Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    807                                  04.05.2017 година                                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 523 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във вр. с чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод постъпила жалба от „Бел 2010“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ ***, представлявано от управителя Т.И.Д., против Заповед № ОП-29-0227118 от 27.02.2017 г., издадена от П.Г.Ж.- директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект „Пицария“, находяща се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 36 и забрана на достъпа до обекта за срок от 15 дни.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви. Наред с това сочи, че с принудителната мярка се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка е отбелязано, че принудителната мярка е наложена за неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон за сумата от 2.60 лева, която е „толкова малка по размер, че по никакъв начин не може да обоснове налагането на толкова тежка ПАМ“. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание не се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен. Не се сочат нови доказателства.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомена. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

На 22.02.2017 г. служители на ТД на НАП- Бургас извършили проверка в търговски обект- пицария, находяща се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 36, стопанисвана от жалбоподателя „Бел 2010“ ЕООД. Извършена била контролна покупка на две парчета пица на обща стойност 2.60 лева, заплатена в брой, за която не била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация ЕКАФП. За направените в хода на проверката констатации бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0227118/22.02.2017 г., а на 27.02.2017 г. срещу търговското дружество бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на горните констатации бил формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, в нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което на основание чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС била издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № ОП-29-0227118 от 27.02.2017 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 15 дни.

Жалбоподателят по същество не оспорва констатациите на административния орган, но счита, че в производството по издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразено в липса на мотиви за издаването и́. Наред с това счита, че с налагането на принудителната мярка се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. В тази връзка сочи, че търговският обект е единствен източник на приходи за търговеца.

Съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Оспорената заповед Заповед № ОП-29-0227118 от 27.02.2017 е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган- директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г.

Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и́, поради което доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви, се явяват неоснователни.

Съдът счита, че административният орган е изпълнил и задължението да изложи съображения относно срока, за който се налага мярката. Видно от мотивите на административния акт, при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, вида и характера на извършваната търговска дейност, малкия размер на декларираните от търговеца приходи. Посочено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и обороти. Съобразено е и наличието на задължения. С оглед горните данни е прието, че срокът на запечатване на обекта от 15 дни е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване нормална организация на отчитане на дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска.  Изложените мотиви по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.

Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. В случая като правно основание за издаване на оспорения акт административният орган е посочил чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е допуснал нарушение на установения в закона ред за документиране на извършена продажба, като не е издал фискален касов бон, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Следователно, налице са и основанията за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя  е наложена за осуетяване възможността на търговеца да извършва други нарушения на фискалната дисциплина и напълно съответства на целта на закона.

С оглед горните съображения съдът приема, че нарушението е безспорно установено и са налице законоустановените предпоставки за налагане на оспорената ПАМ, поради което оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бел 2010“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ ***, представлявано от управителя Т.И.Д., против Заповед № ОП-29-0227118 от 27.02.2017 г., издадена от П.Г.Ж.- директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка- запечатване на обект „Пицария“, находяща се в гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 36 и забрана на достъпа до обекта за срок от 15 дни.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: