Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№903                         13.05.2016г.           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                                    VІІ състав

На двадесет и шести април                           две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 525 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г.П.Д., ЕГН-**********,***, против решение изх.№ 1012-02-6#4/10.02.2016г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас.

 Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с целта на закона. Излага съображения, че същото се основава на неправилната констатация за липса на изискуемия 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. За периода от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. трудовият стаж неправилно бил зачетен за положен при условията на трета категория труд, без да се установи, че през този период е бил водач на товарен автомобил Шкода МТТ-4, седлови влекач, специализиран 20 тона, което се квалифицира като втора категория труд на осн. т.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отм. (ПКТП). Неправилно като трета категория е бил квалифициран и стажът му в Бюро за оперативно разследване за периода от 10.04.1988г. до 16.03.1993г., който счита, че е от първа категория. Предвид това намира, че общият сбор на стажа му надвишава с две години изискуемия стаж по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което с оспореното решение е лишен от правото си да получава полагащата му се пенсия. Моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда, чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адв.В., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени доказателства и по негово искане е извършена съдебно-икономическа експертиза. В думата по същество и в писмената защита пледира за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане с присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски. В писмената защита добавя още едно основание поради което счита, че е достигнал изискуемия стаж по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, а именно: за периода от 17.03.1993г. до 01.01.2007г. е изпълнявал една и съща длъжност – шофьор, автокран, тежкотоварен автомобил и независимо, че за целия период длъжността му не е била променяна, работодателят му е посочил, че от втора категория е само трудът до 01.01.2000г. Счита, че и след тази дата трудът му е от втора категория, поради което с допълнителните 7 години труд от втора категория също ще се достигне изискуемия стаж по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО в размер на 15 години.

Ответникът, директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,  счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди  оспореното решение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118,  ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят Г.Д. е подал заявление с вх.№2113-02-1754/11.11.2015г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. Към заявлението са представени документи за стаж, включително трудова книжка № 1544 (л.11-14) съгласно която той е работил като шофьор на „Шкода“ в СМП„Туристстрой-Бургас“ от 01.12.1983г. до 01.11.1985г., в СПП„Туристстрой-с.Царацово“ от 01.11.1985г. до 01.09.1986г. и отново в СМП„Туристстрой-Бургас“ от 01.09.1986г. до 09.05.1988г., т.е. общо за периода от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. – 4 години 5 месеца и 8 дни, за което е поставена и изрична заверка от предприятието.

Представено е удостоверение № 416/08.04.1993г. (л.65), издадено от МВР-БОИ (Министерство на вътрешните работи - Бюро за оперативни изследвания), съгласно което Д. е уволнен със заповед №325/25.03.1993г. по чл.325, т.1 от Кодекса на труда (КТ) и има прослужено време в органите на МВР на щатна военна или приравнена длъжност от 16.05.1988г. до 25.03.1993г. – 4 години, 10 месеца и 11 дни.

Представени са две удостоверения обр.УП-3, по актуалното от които е удостоверение № 423/03.11.2015г., съгласно което Д. е работил за „Комплектстрой“ЕООД като шофьор, автокран, тежкотоварен автомобил за периода от 17(поправено без отбелязване от кого на 26).03.1993г. до 01.01.2007г., като от този стаж за втора категория е посочен само труда от 17.03.1993г до 01.01.2000г., съгласно чл.26 от ПКТП.

По преписката е представено и удостоверение обр.УП-3 изх.№ 31-17833/2/23.12.2015г. (л.64), издадено от ДАТО (Държавна агенция технически операции-София, която е правоприемник на БОИ), съгласно което Д. действително е работил в БОИ за периода от 16.05.1988г. до 25.03.1993г., но така описаният стаж се зачита за трета категория.

 

 

 

 

След извършена проверка на този, както и останалия стаж на Д. с разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г. (л.40), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Д. при втора категория труд, тъй като има навършена възраст към датата на заявлението – 57 години, 8 месеца и 10 дни, има общ осигурителен стаж на осн. чл.104 от КСО превърнат към трета категория – 41 години, 3 месеца и 25 дни (т.е. не е достигнат изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за мъжете) и няма 15 години от втора категория труд, а има 8 години, 1 месец и 15 дни.

Срещу разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г. Г.Д. подал жалба по чл.117ал.2 от КСО, в която посочил, че в периода от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. е работил за Туристстрой Бургас, като шофьор на Шкода-МТТ-4, седлови влекач, специализиран -20тона и неправилно този негов стаж е зачетен като трета категория. Заявил е, че не може да открие дружеството и моли служебно НОИ да изиска удостоверение със заверка за категорията на този стаж.

Предвид направеното искане, в хода на разглеждането на жалбата от горестоящия орган, била извършена проверка за уточняване на изпълняваната длъжност от Д. и издаване на образец УП-3 от осигурителя „Туристстрой“ЕООД-Бургас. Съгласно докладна записка на инспектор по осигуряването (л.29) и констативен протокол на ст.инспектор (л.37), това не е било възможно, тъй като не е било установено местонахождението разчетно-платежните ведомости на дружеството или на лице което ги съхранява.

Представена е заповед № 13/30.12.1985г. (л.35) на СПП“Туристстрой“-с.Царацово, с която Г.Д. е бил назначен на длъжност – шофьор на „Шкода“. В нея е посочен шифър на длъжността по ЕКГР – 41708000. В хода на административното производство това обстоятелство не е било изследвано. Съдът извърши проверка на посочения шифър в Номеклатурата на длъжностите от ЩУ-ЕЩТ по Класификацията на персонала зает в народното стопанство, публикувана в интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика (http://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT&I=229), видно от която шифър 41708000 се отнася за длъжността шофьори на специални товарни автомобили, с 15-25 т. товароносимост (товароподемност), т.е. съответства на втора категория труд по т.53а от ПКТП.

Във връзка с заповед № 13/30.12.1985г. е издадено и удостоверение обр.УП-3 № изх.№ 29/09.02.2016г. от „Туристстрой-Царацово“ЕООД, съгласно което Д. е работил в предприятието като шофьор на „Шкода“ за периода от 01.11.1985г. до 01.09.1986г., като за периода са били внасяни осигуровки за трета категория труд. Представено е и нарочно писмо от „Туристстрой-Царацово“ЕООД до ТП на НОИ-Бургас, вх.№ 1029-02-4266/15.02.1016г. (л.23), съгласно което по отношение на трудовата дейност на Д., дружеството разполага единствено с цитираната заповед № 13/30.12.1985г. То е правоприемник на Строително Помощно Предприятие „Туристстрой“, с.Царацово, образувано на 01.10.1985г. и предприятието е трета категория труд.

 

С обжалваното  

 

 

 

решение изх.№ 1012-02-6#4/10.02.2016г., директорът на ТП на НОИ-Бургас отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас. Отчетено е, че с жалбата е оспорена категорията на стажа в Туристстрой, поради което за спорен е преценен само осигурителният стаж на Д. за времето от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. на длъжност „шофьор на Шкода“, зачетен по трудовата му книжка. Без да бъде коментирано записването в заповед № 13/30.12.1985г. на шифъра на длъжността по ЕКГР – 41708000, е намерено, че липсват данни за вида и товароподемността на автомобила, поради което няма основания за зачитането на този стаж от втора категория. В тази връзка е преценено, че към датата на подаването на заявлението – 11.11.2015г. жалбоподателят има навършена необходимата за втора категория труд възраст – 57 години и 8 месеца, но трудовият му стаж от втора категория е 8 години 1 месец и 15 дни, т.е. не е достатъчен за възникване право на пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО.

 

 

 

 

Решението е връчено на Д. на 15.02.2016г., а жалбата е подадена на 26.02.2016г. чрез ТП на НОИ-Бургас, видно от поставения входящ номер върху същата, т.е. в срока за обжалване по чл.118, ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи удостоверение рег.№ 769000-5085/30.03.2016г., издадено от ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, че влекач марка „Шкода“, модел „МТ 5“, рег.№ ***, със съответните двигател и рама, се е водел регистрирана собственост на, съгласно представеното извлечение от регистъра (л.91), на СМП“Туристстрой“-Бургас, за периода от 05.12.1983г., до 20.05.1992г. Информация за тонаж/товароподемност на превозното средство не може да бъде предоставена поради изтичане срока за съхранение на документите. Представено е писмо от „Технологичен институт по автомобилна техника“АД, изх.№ 024/22.04.2016г., съгласно което товароносимостта – масата от състава от пътни превозни средства /влекач-полуремарке/, на седлови влекач „Шкода-МТТN5“ е 32`000кг.

Съществува разминаване в моделите на съответните камиони между твърдението на Д. в жалбата му срещу разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г., че по време на работата си в Туристстрой е бил шофьор на Шкода-МТТ-4, седлови влекач, специализиран -20тона, между вида на камиона установен в удостоверението от „Пътна полиция“ – влекач марка „Шкода“, модел „МТ 5“ и камиона посочен от технологичния институт – седлови влекач „Шкода-МТТN5“ с товароносимост 32`000кг. Явно се касае за различни модели на превозното средство, макар със сходни характеристики и товароносимост, тъй като в единствения все още действащ нормативен акт в който са споменати –  Наредба № 3 от 25.09.1989г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, са посочени на един ред в т.ІV-89 към Приложение № 2, макар не в категорията автовлекачи, заедно на един ред двата типа камиони Шкода Мадара МТ-4; МТ-5, с нормиран общ разход на гориво – 27,6.

Поради тези неточности в ангажираните доказателства, за установяване вида на камиона който жалбоподателят е управлявал в Туристстрой, следва да се вземе предвид отбелязването в заповед № 13/30.12.1985г. на СПП“Туристстрой“-с.Царацово, с която е бил назначен на длъжност – шофьор на „Шкода“ и по конкретно отбелязания в нея шифър на длъжността по ЕКГР – 41708000, който съгласно цитираната Класификация на персонала зает в народното стопанство, се отнася за длъжността шофьори на специални товарни автомобили, с 15-25 тона товароносимост (товароподемност) и съответства на втора категория труд по т.53а от ПКТП.

 

 

 

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Н. Кърчева, неоспорено от страните, ако се приеме, че стажът положен в БОИ(ДАТО)-София е от трета категория, а стажът като шофьор на Шкода в „Туристстрой“ е от втора категория, то общо стажът на Д. от втора категория, заедно с останалия му признат от пенсионните органи стаж от тази категория, става 12 години, 6 месеца и 23 дни, като до достигане на изискуемите 15 години стаж от втора категория са нужни още 2 години, 5 месеца и 7 дни. Размерът на сбора от трансформирания стаж по условията на чл.104, ал.2 от КСО и възрастта на Д. към датата на подаване на заявлението – 11.11.2015г. е равен на: 1.Възраст: 57 години, 8 месеца и 10 дни; 2.Трудов/осигурителен стаж: 42 години, 6 месеца и 0 дни. Изискуемият сбор от осигурителен стаж и възраст възлиза на 100 точки, 2 месеца и 10 дни. При това положение е направен извод, че в тази хипотеза, въпреки че отговаря на условията за навършена възраст и придобити 100 точки като сбор от възрастта и стажа, Д. няма право на пенсия, тъй като няма 15 години стаж от втора категория или сбор от първа и втора категория, т.е. не изпълнено едно от трите условия.

По отношение на стажа положен от Д. в БОИ(ДАТО)-София за периода за периода от 16.05.1988г. до 25.03.1993г., в.л.К. обосновава в откр.с.з, че същият следва да се счита от трета категория и тази нейна преценка се споделя от съда.

В тази насока по делото са представени две удостоверения за този период: удостоверение № 416/08.04.1993г. на МВР-БОИ и удостоверение обр.УП-3 изх.№ 31-17833/2/23.12.2015г. на ДАТО. Двете са с различно съдържание по отношение на категорията труд на жалбоподателя. Първото признава стажа му като прослужен на щатна военна или приравнена към такава длъжност, т.е. от първа категория съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като графата волнонаемна длъжност е останала непопълнена. Второто изрично посочва, че стажът следва да се зачита от трета категория. При наличието на два официални документа удостоверяващи този факт по различен начин, следва да се вземе предвид длъжността която Д. е изпълнявал в МВР-БОИ за процесния период, а именно шофьор на автобус, което не може да се приеме за изслужено време по чл.69, ал.2 и 3 от КСО, в смисъла който влага нормата на чл.17 от НПОС. Освен това в удостоверение № 416/08.04.1993г. на МВР-БОИ е посочено, че Д. е уволнен по чл.325, т.1 от КТ (по взаимно съгласие), следователно през периода той е работил като волнонаемно лице, защото в противен случай е следвало да бъде уволнен по действалия тогава чл.66 от Закон за Министерство на вътрешните работи, обн, ДВ, бр.57/16.07.1991г., отм, бр.122/  19.12.1997г. Тъй като Д. не е бил водач на автобус от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, този негов стаж не може да му бъде признат за втора категория и на осн чл.53а от ПКТП.

 

 

 

 

 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

 

 

 

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.

 

 

 

 

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Приложимата норма на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО в последната й редакция предвижда, че до 31.12.2015г. включително, лицата работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

Трябва да бъде отчетена и нормата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, която предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. С ПМС № 75 от 31.03.1998г., с което е отменен ПКТП, е приета разпоредбата на § 2 от ЗР, съгласно която трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999г. включително, се зачита за съответната категория по действалия до този дата ПКТП.

 

 

 

 

Претенцията на жалбоподателя Д. съгласно подадената от него жалбата до съда, касае зачитането като стаж от втора категория, вместо от трета, на положения труд в „Туристстрой“ за периода от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. и зачитането като стаж от първа или втора категория положения труд в МВР-БОИ за периода от 16.05.1988г. до 25.03.1993г.

 

 

 

 

Видно е от заключението на експертизата, че ако и за двата периода трудът се признае поне от втора категория, то зачетеният от пенсионния орган труд от тази категория ще се промени на 17 години, 5 месеца и 2 дни, т.е. ще бъде изпълнено и последното изискуемо от разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО  условие за отпускане на поисканата от жалбоподателя пенсия, а именно лицето да е работило 15 години при условията на втора категория труд.

 

 

 

 

По отношение първия от спорните периоди, пенсионният орган е зачел на жалбоподателя за времето от 01.12.1983г. до 09.05.1988г. стаж от трета категория труд, като шофьор в „Туристстрой“, без да отчете, че през този период Д. е бил водач на камион с товароподемност 12 и повече тона, с оглед изложените от съда мотиви при обсъждане на фактите по делото, поради което този негов стаж следва да бъде отчетен като втора категория на осн. чл.53а от ПКТП.

Досежно втория спорен период, пенсионният орган също е зачел стажа за времето от 16.05.1988г. до 25.03.1993г. като трета категория. С оглед установеното, че Д. макар да е работел в МВР-БОИ, е бил волнонаемен служител – шофьор на автобус, а не служител на щатна военна или приравнена към такава длъжност, този стаж не може да бъде приет като първа категория. Той не е и втора категория, тъй като жалбоподател е бил водач на автобус в МВР, а не в транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици. Ето защо преценката на пенсионния орган по отношение този стаж е правилна.

Във връзка с твърдяното в писмената защита друго основание от жалбоподателя за достигането на изискуемия стаж по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, а именно: за периода от 17.03.1993г. до 01.01.2007г. е изпълнявал една и съща длъжност – шофьор, автокран, тежкотоварен автомобил и независимо, че за целия период длъжността му не е била променяна, а работодателят му е посочил, че от втора категория е само трудът до 01.01.2000г., следва да се отбележи следното:

И в двете представени удостоверения обр.УП-3 от работодателя „Комплектстрой“ЕООД е записано, че Д. макар да е бил шофьор, автокран, тежкотоварен автомобил за периода от 17.03.1993г. до 01.01.2007г., за стаж за втора категория се признава само труда от 17.03.1993г до 01.01.2000г., съгласно чл.26 от ПКТП, т.е. като машинист на строителна машина, но не и на основание чл.53а от ПКТП като шофьор на товарен автомобили с товароподемност 12 и повече тона 

 

 

 

. Това отбелязване в издадените удостоверения обр.УП-3 от „Комплектстрой“ЕООД е съобразено с действалите през годините материално правни норми, тъй като видовете работници полагащи стаж по чл.26 от ПКТП, след отмяната на тази норма, считано от 01.01.2000г., не са включени в никоя от хипотезите на чл.2 от заменилата този правилник – Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Следователно за тях е отпаднала възможността трудът им да бъде класифициран като втора категория. За разлика от това шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, отново са включени във втора категория, с предвиждането им в т.25 на чл.2 от НКТП. Съгласно доказателствата по делото обаче Д. е бил през този период оператор на строителна машина - автокран, която макар и поставена тежък автомобил, не може да бъде квалифицирана като товарен автомобил и то с товароподемност 12 и повече тона. Ето защо правилно както работодателят му „Комплектстрой“ЕООД, така и пенсионния орган са приели, че от втора категория като водач на автокрана е бил само полаганият от него труд от 17.03.1993г до 01.01.2000г., когато е била отменена нормата на чл.26 от ПКТП.

Съгласно изложените правни изводи и направените изчисления от в.л.К., стажът положен от жалбоподателя в БОИ е от трета категория, а стажът в „Туристстрой“ е от втора категория. Общо стажът от втора категория, заедно с останалия признат на Д. от пенсионните органи стаж от тази категория, включително и стажът в „Комплектстрой“ЕООД от 17.03.1993г до 01.01.2000г., възлиза на 12 години, 6 месеца и 23 дни, като до достигане на изискуемите 15 години стаж от втора категория са нужни още 2 години, 5 месеца и 7 дни. Сумата  от трансформирания стаж и възрастта на жалбоподателя е 100 точки, 2 месеца и 10 дни. Следователно, въпреки че отговаря на условията за навършена възраст и придобити 100 точки като сбор от възрастта и стажа, Д. няма право на пенсия, тъй като няма 15 години стаж от втора категория или сбор от първа и втора категория, т.е. не изпълнено едно от трите условия на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. 

 

 

 

 

 

 

 

 

При това фактическо установяване, съдът макар и по различни съображения, намира за верни изводите на директора на ТП на НОИ-Бургас в проверяваното решение, че към момента на подаване на заявлението от Г.Д. на 11.11.2015г. не са били налице основанията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

 

 

 

 

 

 

 

Като е потвърдил разпореждането на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.

 

 

 

 

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Същото се определя по реда на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 350 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Д., ЕГН-**********,***, против решение изх.№ 1012-02-6#4/10.02.2016г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-1754#7 от 08.01.2016г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас.

ОСЪЖДА Г.П.Д., ЕГН-**********, да заплати на Национален осигурителен институт, сумата от 350лв. (триста и петдесет лева) за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.     

 

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: