Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 866

Бургас 02.05.  2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 528 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Екстра“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Лозенец, община Царево, м. „Караагач“, комплекс „Романс“, представлявано от управителя Д.Д.Т., чрез адвокат С.Н., БАК, със съдебен адрес *** против Заповед № 1012/15.11.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Иска се от съда отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, необоснована, в противоречие с материалноправни норми и постановена при съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Н. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски и представя списък.

Ответникът – Председател на Комисия за защита на потребителите – София не изпраща представител. Представя административната преписка и изразява писмено становище за неоснователност на жалбата (л.2).

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2017 година, В.К.И.от град Варна е депозирал писмена рекламация (л.58) до управителя на хотел „Романс“, находящ се в местността Караагач, с.Лозенец. В рекламацията И.е описал, че на 03.07.2017 година направил плащане за резервация на стая в хотел „Романс“. По телефона му било обяснено, че към момента хотелът не разполага със свободни двойни стаи и може да предложи луксозен апартамент. Клиентът превел по банков път сума в размер на 700 лева за три нощувки. На 25.06.2017 година, около 16 часа, клиентът пристигнал в хотела. Там установил, че хотелът се намира на първа линия до морето. Пътят до хотела описва като герен. Предложеният апартамент бил на 4 етаж, а хотелът не разполагал с асансьор. Обстановката в апартамента не била луксозна – мръсно навсякъде, мухлясала баня, терасата била част от плосък покрив, а частният плаж към хотела не бил частен, климатиците били ръждясали, шкафчетата пред разпадане, пространството около хотела било опасно и обрасло в трева. Клиентът поискал възстановяване на сумата, но управителката на хотела отказала. В рекламацията И.описва, че това което хотелът рекламира не отговаря на действителността.

На 26.07.2017 година В.И.сезирал с жалба срещу „Екстра“ ЕООД (л.88) Комисия за защита на потребителите, РД – Бургас (КЗП-РД-Бургас). В тази жалба се съдържат твърдения аналогични на изложените в рекламацията.

По повод жалбата, служители на КЗП-РД-Бургас извършили проверка на туристическия обект, при която са установили, че обектът има удостоверение за категоризация с № 00998/03.08.2016 година (л.19), валидно до 03.08.2021 година като „хотел“ с утвърдена категория „една звезда“, издадено от община Царево. При проверка извършена в сайта на търговеца, при която е установена следната информация: „Хотелът разполага с 15 стаи и 12 апартамента“, както и 2 броя заведения за хранене и развлечения „ресторант и пиано-бар“. На сайта е обявено наличие на „апартаменти с джакузи“. Описано било, че холът в апартамента е полукръгъл с открита панорамна гледка към залива, а двойната стая предлага фантастична гледка към морето.

Служителите са извършили проверка и на място в обекта, при която е установено, че всички стаи и апартаменти в сградата са с еднакви табели, като на първия етаж има 17 стаи, на втория – 13 стаи и на третия 4 стаи (апартаменти). Проверяващите са установили, че според удостоверението за категоризация хотелът е категоризиран с капацитет 18 стаи, на сайта е обявен с капацитет 15 стаи и 12 апартамента, а в действителност разполага със 17 стаи на първи етаж; 13 стаи на втория етаж и 4 стаи на третия етаж.

В хотела е установено само едно работещо прилежащо заведение за хранене и развлечения, категоризирано като „бистро“ с категория „две звезди“, докато на сайта е поместена информация, че обектът разполага с „ресторант и пиано-бар“.

Проверяващите са квалифицирали констатациите си като използвана от търговеца нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предл. първо (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68в от Закона за защита на потребителите.

За проверката е съставен констативен протокол № К-0260008/01.08.2017 година (л.41). Към протокола е приложена разпечатка от уебстраницата на обекта (л.56).

Във връзка с рекламацията предявена от В.И., на 05.08.2017 година управителят на хотела е депозирал становище (л.63), в които се изразява несъгласие с възраженията на клиента.

Въз основа на констатациите на проверяващите, председателят на Комисията за защита на потребителите с процесната заповед е забранил на „Екстра“ ЕООД да предоставя невярна и подвеждаща информация относно наличните в хотел „Романс“, с.Лозенец, м.Караагач, заведения за хранене и развлечения и разполагаемия капацитет на хотела, чрез информация публикувана на интернет сайта, в нарушение на чл.68д, ал.1, предл.първо (съдържа невярна информация и следователно подвеждаща) във вр. с чл.68г, ал.4, вр. с чл.68в от ЗЗП.

Заповедта е връчена на упълномощен представител на „Екстра“ ЕООД на 01.02.2018 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материално правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган. Този извод се налага от разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП, която указва, че когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.

Заповедта съответства и на изискванията за форма на административния акт по чл.59 от АПК, и съдържа както фактическите така и правните основания за издаването си.

При издаването на заповед №1012/15.11.2017 година не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е издадена срещу „Екстра“ ЕООД за това, че туристическият обект на дружеството се рекламира като „хотел“, който разполага с 15 стаи и 12 апартамента, както и 2 бр. заведения за хранене и развлечения „ресторант и пиано-бар“, апартаменти с джакузи. В действителност прилежащото заведение за хранене и развлечения е само едно и е категоризирано като „бистро“, а според удостоверението за категоризация, хотелът разполага с 18 стаи. Установеното нарушение е квалифицирано по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Изричната забрана за осъществяване на нелоялна търговска практика е установена в чл. 68в от ЗЗП.

Съдът намира за необходимо да изясни, че възраженията в жалбата и доказателствата представени от дружеството жалбоподател са изцяло в посока доказване какво е било предвидено да бъде изградено и да функционира в процесния хотел, но не и че към момента на проверката рекламираните обекти действително са функционирали.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл.68д, ал.1, предл.първо от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща.

В конкретния случай, посочената от търговеца информация на сайта рекламиращ хотела, не отразява коректно капацитета на туристическия обект според удостоверението за категоризация и удостоверението за категоризация на заведението за хранене и развлечение. Различната информация се отнася до броя на стаите и апартаментите, наличието на апартаменти с джакузи и възможностите за хранене и развлечение в хотела. Установено е съществено разминаване между даденото от търговеца описание на възможностите за настаняване в категоризирания обект и даденото му удостоверение, както и липса на второ заведение за хранене и развлечения. Този факт, взет предвид съвкупно с факта, че невярната информация е поместена на интернет страницата на обекта, води до извод, че се касае за заблуждение не само на конкретен потребител, но и на неограничен кръг лица. В този смисъл съдът приема, че поведението на търговеца се изразява в предоставяне на невярна информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Съдът счита, че е установен и другият елемент, изискуем по разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП – доказано е и конкретното влияние на неговата практика върху поведението на потребителя, изразяващо се в резервиране и предплащане на предлаганите от търговеца туристически услуги, за което е прието като неоспорено от жалбоподателя доказателство – разпечатка от система за онлайн банкиране (л.93). Според тази разпечатка клиентът действително е платил сумата от 700 лева за резервация на туристическа услуга предлагана от търговеца.

Съдът счита, че средният потребител би могъл да се подведе при представянето от страна на „Екстра“ ЕООД на невярната информация относно възможностите за настаняване и хранене и развлечения на туристическия обект, което е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Съдът приема за доказани изложените в заповедта факти относно обстоятелството, че използваната търговска практика въвежда в заблуждение потребителя за начините на настаняване и хранене и развлечение на туристическия обект – хотел „Романс“, с.Лозенец, м.Караагач. Така установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че представянето на невярна и подвеждаща информация на сайта на хотела, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

С оглед на изложеното съдът приема, че административният орган законосъобразно е установил случай на невярна и следователно подвеждаща реклама.

Жалбата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екстра“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Лозенец, община Царево, м. „Караагач“, комплекс „Романс“, представлявано от управителя Д.Д.Т., против Заповед № 1012/15.11.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ: