Р Е Ш Е Н И Е  № 314

 

Град Бургас, 18.02.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIII-ти административен състав, на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тони Петрова, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 52 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.М., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против решение № 1892/28.11.2014г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4968/2014г. по описа на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000598/13.10.2014г., издадено от директор на РД „АА”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 66, т.8 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, във вр. с чл.61, ал.2, изр.2, пр. второ от същата наредба, на основание чл. 93, ал.2 от  ЗАвПр., е наложена глоба в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото му наказателно постановление № 22-0000598/13.10.2014г. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - директорът на РД „АА”-гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е  неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на обжалване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 192156/06.10.2014г. за това, че Д.С.М. на 6.10.2014г. около 6.40 часа в с.Миролюбово по посока на движение к.к.„Слънчев бряг“, извършвал обществен специализиран превоз на пътници с автобус марка Мерцедес с рег.№ А5739КХ, като при проверката е без маршрутно разписание за извършвания специализиран превоз на пътници – представя такова на контролните органи с изтекъл срок на валидност от 15.04.2013г. до 15.04.2014г.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и в наказателното постановление нарушение, и административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана на посоченото от АНО правно основание. Районният съд е приел, че в случая не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и наложеното наказание на М. е определено съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая не са налице доказателства М. да е извършвал обществен превоз на пътници. Този факт е установен по безспорен  начин от показанията на актосъставителя по АУАН и от свидетелката Г. И., която е пътувала в автобуса от Камено за „Слънчев бряг“ и присъствала в момента на проверката. Фактът, че касаторът е извършвал обществен специализиран превоз на пътници с автобуса не е оспорен от него в хода на административнонаказателното производство и пред първоинстанционния съд. Напротив, видно от възражението му, вписано в АУАН, и от писменото му обяснение № 52-00-09-9640/7.10.2014г., приложено с административнонаказателната преписка, защитната теза на М. първоначално е била съвсем друга, а именно, че към момента на проверката не е могъл да представи маршрутното разписание за специализирания превоз на пътници, тъй като го забравил в друг микробус, който следвало да управлява, но по технически причини се наложило да се качи в този, с който е спрян от контролните органи за проверка. Валидно маршрутно разписание към датата на извършване на проверката за специализиран превоз на пътници с маршрут гр.Камено – Св. Влас е представено от водача едва с писменото му обяснение след съставяне на АУАН. Впоследствие в жалбата, сезирала районния съд, М. отново е потвърдил, че е извършвал обществен превоз на пътници, като е заявил, че е представил валидно маршрутно разписание още при проверката, но то не било прието от проверяващите. Едва в касационната жалба за първи път се твърди, че лицето не е извършвало обществен превоз на пътници, но с оглед фактическата установеност съдът приема възраженията в тази насока за неоснователни.

Извършването на нарушението безспорно се установява както от писмените, така и от гласни доказателства, събрани по делото, които са ценени от районния съд по отделно и в тяхната съвкупност. Районният съд е установил релевантния за съставомерността на деянието факт, че М. не е представил в момента на извършената проверка поисканото от контролните органи разписание за специализирания превоз на пътници – представил е маршрутно разписание за специализиран превоз на пътници с изтекъл срок. Законосъобразно съдът е приел за ирелевантно относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в случая представянето на такова валидно разписание от него след проверката и съставяне на акта.

Разпоредбата на чл.66, т.8, вр. чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, посочена като нарушена в АУАН и в НП, установява задължение за водача, извършващ специализиран превоз, да представи по време на работа при поискване на контролните органи разписание за специализирания превоз, съгласувано с началника на съответния областен отдел „Контролна дейност – ДАИ”. Следователно, фактическото описание на нарушението изцяло съответства на дадената му правната квалификация в АУАН и в НП. За неизпълнение на посоченото задължение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на М., в качеството му на водач, извършващ специализиран превоз на пътници, на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози,  като му е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание глоба, определена във фиксирания от закона размер – 500 лева.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1892/28.11.2014г. на Районен съд – гр.Бургас, постановено по н.а.х.д. № 4968/2014г. по описа на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                  2./