Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 1031             Година 19.07.2011         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV състав, на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

                                      

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА  

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                           2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 522 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.А.Г.,*** против решение № 54 от 03.02.2011г., постановено по н.а.х.д. № 960 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно, необосновано, немотивирано, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да отмени изцяло решението на Районен съд гр.Несебър. В съдебно заседание не се явява и представлява.

Ответникът  по касационната жалба – Началник на РУП гр.Несебър, редовно уведомен не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното  съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 4733/10/11.10.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.2, т.4 от същия закон, на Д.Г. *** са наложени административни наказанияГлобаи са и отнети и 7 контролни точки. При постановяване на своето решение съдът след като е проверил изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора е приел, че от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, безспорно се установява, че на посочената дата, час и място, Г. действително се е движела със скорост над разрешената въпреки ограничението, въведено със съответния пътен знак, с оглед на което правилно е бил съставен акт и впоследствие издадено наказателно постановление по отношение на същата.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която е съвсем подробно описана и не е необходимо нейното повторно възпроизвеждане. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда относно съставомерността на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Фактите по делото съдът е установил посредством депозираните от св.К. и св.Д. свидетелски показания, които е кредитирал изцяло, с оглед обстоятелството, че същите споделят лични, непосредствени възприятия относно факта на нарушението, с оглед на което възраженията на касатора за несъответствие в показанията на разпитаните длъжностни лица и неустановяване точното място на нарушението са неоснователни. Следва също така да се има предвид, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

С оглед представеното пред настоящата инстанция копие на контролен талон № 9023636 издаден на касатора, като „Водач на МПС без наказания” настоящия съдебен състав намира, че неправилно в наказателното постановление е отразено, че се отнемат 7 контролни точки. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № - 1959 на МВР еднократно на водач, който притежава контролен талон „Водач на МПС без наказания”, издаден по реда на Наредбата, не се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, посочено в тази наредба. Касатора притежава такъв талон и не се установява спрямо него да е прилагана досега цитираната правна норма, поради което и в нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № -1959 на МВР, на същия са отнети контролни точки и в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.

Решението на районния съд следва частично да се отмени и вместо него да се постанови ново с което да се отмени наказателното постановление и в частта му относно постановеното по отношение на касатора  лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. На касатора е наложена административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, (редакция ДВ бр.51/2007г.) която норма в редакцията действала към момента на издаване на наказателното постановление е предвиждала за извършеното нарушение две административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС. С последвалата законодателна промяна на нормата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП (редакция ДВ бр.10/2011г.) за същото нарушение е предвидено единствено административното наказание глоба. В случая действащата нормативна разпоредба е по-благоприятна за лицето и тя следва да намери приложение, тъй като за извършеното нарушение не е предвидено да се налага наказание лишаването от право да управлява МПС.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 54/03.02.2011г., постановено по н.а.х.д. № 960 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър, в частта в която е потвърдено наказателно постановление № 4733/10/11.10.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Д.А.Г. *** е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети 7 контролни точки и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4733/10/11.10.2010 г. на Началника на РПУ- Несебър, в частта с която на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Д.А.Г. *** е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са отнети 7 контролни точки.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/03.02.2011г., постановено по н.а.х.д. № 960 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър, в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                         ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

                                            

                                                                2.