Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ /18.07.2011 година, град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                Веселин ЕНЧЕВ

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 528/2011 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД – Бургас на НАП, против решение № 138/16.02.2011 година по н.а.х.д. № 4667/2010 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 872/20.09.2010 година на директора на ТД – Бургас на НАП (НП).

С НП, на “Транс фейвър консулт” ООД – Бургас с ЕИК 200191015, за нарушение на чл.40 ал.1 във връзка с чл.47 ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неоснователно съдът е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма как нарушението да се квалифицира като “маловажен случай”.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира основателност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП дружеството е санкционирано за това, че не е подало в законоустановения срок – 30.06.2009 година - по чл.40 ал.1 от ЗСч заявление за обявяване на годишния финансов отчет за 2008 година пред АВ – Търговски регистър.

РС е отменил НП, като е приел, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, а именно че не е подало годишния финансов отчет за 2008 година до 30.06.2009 година, но извършеното нарушение представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената му опасност е по-ниска и не са настъпили вредни последици.

Настоящата инстанция намира решението на РС за правилно, но по аргументи, различни от изложените.

Касационният състав счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед формалния си характер и значимостта на охраняваните обществени отношения. В случая се отнася до обективна и безвиновна отговорност, за реализирането на която, съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗАНН, е достатъчно обективното осъществяване на забранените действия или неосъществяването на вменените задължения, както и имуществената санкция да е предвидена в закон, указ или ПМС. Нарушението се явява осъществено с факта на извършването му и не е обвързано с настъпването или не на вредни последици, като налагането на наказание не е обвързано и с причините, довели до неизпълнението, за да се преценява приложението на чл. 28 ЗАНН.

При постановяване на съдебния си акт, РС е следвало да се съобрази с нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителя е денят, следващ крайния срок за публикуване на годишния финансов отчет в Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписванията. Съгласно нормата на чл.11 от ЗТР, търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.

Публичният характер на Търговския регистър и обезпеченият до него свободен достъп сочат, че за административнонаказващият орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за незабавно установяване на търговците, неподали заявление за публикуване на годишния си финансов отчет в Търговския регистър по реда на чл.40 ал.1 от ЗСч, след изтичане на установения срок. Подобни действия по никакъв начин не са обусловени от необходимостта от опосредяващи ги действия, представляващи писма с изрично уведомяване за търговците, неподали заявленията си в срок, изброени в списък. Отделно от това, самата Агенция по вписванията, поддържаща Търговския регистър, е установила приблизително една година по-късно търговците, неподали заявления за публикуване на годишните си финансови отчети, за което е изготвила писмо № 12-00-388/21.05.2010 година, при все, че за нея на още по-силно основание следва да намерят приложение мотивите относно обективната възможност за установяване на задължените лица и е въпрос на полагане на дължимата грижа и организация да се извършат необходимите действия в тази насока в разумен срок, съответстващ на законово предвидения.

Като е обосновал аналогичен краен резултат, макар и по мотиви, различни от изложените РС е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания същото следва да бъде потвърдено.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351/17.02.2011 година по н.а.х.д. № 101/2011 година на Районен съд – Бургас.

           

 

Решението е окончателно.

           

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: