Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 881            /11.05.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на пети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар К.Л.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 529/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на ГПУ „Летище Бургас“ против решение № 140/08.02.2016 година по н.а.х.д. № 5779/2015 година на  Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 177/27.11.2015 година на началника на ГПУ – Летище Бургас при РДГП „Аерогари“ в ГД „Гранична полиция“ на МВР (НП).

С НП, на „България еър“ АД - София, за нарушение на чл.20 ал.1 т.1 във връзка с чл.19 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на основание чл.51 от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

Касаторът поддържа, че нарушението е установено по несъмнен начин, а РС не е приложил правилно материалния закон, предвид събраните доказателства.

Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Дружеството е санкционирано за това, че на 18.10.2015 година, около 14:30 часа, на летище „Бургас“, ГКПП „Аерогара Бургас“, при извършване на гранична проверка за влизане в страната на пътници, превозени  с полет FB 652 от Москва до Бургас, е установено, че е превозило пътника О.М. (М.О.) – гражданин на Русия – без положена валидна виза в документа за пътуване, необходима съгласно чл. 8 ал.1 от ЗЧРБ във връзка с Регламент (ЕО) № 539/2001 година и чл. 5 ал.1 т.“б“ от Регламент (ЕО) № 562/2006 година или съответно разрешение за пребиваване в страната.

РС е отменил НП, като е приел, че извършеното нарушение не е доказано.

Решението е правилно и мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

В разпоредбата на чл.19 от ЗЧРБ се уреждат задълженията на чужденците, които те имат при влизане в Република България или при транзитно преминаване през нейната територия, а в разпоредбата на чл.20 са уредени задълженията, които са вменени на превозвачите, превозващи чужденци по суша, въздух или по вода до, и/или от Република България.

Задълженията на превозвачите са регламентирани в Директива 2001/51/ЕО на Съвета. Вменените на превозвача задължения са в контекста на регламентираните с посочените нормативни актове разпоредби, целящи контрола на миграционните процеси. Разпоредбата на чл.20 от ЗЧРБ е приета в съответствие с изискванията за хармонизиране на българското законодателство с европейското, и в частност с посочената Директива 2001/51/ЕО.

Разпоредбата на чл.20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ задължава превозвачите, които извършват превоз на чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България да установят редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, преди да извършат услугата. Случаите, в които не се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България, за транзитно преминаване или летищен транзит са изчерпателно посочени в чл.8 ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ: 1. когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет или 2. когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

В конкретния случай, от доказателствата, събрани по делото пред РС, не се установява извършването на нарушението. Разпитана в съдебното производство, актосъставителят Н. твърди (лист 24 от н.а.х.д. № 5779/2015 година), че при проверката е установено, че издадената виза (виза „С“ със срок 25.08.2015 – 25.02.2016 година, срок на пребиваване – 14 дни и разрешен брой на влизанията - 2) на руския гражданин е „изразходвана“. За това твърдение на актосъставителя, обаче, в административнонаказателната преписка липсват доказателства. От представеното заверено копие от паспорта на пътника се установява единствено, че му е издадена виза с посочените параметри. От страна на наказващия орган не са представени каквито и да е доказателства (напр. заверени копия от съответните страници на паспорта или пък справка от информационната система на ГПУ) за осъществени влизания и/или излизания на/от територията на Република България, от които да бъде направен извод, че престоят на О.М., разрешен с издадената виза, е изчерпан и транспортирането й на 18.10.2015 година – незаконосъобразно. Затова – в съответствие с нормите на приложимите НПК и ЗАНН – РС е разгледал спора и е отменил НП.

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. чл.63 ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/08.02.2016 година по н.а.х.д. № 5779/2015 година на  Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: