Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  665                от  04.05.2012 година,  град  Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, втори състав, на десети април две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир Христов

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Желязко Георгиев                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 523 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от К.К.В. *** против приложена спрямо него на 21.02.2012г. принудителна административна мярка (ПАМ), по силата на която управлявания от него лек автомобил е преместен без негово знание и съгласие по разпореждане на служител в Дирекция „УКОРС” при община Бургас. Жалбоподателят твърди, че така наложената ПАМ е нищожна, като постановено от некомпетентен орган, като се излагат доводи и за нейната незаконосъобразност. Прави искане да се отмени наложената принудителна административна мярка и на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да се осъди Община Бургас да му възстанови сумата от 51,60 лева, както и всички разходи по делото. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата, ведно с искането за обезщетяване.

Ответникът – Главен специалист Дирекция „УКОРС”, Отдел „КИИТ” при Община Бургас Ц.В.И., лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът - Община Бургас, редовно уведомен в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение за неоснователност и недоказаност на жалбата.

Административен съд гр.Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 21.02.2012г., жалбоподателя К.В. е паркирал личния си автомобил марка „Ауди 80” с рег. № А 68-58 КХ, до входа на паркинг „Колодрума” в гр. Бургас. По отношение на така паркирания автомобил, по разпореждане на ответника -  Главен специалист Дирекция „УКОРС”, Отдел „КИИТ” при Община Бургас е наложена принудителна административна мярка – принудително преместване на превозното средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП, поради паркирането му в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

На жалбоподателя е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление № НП-1797/27.02.2012г. от заместник кмета на Община Бургас,  за това, че на 21.02.2012г., в 12.11 часа, в гр.Бургас, като водач на МПС с рег.№  А 68-58 КХ, марка „Ауди”, цвят черен металик е паркирал непосредствено пред входа на паркинг „Колодрума”, с което е нарушил чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. С наказателното постановление на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание за извършеното административно нарушение.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната принудителна административна мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.

По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. „а” и т.6 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП не е въведено изискване за издаването й в писмена форма, поради което същата може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органа, който би могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде определен по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според който Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

В случая, за длъжностното лице, издало разпореждането за преместване на паркирания от жалбоподателя автомобил, са представени доказателства,  удостоверяващи компетентността му за налагане на тази мярка на административна принуда. Представени са заповед № 1547/13.06.2008г. на кмета на община Бургас, с която е възложено на служителите от Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” на длъжност: началник отдел, главен специалист, старши специалист и младши специалист да съставят АУАН, фишове и прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП, Трудов договор № ЧР 1313/16.09.2008г., сключен с Ц.В.И. на длъжност Старши специалист, с място на работа Дирекция „УКОРС”, Отдел „КИИТ” при Община Бургас, длъжностна характеристика за длъжност главен специалист в отдел „Контрол на инженерната инфраструктура и транспорт” към Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” при Община Бургас и график за разпределение на работното време за м. февруари 2012 год.

В случая е издадена нарочна заповед от кмета на Община Бургас, с която той е определил лицата да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, сред които безспорно са и главните специалисти от Дирекция „УКОРС”.

От представения трудов договор на Ц.И., се установява, че той се намира в трудово правоотношение с община Бургас и е на длъжност „главен специалист” в Дирекция „УКОРС”, Отдел „КИИТ”.

От представената длъжностна характеристика на главен специалист, в отдел „Контрол на инженерната инфраструктура и транспорт”, от т. 5.1. се установява, че служител на тази позиция има задължение да прилага принудителната административна мярка по преместването на паркирано пътно превозво средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, съгласно изискванията на ЗДвП. Тази длъжностна характеристика е връчена на Ц.И. на 03.06.2011 год, видно от извършеното на нея отбелязване и той безспорно е запознат с вменените му задължения.

С оглед на изложеното съдът приема, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, разпоредило прилагането на принудителната административна мярка. От цитираните доказателства, безспорно се установява, че Ц.В.И. е длъжностно лице, определено от администрацията, управляваща пътя, на когото е възложено да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП.

Мярката е приложена при спазване на административнопроизводствените правила, като неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП предвижда отделни хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи мярката преместване – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

В случая е налице втората хипотеза, а именно когато създава опасност за другите участници в движението.

Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В случая, жалбоподателя, като водач на автомобила, безспорно не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

 Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателя е паркирал управлявания от него лек автомобил в подхода на паркинг „Колодрума”, т.е. на място, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. С оглед на това, настоящия съдебен състав намира, че лекия автомобил е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП  Паркирането на превозното средство на място, където влизат и излизат други пътни превозни средства безспорно създава опасност за другите участници в движението, като в случая е ирелевантно възражението на жалбоподателя, че по начина по който е паркирал не ограничава възможността на другите автомобили да преминават, респ. да влизат и излизат от паркинг „Колодрума”.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят е паркирал автомобила си по начин който създава опасност за другите участници в движението, поради което законосъобразно е разпоредено преместването на автомобила му без негово съгласие на основание чл. 171, т. 5, б. „б”, предложение първо от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената принудителна административна мярка, поради което жалбата следва да бъде отхвърлено като неоснователна.

С оглед неоснователността на жалбата и на основание чл. 207, ал. 2 от АПК, предявения иск за обезщетение се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

            Отхвърля жалбата на К.К.В. *** против приложена спрямо него на 21.02.2012г. принудителна административна мярка (ПАМ), по силата на която управлявания от него лек автомобил марка „Ауди 80” с рег. № А 68-58 КХ е преместен без негово знание и съгласие по разпореждане на главен специалист в Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност”, Отдел „Контрол на инженерната инфраструктура и транспорт” при Община Бургас.

Оставя без разглеждане и прекратява производството по предявения от К.К.В. *** иск с правно основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с цена 51,60 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните.

 

 

 

                                  

СЪДИЯ: