Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 924 / 22.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

   ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 527/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът началник на РУП Несебър е оспорил решение № 41/11.02.2015г. постановено по АНД №912/2014г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление №14-0304-000893/09.06.2014г. издадено от касатора. С наказателното постановление на Я.Д.Я. на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв. Касаторът счита, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно иска да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

Районният съд в мотивите на решението е приел, че в наказателното постановление са описани два самостоятелни състава на две различни нарушения – лицето не представя валидна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” и нарушение на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ, касаещ нарушител притежаващ МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, но който не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилите. Съдът е посочил, че последното нарушение не е констатирано с АУАН, но въпреки това лицето е санкционирано именно по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Така съдът е приел, че е налице съществено нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, изразяващо се в санкциониране за нарушение, което не е констатирано в АУАН и липса на ясно описание на нарушението в наказателното постановление.

Отделно от тези аргументи съдът е счел, че неправилно е приложен и материалния закон, защото в конкретния казус наказателно отговорен по повдигнатото обвинение може да бъде само собственика на автомобила, какъвто наказаното лице не е. По нататък съдът е направил разграничение между неносенето и непредставянето на документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност” от несключването на такава, като непредставянето на невалидна застраховка е приел за наказуемо по реда на чл.100, т.3 от ЗДвП, а не сключването на такъв договор - по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд. В първата си част тези изводи не почиват на факти, установени по делото, а в частта относно приложението на материалния закон са неправилни.

Разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ предвижда две различни хипотези на административни нарушения. Първата, при която субекти на нарушението са лицата, които не са изпълнили задължението си да сключат задължителна застраховка по чл.249, т.1 или т.2 от КЗ, т.е. лицата които притежават МПС, регистрирано на територията на РБ и неспряно от движение, както и лицата които управляват МПС при влизане на територията на РБ, когато няма валидна за тази територия застраховка – чл.259, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. Без никакво съмнение процесния нарушител Я.Я. не е сред тези лица.

Разпоредбата на чл.315, ал.1 от КЗ обаче е регламентирала и втора хипотеза и тя касае лицата, които управляват МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите. Процесният нарушител попада именно в тази категория.

В АУАН и наказателното постановление са описани едни и същи факти. Те не си противоречат. И на двете места е посочено, че Я.Я. е управлявал съответния лек автомобил, който е собственост на Д. Я., автомобилът е бил регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение, но няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на управлението му, т.е. към момента на констатиране на нарушението.

В АУАН и в наказателното постановление е описано всичко, от което може да се направи еднозначен извод, че от една страна за автомобила няма сключен и действащ договор за „Гражданска отговорност”, защото автомобила е регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение – обстоятелства, които налагат той да притежава такава застраховка, но същевременно не се управлява от неговия собственик за да бъде ангажирана отговорността в първата хипотеза, а се управлява от друго лице. По тази причина в АУАН и в наказателното постановление подробно е описано кое лице е управлявало автомобила и същевременно чия собственост е този автомобил. В тези факти няма никакво противоречие, обратно – описано е всичко, което е нужно за да се направи извод, че на Я.Я. е ангажирана административнонаказателната отговорност за това, че е управлявал МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а не както съдът е възприел, защото е собственик на такова МПС.

Анализът, направен в мотивите на обжалваното решение относно съпоставянето на деянията, изразяващи се в несключване на договор за застраховка и непредставяне на документ за сключена такава, настоящия състав споделя изцяло, ако е изложен по принцип. Следва да се отбележи обаче, че никъде в АУАН и в наказателното постановление не се твърди, че Я.Я. не е представил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. И на двете места е посочено, че няма такъв договор, а не че той не е представен на контролните органи.

По изложените съображения, решението на районния съд следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Същото е постановено при спазване на процедурата, регламентирана в ЗАНН и са налице категорични доказателства, установяващи извършено от Я. съставомерно деяние, наказуемо по чл.315, ал.1, предл.2, т.1 от КЗ.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ решение № 41/11.02.2015г. постановено по АНД 912/2014г. по описа на Районен съд - Несебър, вместо него постановява:

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-0304-000893/09.06.2014г. издадено от началник РУ МВР Несебър, с което на Я.Д.Я. на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена глоба в размер на 400 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: