Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 879            /11.05.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на пети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар К.Л.  и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 522/2016 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И.Р. ***, като процесуален представител на М.П.В. с ЕГН ********** *** против решение № 149/08.02.2016 година по н.а.х.д. № 3722/2015 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 15 - 0346 - 000178/13.08.2015 година на началника на РУ – Созопол към ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, за нарушение на чл. 23 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179 ал.2 предл.2 от ЗДвП, на М.В. е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 100 лева.

Касаторът оспорва решението с аргумент, че то е необосновано (не са обсъдени показания на Т.Т., свидетел - очевидец), а по същество, че не е отчетена неправилната квалификация на нарушението, дадена в НП – автомобилът, в който се е ударило МПС, управлявано от жалбоподателя, е бил стационарно установено препятствие на пътя, а не участник в движението.

Иска отмяна на решението на РС и на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП В. е наказана, че на 30.07.2015 година, около 15:45 часа, в община Созопол, на второкласен път № ІІ-99 в отсечката между пътен възел Черноморец и пътен възел Атия, като водач на лек автомобил с рег. № ***, не се движила на достатъчно разстояние от движещото се в същата посока пред нея МПС с рег. № ***, че да може да избегне удар при рязко намаляване на скоростта или спиране. Движещият се автомобил с рег. № *** рязко е намалил скоростта и спрял заради автомобил, излизащ на пътното платно странично от нерегламентиран земен път, при което водачът В. не е успяла да спре и е допуснала ПТП с автомобил с рег. № ***, като го е блъснала отзад.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано, като е изяснено и авторството му.

Решението е правилно, а мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Фактът, че е допуснато ПТП не се оспорва от М.В. пред РС.

Основателно съдът не е приел тезата на санкционирания, че ПТП е предизвикано от „препятствие“ – спрян на пътя автомобил с рег. № ***.

Съгласно § 6 т.37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В конкретния случай, автомобилът, който се е движел и рязко спрял пред автомобила на М.В., няма характер на препятствие, по смисъла на цитирания текст от ЗДвП, а е участвал в движението, като непосредствено преди произшествието е преустановил собственото си движение, за да избегне (на свой ред) предизвикване на ПТП.

Показанията на разпитания свидетел Т. не променят фактите, констатирани от РС. Т. е свидетел – очевидец, който се е возил в автомобила, непосредствено до водача М.В.. От показанията на този свидетел (лист 32 стр.ІІ от н.а.х.д. № 3722/2015 година) се установява, че ПТП е настъпило предвид обстоятелството, че другият участник в движението – лек автомобил с рег. № *** – е предприел спиране на пътното платно („натъкваме се на спрял автомобил, който дава път на друг автомобил“), за да даде възможност на МПС да се включи в движението, излизайки странично от земен (почвен) път. Тези показания са пълен синхрон с показанията на актосъставителя (лист 32 стр.І от н.а.х.д. № 3722/2015 година), според който водачът на автомобил с рег. № *** е намалил скоростта си, за да пропусне МПС, излизащо от „нерегламентиран път“.

Обстоятелствата по нарушението са описани в достатъчна степен, че да е възможна индивидуализацията на превозното средство, водача, времето, мястото на извършване на нарушението, както действията, съставляващи деянието.

Не е налице и неправилна правна квалификация на нарушението, неотчетена от РС, както твърди касатора – според него нарушението е следвало да бъде квалифицирано по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, а не по чл. 23 ал.1 от ЗДвП, както е сторено в НП.

Съгласно чл. 20 ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Според чл. 23 ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че автомобилът с рег. № *** е участвал в движението, бил е на пътното платно и е предприел маневра по спиране, която не е отчетена навреме от водача на следващия го автомобил – жалбоподателя В.. Затова и съдът обосновано е приел, че тя не се е движила по начин, че да може да избегне удар при намаляване на скоростта или рязко спиране.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че както нарушението по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, така и нарушението по чл. 23 ал.1 от ЗДвП, са наказуеми по чл. 179 ал.2 от ЗДвП. Нормата на чл. 179 ал.2 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 200 лв. за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Решението на РС е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед на изложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И

           

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/08.02.2016 година по н.а.х.д. № 3722/2015 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: