Р Е Ш Е Н И Е    946

 

Град Бургас, 11.05.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

      ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                            2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Сийка Хардалова, с участието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 521 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 661 от 28.12.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2581 по описа за 2017г. на НРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0304-001477/07.06.2017г., издадено от началник сектор в РУ-Несебър към ОДМВР-Бургас, с което на касатора са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението на районния съд като незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че от представената и приета от съда като доказателство административнонаказателна преписка и от събраните по делото гласни доказателства не се установява по недвусмислен и категоричен начин наличие на признаците от обективна страна на нарушението, визирано в обжалваното наказателно постановление. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото му наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, редовно призован.

Ответникът по касация не се представлява в съдебно заседание, редовно призован. Не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Ж.А.А. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. Д, бл. № 178456/ 26.05.2017г. от младши автоконтрольор в РУ-Несебър за това, че на 26.05.2017г. около 00:30 часа в гр.Несебър, кв.“Чайка“ (Слънчев бряг), пред хотел „Барио дел сол“, посока ресторант „Джани“ - хотел „Изола“, управлявал личния си лек автомобил „Пежо“ с рег. № ****, като водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0017896, но същият отказал да получи талона, факт удостоверен с подписа на присъствалия на отказа свидетел, и не изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН и след преценка на всички събрани в хода на производството доказателства, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за установеното нарушение наложил на Ж.А.А. глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е счел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до лишаване на жалбоподателя от защита или до ограничаване на гарантираните му от закона процесуални правила.  По същество е приел,  че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, същото е правилно квалифицирано от административнонаказващия орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на соченото в наказателното постановление правно основание. Изложил е мотиви, че на А. са наложени предвидените в закона кумулативни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС в установения от закона вид, фиксиран размер и срок, поради което за съда не съществува възможност да ги редуцира.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лева.

За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление дата и място водачът на МПС е отказал както проверката с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, така и лабораторно изследване предвид отказа да получи издадения му за целта талон за медицинско изследване. Видно и от показанията на разпитания по делото актосъставител, при проверката водачът е бил поканен да бъде тестван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, но е отказал теста, тъй като от известно време употребявал марихуана и със сигурност апарата щял да отчете това, както и получаването на талона.            При това положение правилен е извода на районния съд за извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние от А., правилно квалифицирано като административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в нормата административни наказания. Налице е категоричен отказ да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което неоснователно жалбоподателят твърди, че не е установено по недвусмислен и категоричен начин нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 661 от 28.12.2017г. на Районен съд-Несебър, постановено по н.а.х.д. № 2581 по описа за 2017г. на НРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

          

 

 

                                     2./