Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

   842            /12.05.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на втори април две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ:  Даниела Драгнева

Веселин Енчев

при секретар Г.Ф.  и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 526/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на РУП – Несебър на МВР против решение № 44/12.02.2015 година по н.а.х.д. № 904/2014 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № 14-0304-003280/02.12.2014 година на началника на РУП - Несебър (НП).

С НП, на А.Ф.Ю. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 1 от ЗДвП,  са наложени административни наказания – “глоба” в размер на 900 (деветстотин) лева и “лишаване от право да управлява” МПС за срок от 9 (девет) месеца.

Касаторът оспорва решението с мотиви, че то е необосновано и в противоречие с фактическата обстановка по извършеното нарушение. Заявява, че авторството на деянието е установено.  Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП А.Ю. е санкциониран за това, че на 25.11.2014 година, около 21:50 часа в община Несебър, по път № 90046 ІІІ клас, във вилната зона на село Кошарица, управлява личния си автомобил с № 778Н816 след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер (0,75 ‰) и химическа експертиза № 1024/26.11.2014 година (0,97 ‰).

РС е отменил НП, като е приел, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на свидетелските показания на М. Ю. и К. П. 

Решението е неправилно.

РС е издирил всички релевантни факти по спора, но ги е обсъдил едностранчиво. Съдът не е съпоставил показанията на свидетелите Ю. и Парушев, разпитани по искане на наказаното лице, с показанията на свидетеля Д., разпитан по искане на наказващия орган, и обясненията на самото санкционирано лице, като не е изложил конкретни мотиви защо кредитира едни свидетелски показания за сметка на други. Задоволил се е само да цитира казаното от свидетелите Ю. и Парушев и да направи извод, че по този начин обвинението не се доказва по несъмнен начин, а наказанието не може да почива на предположения.

Настоящият съдебен състав, въз основа на същите факти по делото, приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин.

Разпитан в съдебното заседание свидетелят – очевидец Д. описва следната фактическа обстановка.

На 25.11.2014 година, около 21:50 часа в община Несебър, по път № 90046 ІІІ клас, във вилната зона на село Кошарица е бил разположен полицейски автомобил на РУП – Несебър в рамките на специализирана операция за проверка на водачи за употреба на алкохол при управление на МПС.

В хода на проверката полицейският патрул спрял за проверка автомобил, управляван от М. Ю. - брат на А.Ю.. Автомобилът на М. Ю.  е излязъл от селото и след насочването си към полицейския автомобил е бил спрян.

По време на проверката на автомобила на М. Ю.,*** по посока на спрелия полицейски патрул излязъл още един автомобил  - „Мерцедес“ с рег. № 778Н816, управляван от А.Ю.. След като установил, че патрулът извършва проверка на М. Ю., А.Ю. спрял автомобила си на 30-40 метра от полицейския и изгасил светлините. Автомобилът на А.Ю. *** и мястото, на което полицейският екип е бил разположен. Служител от полицейския екип отишъл до спрелия автомобил и поканил водача А.Ю. да бъде изпробван за алкохол. След като с техническо средство Дрегер било установено, че А.Ю. е употребил алкохол, водачът бил придружен със служебния автомобил, за да даде кръв за изследване чрез химическа експертиза. При проверката, водачът А.Ю. заявил, че „били в някаква вила и са се почерпили“.

Преди и през цялото време на проверката на А.Ю. полицейските служители са имали пряка видимост към неговия автомобил – от момента, в който се е приближил към тях до момента, в който е спрял и светлините му са били загасени.

Разпитан в същото съдебно заседание, свидетелят М. Ю., заявява, че АУАН е бил съставен на брат му около „06:30 часа в тъмната част на деня“. Бил спрян за проверка, като единият полицай останал при него, а другия с „патрулката“ тръгнал по посока на селото и се върнал с А.Ю. и още едно лице. Свидетелят твърди, че колата на А. била развалена, без светлини, затова била оставена на 100-200 метра от хотела, съответно - „до хотела“, в който двамата братя са работили. М. Ю. заявява, че никой от тях (той, брат му А. и трети човек) не е пил, веднага след което заявява, че А. е пил („брат ми пи“). След като излязъл от село Кошарица, М. Ю. закарал с автомобила си А. и третото лице до спрелия автомобил „Мерцедес“ – за да ремонтират повредените му светлини, като продължил и бил спрян от полицейския патрул.

Според свидетеля П., около 07:00 часа вечерта на същата дата той минал покрай автомобила на А.Ю., спрян край пътя с изгасени светлини и  установил, че Ю. и още един човек се опитват да отстранят авария в светлините („фаровите не светеха“). Свидетелят твърди, че автомобилът бил спрян пред хотел „Романс“, който се намира преди село Кошарица, „на около километър – два преди селото“. Към 09:00 часа свидетелят отново минал покрай автомобила и установил, че ремонта продължава и в същия момент пристигнал полицейския автомобил („в същия момент дойде патрулката“) за извършване на проверка.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Друмев относно часа на извършване на нарушението, за сметка на показанията на свидетелите М. Ю. и П. От една страна, часът на установяване на нарушението, посочен от Д., съответства напълно на описаното в АУАН (около 21:50 часа), докато М. Ю. и П. сочат времеви периоди (съответно 18:00 часа и 21:00 часа), значително предхождащи часа на нарушението по АУАН.

Показанията на Д. са подробни, еднопосочни и логически последователни, за сметка на показанията на брата на нарушителя и на свидетеля П. Д. е наблюдавал непосредствено автомобила, управляван от А.Ю. и е констатирал лично маневрите му – преустановяване на движението при наближаване на полицейския пост и изключване на светлините. Показанията на М. Ю. и П. – в тази си част – са фрагментарни и неясни. Няма логика, М. Ю. да остави брат си и третото лице в тъмната част на денонощието да ремонтират автомобил, спрян извън населено място, като продължи движението си със собствения си автомобил при липсата на яснота каква точно е повредата и дали/как може да бъде отстранена тя. Същевременно, този свидетел едновременно твърди и отрича, че брат му А.Ю. е употребил алкохол преди да бъде проверен от служителите на МВР.  Изявлението на свидетеля, че А.Ю. е употребил алкохол е в съответствие с показанията на Д., който заявява, че водачът е признал предходна употреба на алкохол, а и с резултатите от техническото средство Дрегер и химическата експертиза. Свидетелят П., от друга страна, сочи час на полицейската проверка, който е в очевидно противоречие с отбелязаното по АУАН, твърденията на самия жалбоподател и показанията на свидетеля Д. П. не присъства в обясненията на нарушителя при съставянето на АУАН и във възражението по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, като очевидец, а е посочен едва след издаването на НП и обжалването му пред РС.

По делото няма спор по обстоятелството, че в момента на започване на проверката от полицейския служител, автомобилът на нарушителя не е бил в движение и е бил с изгасени светлини. Същевременно, обаче, настоящият касационен състав приема, че по делото – от обективните и безпристрастни показания на свидетеля Д. – е установено, че А.Ю. е управлявал автомобила си и чрез предприетата маневра се е опитал да осуети извършването на проверка - предвид предходно употребения от него алкохол и съзнанието, че е осъществил нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Като е кредитирал необосновано показанията на брата на нарушителя и свидетеля П., РС е постановил съдебен акт, който не се основава на обективните факти по делото. Затова решението му следва да бъде отменено, като вместо него НП следва да бъде потвърдено.

 По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 44/12.02.2015 година по н.а.х.д. № 904/2014 година на Районен съд – Несебър.

Вместо него постановява

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0304-003280/02.12.2014 година на началника на РУП – Несебър.

 

Решението е окончателно.

                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: