Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                 954                            29.05.2015 година                              гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на тридесети април, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора г.м., като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 528 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

С решение № 34 от 10.02.2015 г. по НАХ дело № 762/2014 г. Несебърският районен съд е отменил наказателно постановление № 14-0304-002771/26.09.2014 г., издадено от началника на РУП- Несебър, в частта, с която на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на М.М.Ж. с ЕГН **********,***, административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, и е потвърдил наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено на същия административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП.

Касационни жалби против така постановеното решение са подали и двете страни.

В касационната жалба на санкционираното лице се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, в частта, с която е потвърдено наказателното постановление. Не се сочат конкретни пороци, относими към касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и наказателното постановление в тази част.

В жалбата на РУП- Несебър са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е отменено наказателното постановление, поради нарушение на закона.

В съдебното заседание страните не изпращат представители. Не сочат нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени против подлежащо на обжалване решение, изхождат от процесуално легитимирани страни и са депозирани в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът намира следното:

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление № 14-0304-002771/26.09.2014 г., издадено от началника на РУП- Несебър са наложени на М.М.Ж. с ЕГН **********,***, административни наказания, както следва: на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП; на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2014 г. около 15.30 часа на път І клас № Е-87, 205.3 км.- срещу супермаркет „Жанет“, е управлявал в посока гр. Бургас лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Калос“ с рег. № А 98 00 ВК, без да притежава съответното свидетелство за управление и при липса на валиден винетен стикер за заплатена винетна такса.

С решение № 34 от 10.02.2015 г. по НАХ дело № 762/2014 г. НРС е отменил наказателното постановление в частта, относно наложеното на основание чл. 177 от ЗДвП наказание и е потвърдил наказателното постановление в останалата част. Съдът е счел, че неспазването на изискването за снабдяване с валиден документ- СУМПС, след като издаденият преди това е с изтекъл срок на валидност, не прави водача неправоспособен да управлява МПС и с оглед на това деянието не е съставомерно по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Намерил е за законосъобразно наказателното постановление в останалата част по съображения, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, за който се изисква платена винетна такса, без да е заплатил такава.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Относно сочените в жалбите основания за неговата отмяна, съдът намира следното:

По жалбата на М.М.Ж.

Според нормата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса. В нормата на чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП е предвидена санкция в размер от 300 лева за неизпълнението на това задължение от водачи, които управляват пътни превозни средства с 8 или по-малко места. В конкретния случай по делото е установено, че към момента на проверката върху предното обзорно стъкло на автомобила, управляван от касатора Ж. по републикански път, не е бил залепен валиден винетен стикер за платена годишна такса, а и това обстоятелство не се оспорва от последния. С неизпълнение на задължението, предвидено  в разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, последният е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран за това нарушение. Доколкото не се установява наведеното в жалбата касационно основание, обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила в тази част.

По жалбата на РУП- Несебър

НРС е приел, че деянието по чл. 177 от ЗДвП не е съставомерно, тъй като водачът е притежавал свидетелство, но с изтекъл срок на валидност. В тази част решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Според нормата на чл. 150а от ЗДвП, правоспособен е този водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В конкретния случай не се оспорва от Ж., а и се установява от доказателствата по делото, че към датата на деянието последният не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС- срокът на валидност на издаденото му свидетелство е изтекъл на 30.06.2014 г. (близо 3 месеца преди проверката). Свидетелството за управление с изтекъл срок на валидност не е “съответно” по смисъла на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП и не удостоверява качеството правоспособен водач по надлежен начин- в този смисъл Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н.д. № 2161/2012 г., І н.о. Ето защо съдът приема, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на това нарушение и законосъобразно е бил санкциониран. Като е стигнал до друг извод, НРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което НП да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 34 от 10.02.2015 г., постановено по НАХ дело № 762/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър в частта, с която е отменено наказателно постановление № 14-0304-002771/26.09.2014 г., издадено от началника на РУП- Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0304-002771/26.09.2014 г., издадено от началника на РУП- Несебър, в частта, с която на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП е наложено на М.М.Ж. с ЕГН ********** административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 10.02.2015 г., постановено по НАХ дело № 762/2014 г. по описа на Районен съд- Несебър в останалата част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.