Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 820                   от 08.05.2015 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Любомир Луканов

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 529 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Я.М.Д., ЕГН **********,*** против Решение № 30/05.02.2015 г., постановено по НАХД № 829/2014 г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 604/26.03.2013 г., издадено от Началник РУП Несебър, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 на основание чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2 от ЗДвП – глоба 10 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява,  ангажира писмено становище, в което поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Началник РУП Несебър,  редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на Я.М.Д. против Наказателно постановление № 604/26.03.2013 г., издадено от Началник РУП Несебър, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 на основание чл. 183, ал. 1, т.1, предл. 2от ЗДвП – глоба 10 лева.  За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба са изложени подробни разсъждения относно неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че първата инстанция е „санирала“ незаконосъобразно установения порок в процесното наказателно постановление. Настоящата инстанция счита, че твърдяното „саниране“ и пренебрегване на установената незаконосъобразност не е налице. В оспореното решение са изложени подробни мотиви във връзка с приложението на чл. 10 от Закона за пътищата, които този съд напълно споделя и не намира за необходимо да преповтаря.

Аналогично е положението и с изложените твърдения относно липса на доказателства дали за процесния пътен участък следва да бъде заплащана винетна такса. Мястото, където е извършено нарушението е индивидуализирано в наказателното постановление и за същото е ноторно известно, че е част от републиканската пътна мрежа, поради което винетната такса е дължима.

Отделно от това, в нито един момент Д. не е посочил, че притежава винетка за движение по пътя, нито е представила доказателства за закупуване на такава.

По отношение на второто санкционирано нарушение, както в жалбата пред първоинстанционния районен съд, така и в жалбата пред настоящата касационна инстанция липсват конкретни твърдения за неправилност или незаконосъобразност, поради което съда намира оспореното наказателно постановление и потвърждаващото го решение на НРС в тази им част за правилни и законосъобразни.

Следователно, налице е нарушение на нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и правилно Д. е санкциониран по реда на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30/05.02.2015 г., постановено по НАХД № 829/2014 г. на Районен съд Несебър.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                

 

        2.