РЕШЕНИЕ

 

              №1073                                 дата  31 май 2018г.                        град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 14 май 2018г.,  в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА     

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: ……………………

 

разгледа адм. дело № 523 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.76, ал.3 от ЗЗО.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Д.Б. против заповед за налагане на санкции № РД-25-128/29.01.2018г. на директора на РЗОК Бургас, с която, на основание чл.403, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017г., на болницата са наложени две санкции "финансова неустойка", всяка по 200 лева, за нарушения по чл.55, ал.2, т.3 и 7 от ЗЗО, чл. 30, т.5 вр. с чл. 336, ал.1, т.1 и чл.342 от НРД за медицинските дейности за 2017г..

Жалбоподателят „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД оспорва заповедта като незаконосъобразна и неправилна, издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на РЗОК Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като подробни съображения е изложил в представени писмени бележки, както и претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.  

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административната преписка сочат, че със Заповед № РД-25-1801/17.11.2017г. на директора на РЗОК Бургас е разпоредено извършването на медицинска проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, със задачи конкретно посочени.

В изпълнение на възложената проверка е съставен констативен  протокол № 1641 от 30.11.2017г., в който лекарите-контрольори са обективирали релевантните за настоящия правен спор констатациите, а именно:

1. Здравноосигурено лице с ИЗ № 6334 е хоспитализирано в Урологично отделение от 13.07.2017г. до 31.07.2017г. по КП № 154 с диагноза „Пионефрозасинистра, Ретроперитонеален абсцес, Сепсис“ и придружаващи заболявания „Умерено тежък депресивен синдром, Лимфедем, Анемия секундария“. По време на хоспитализацията са проведени консултации с кардиолог, анестезиолог, съдов хирург и психиатър. Пациентката е изписана на 31.07.2017г. при спазени критерии за дехоспитализация по алгоритъма на КП № 154. По отношение на посочената ИЗ е констатирано неправомерно изискано заплащане от ЗОЛ за оказана медицинска дейност, а именно: сумата от 435,60 лева, включваща доплащане за допълнителен помощен персонал и сумата от 890 лева за консултативни прегледи с медицински специалисти, като е посочено, че сумите са заплатени от НЗОК.

2. Здравноосигуреното лице е хоспитализирано отново в Урологично отделение с ИЗ № 6940 от 31.07.2017г. до 09.08.2017г. по КП № 145 с диагноза „Хидронефроза с обструкция на бъбрек и уретер, причинена от камък“ и придружаващи заболявания „Тежък депресивен епизод с психотична симптоматика, Анемия“. По време на хоспитализацията са проведени консултации с кардиолог, анестезиолог и двукратно с уролог. Пациентката е изписана на 09.08.2017г. в добро общо състояние. По отношение на посочената ИЗ е констатирано неправомерно изискано заплащане от ЗОЛ за оказана медицинска дейност, а именно сумата от 510лв, включваща консултативни прегледи с медицински специалисти, като е посочено, че същата е заплатена от НЗОК.

Протоколът е връчен на проверяваното лице на 11.12.2017г. с указание, че може да подаде писмено становище в 7-дневен срок пред директора на РЗОК Бургас по направените констатации. В посочения срок, с вх.№ 29-02-971 от 11.12.2017 г. лечебното заведение е възразило по направените в протокола констатации.

Спорът е отнесен за разглеждане от Арбитражна комисия, която с решение № 19 от 11.01.2018г., в срока по чл.75, ал.6 ЗЗО, е потвърдила констатациите на проверяващия екип при РЗОК Бургас, отразени в протокол № 1641 от 30.11.2017 г. за извършена проверка по изпълнението на индивидуален договор  № 020903 от 12.05.2017г. за оказване на болнична помощ по КП.

На основание фактическите констатации, установени в хода на възложената проверка и обективирани в констативен протокол № 1641 от 30.11.2017 г. и решение № 19 от 11.01.2018г. Арбитражна комисия,  от директора на РЗОК Бургас,  на основание чл.403, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017г, поради констатирани нарушения на чл.55, ал.2, т.3 и 7 от ЗЗО, чл. 30, т.5 вр. с чл. 336, ал.1, т.1 и чл.342 от НРД за медицинските дейности за 2017г., е издадена процесната Заповед за налагане на санкции № РД-25-128/29.01.2018г., с която на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД са наложени две санкции "финансова неустойка", всяка по 200 лева.

Заповедта е законосъобразна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обжалваната заповед е издадена от Директора на РЗОК Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност по чл.76 ал. 2 от ЗЗО. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, като съдържа фактически и правни основания и препраща към констатациите на съставения при проверката протокол № 1641 от 30.11.2017 г. от надлежно определени длъжностни лица.

Не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорената заповед.  Извършването на тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД е разпоредено със заповед на директора на РЗОК Бургас, съобразно нормата на чл.72, ал.2 ЗЗО, в която е посочен нейния срок, вид и обхват, задача, и са конкретизирани длъжностните лица, които следва да я извършат. За констатациите от проверката е съставен протокол, който е връчен на проверяваното лице, което от своя страна е депозирало становище срещу установеното при проверката, като спорът е отнесен за решаване от  арбитражната комисия по чл.75, ал.1 ЗЗО и едва тогава е издадена процесната заповед.

Разпоредбата на чл.336, ал.1, т.1 от НРД 2017г., на която се е позовал органът предвижда, че Националната здравноосигурителна каса закупува договорената и извършената дейност от изпълнителите на БМП от обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 2 от 2016 г., за дейностите по КП, които включват медико-диагностични изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на необходимостта от хоспитализация; медицински дейности по КП, в стойността на които се включват: необходимите за дейността лекарствени продукти, анестетици и контрастни вещества (извън тези по чл. 323, т. 1 и 2); медицински изделия извън тези в списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г.; услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация; медицинска експертиза на временната неработоспособност на пациентите; до два контролни прегледа (освен ако в диагностично-лечебния алгоритъм на КП не е предвидено друго) в лечебно заведение - изпълнител на БМП, при явяване на пациента в рамките на един месец след дехоспитализация, задължително вписани в епикризата. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.30, т.5 от НРД 2017г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр, в които изрично е посочено. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че в случаите когато на хоспитализираните лица се налагат индивидуални грижи, каквито доказателства не са представени от жалбоподателя, същият следва да ги предостави на хоспитализираните лица, без за това да изисква от тях допълнително заплащане, какъвто е конкретния случай. Изпълнителят на болнична помощ е задължен да им предостави, съобразно състоянието им, професионалната грижа, която е включена в цената на КП, от каквато се нуждаят по време на хоспитализацията им и да не изисква от тях плащане или доплащане за видове медицински дейности, които са заплатени от НЗОК, извън предвидената сума, като е предвидено изключение единствено да се заплащат или доплащат консумативи за определени КП, в които те са изрично посочени.

Не е налице изключението, предвидено в чл.24а, ал.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ/обн.ДВ, бр.45/2006 г./ по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента; допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; избор на лекар или екип от медицински специалисти. Като ал.3 от цитираната норма предписва, че лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с осигуряване на допълнителен помощен персонал, само в случай че са осигурили необходимите общи грижи за пациентите и поисканите услуги се различават от тях. Следователно лечебното заведение има право да предостави  на осигуреното лице допълнителен помощен персонал само в случай, че лицето предварително е поискало това и само, когато болницата е предоставила необходимите грижи на пациента и поисканите услуги се различават от тях, какъвто не е настоящият случай. Смисълът на информираното съгласие за лечение или предоставяне на допълнителни услуги е, предварително на лицето да бъде разяснено какво е неговото състояние - диагнозата и характера на заболяването, какво лечение се налага съобразно него да се приложи и дали се налага да му бъдат предоставени допълнителни услуги, извън необходимите грижи по КП за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения при хоспитализация. От представените по делото доказателства не може да се направи извода, че пациентката е дала своето предварително писмени съгласие за избор на допълнителна услуга „допълнителен помощен персонал“ и „консултативни прегледи със специалисти”. От представеното по делото заявление /л.90/ действително се установява допълнително поискани услуги, но в същото няма посочена конкретна услуга, а единствено дата и подпис на пациента, с оглед на което не може да бъде кредитирано като доказателство за волята на лицето да получи такива услуги. В този смисъл, правилен е изводът на административния орган, че сумата от 435,60лв. заплатена от пациента при хоспитализацията по ИЗ № 6334 за допълнителен помощен персонал е била неправомерно изискана, поради липса на доказателства, че лицето е поискало тази допълнителна услуга, поради което санкцията „финансова неустойка“ в размер на 200лв. за това нарушение, е законосъобразно наложена.

По отношение на допълнително изисканата за плащане от пациента сума в  размер на 510лв. за консултативни прегледи с медицински специалисти, относими към ИЗ № 6940, при което е била извършена повторната хоспитализация на същата пациентка е констатирано, че то също е недължимо поискано. За извършеното плащане са били издадени две фактури - № 3826/09.08.2017г., в която е посочено – преглед външен специалист – 60лв., спешен преглед от лекар – 80лв., преглед външен специалист психиатър – 120лв., както и фактура № 3825/09.08.2017г., с която са фактурирани три прегледа от лекар на обща стойност 250лв. Или общо заплатено за консултативни прегледи по двете фактури – 510лв. Жалбоподателят твърди, че прегледите са били поискани по настояване на близките на пациентката. Доказателства в тази насока няма. Отделно от това, следва да се има предвид и нормата на чл.342 от НРД 2017г., в която е заложен принципът за комплексно лечение на пациентите, когато същите са хоспитализирани с основно и придружаващо заболяване, както и ако настъпят усложнения по време на хоспитализацията. В този смисъл, в периода на хоспитализиране, болничните заведения са длъжни да предоставят комплексна болнична медицинска помощ като лечение, което третира основното заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Този модел на комплексно лечение се реализира, като за основното заболяване лечебното заведение прилага и спазва клиничната пътека, а за придружаващото заболяване и/или усложненията се вземат медицински мерки според конкретното придружаващо заболяване и усложнения. В конкретния случай са били констатирани отклонения от този нормативно заложен модел, като са били установени неправомерно изискани суми за консултативни прегледи с медицински специалисти. Правилно административният орган е посочил, че консултациите са били назначени във връзка с лечението на основното и придружаващите заболявания на пациентката, чиито признаци – основни, съпътстващи или усложнения, са били известни или са се проявили още при хоспитализирането, в рамките на което е следвало да бъдат лекувани. В този смисъл не е било налице нормативно основание да бъдат изисквани от пациента суми за заплащане на консултативни прегледи.

На основание изложените мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като съобразно този изход на процеса в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото в минимален размер от 100лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, „Възраждане” № 13 против Заповед за налагане на санкции № РД-25-128/29.01.2018г. на директора на РЗОК Бургас.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, „Възраждане” № 13, с ЕИК 200800019 да заплати на Регионалната здравноосигурителна каса Бургас, гр.Бургас, Парк „Езеро“ сумата от 100лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: