Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  195    12.02.2016г.      град Бургас

 

 

Административен съд – гр. Бургас, деветнадесети състав, на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател:   Лилия Александрова

                                                                              Членове:   1. Чавдар Димитров

                                                                                            2. Ванина Колева

 

при секретаря В.П. и прокурор Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 52 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Е.М. ***, против решение № 1603/19.11.2015г., постановено по НАХД № 3345/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено издаденото от директора на Началник група сектор ПП в ОД МВР гр. Бургас, наказателно постановление № 15-0769-000673/25.06.2015г. като на П.Е.М. е наложено административно наказание: глоба в размер на 450 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания са за допуснати процесуални нарушения. В съдебно заседание касаторът не се явява лично.

Ответникът – ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на П.Е.М., против издаденото от Началник група сектор ПП в ОД на МВР гр. Бургас наказателно постановление № 15-0769-000673/25.06.2015г., с което на П.Е.М. е наложено административно наказание: глоба в размер на 450 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  за нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на БРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 09.05.2014 година, в 06.04 часа, в гр. Бургас, на път Е-773, км 491, от кв. Ветрен в посока КПП-1, на бензиностанция Ромпетрол, при ограничение на скоростта от 90 км/ч за населено място, въведено със знак В-26, със система за видеоконтрол Мултарадар/Multaradar SD580/ фаб.№00209D32D4F9 бил заснет лек автомобил „Пежо 308” с рег. № ***, който се движел със скорост от 151 км/ч. На 12.02.2015г. на база данните от техническото средство, справка за собственост на МПС, писмо от лизингова къща ”София лизинг” и декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена от П.Е.М., в която последният декларирал, че той е управлявал гореописания лек автомобил на 19.05.2014г. в 06,00ч., длъжностно лице съставило АУАН за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗдвП. Актът бил изпратен за връчване до 3 РУП-Пловдив по местоживеенето на М. и му бил връчен на 26.03.2015г. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното понастоящем НП.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат убедителни доводи, които да ги променят. Между страните по делото липсва спор по отношение на установената пред районния съд фактическа обстановка.

Правилно е приел решаващият съд, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Основанията за касиране на първоинстанционното решение по същество преповтарят възраженията на жалбоподателя пред решаващия съд. На всяко от тези възражения съдът е отговорил обстойно, мотивирано и изчерпателно.

Разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП регламентира две процедури по установяване и санкциониране на административни нарушения – обща чрез съставяне на АУАН и специална такава – чрез издаване на електронен фиш, обединяващ както установителни, така и санкционни функции. При преценка, съпоставка и тълкуване на относимите материалноправни и процесуални норми, както и съобразно целта на специалния ЗДвП настоящата съдебна инстанция намира, че между двете процедури не е налице колизия. Двата режима на установяване на административно нарушение и налагане на съответното му административно наказание не си противоречат и взаимно не се изключват, като целта на законодателя с въвеждането на специалния ред по чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, респ. чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, е регламентиране на ускорена процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност. Законодателната цел при въвеждането на електронния фиш не е ограничаване правомощията на контролните органи, а създаване на специална норма, с която и в отсъствието на длъжностно лице да се установяват административни нарушения, подлежащи на санкция с наказание над обжалваемия минимум. Обстоятелството, че на лицето е издаден санкционен акт с форма на наказателно постановление, а не на електронен фиш, не променя факта на установеното административно нарушение, нито поставя под въпрос неговата доказуемост. По никакъв начин не е нарушено и правото на защита на наказаното лице, тъй като на същото е дадена възможност да ангажира доказателства и представи възражения в случай на несъгласие с констатациите на контролния орган в АУАН /в т.ч. и по чл. 188 ал. 1 изр. второ от ЗДвП/. Въведената с чл. 189 ал. 4 от ЗДвП и чл. 60 ал. 4 от ЗАНН процедура не игнорира по никакъв начин общите правила за установяване на административно нарушение, макар разликата между двете да е не само във формата на санкционните актове, но и в липсата или наличието на човешки фактор. В подкрепа на това е и обстоятелството, че съгласно санкционната норма на чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП /приложима в случая/, наказанията за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място са две и са кумулативно определени – глоба и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три месеца. Видно от регламентацията в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, предвид формата, източника и нормираните реквизити, с електронен фиш може да бъде налагано само административно наказание „глоба”, т.е. чрез тази форма на санкционния акт не може да се приложи предвидената в чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП санкция за превишаване на разрешена максимална скорост. Очевидно волята на законодателя не е ненаказуемост на този род административни нарушения, още повече, че се касае за най – високата стойност на превишение – над 50 км./ч. над разрешената от 90 км./ч.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното наказателно постановление е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

С оглед изложените дотук мотиви, настоящата инстанция намира проверяваното решение за съответно на материалния закон.

 

Мотивиран от това, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1603/19.11.2015г., постановено по НАХД № 3345/2015г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………...

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1…………………….....

 

                                                                                                  2……………………......