема становище.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С потвърденото наказателно постановление „Мусти - 83” ЕООД, с.Малка поляна е бил санкциониран за това, че като задължено лице не е подало в законоустановения срок, информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител по ЗДДС за данъчен период м.юни 2009г.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че с бездействието си и с неполагането на дължимата грижа и организация, касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение и това е безспорно доказано.

Съдът намира, че обжалвания съдебен акт е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.

  По същество касационният жалбоподател не оспорва допуснатото от него нарушение и не отрича, че в предвидения от закона срок до 14.07.2009г. не е подал в ТД на НАП – Бургас информация от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, отнасяща се до данъчен период м.юни 2009г. Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал. 1 и информация от отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не. Със своето бездействие, задълженото лице е извършило вмененото му административно нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.181 от ЗДДС, съгласно която разпоредба Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, както и предвид обстоятелството, че се касае до нарушение на просто извършване, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав намира, изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. За съставомерността на деянието по чл.181 от ЗДДС е без значение, дали субектът осъществява стопанска дейност, като необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи, е  лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено за отчетния период. Доколкото дружеството – касатор, е дерегистрирано с Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 02099090 0004848/18.08.2009г., счетен за редовно връчен на основание чл.32, ал.6 от ДОПК на 17.09.2010г., която дата следва да се счита и за дата на дерегистрацията му, то към процесния период субектът е надлежно регистриран и е адресат на  горепосоченото задължение.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 85/21.01.2012г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 3510 по описа на БРС за 2011г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: