Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     890                                12.05.2016 година                                      гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря К.Л., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 521 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Аспект 4“ ЕООД с ЕИК 200473012, против решение № 252 от 23.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 5461/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради явна несправедливост на наказанието, съставляваща касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 02-000177/05.10.2015 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено на касатора „Аспект 4“ ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдът е счел, че са налице елементите от състава на нарушението по чл. 414, ал.3 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността на търговското дружество.

Решението е правилно.

С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая тази забрана е била нарушена от касатора „Аспект 4“ ЕООД. От събраните доказателства по делото е установено по несъмнен начин, че на 23.07.2015 г. в 18.55 часа Е.Ф.Х. с ЕГН ********** е извършвал в обекта на касатора в гр. Черноморец, на ул. „Възраждане“ № 7, фактически действия, сочещи осъществяване на трудова функция, характерна за длъжността „Продавач“. Установено е също така, че а трудовият договор между тях е бил регистриран по-късно- уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ е било депозирано в 19.48 часа на 23.07.2015 г. С неизпълнение на задължението да връчи на работника копие от справката, преди постъпването му на работа, работодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Обстоятелството, че касаторът е ангажирал счетоводна фирма за извършване на посочената дейност, е ирелевантно, доколкото не сочи обективни пречки за изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ, нито е от естество да обоснове извод за несъставомерност на деянието.

Касаторът по същество не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита, че при определяне на наказанието не са спазени изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същото е явно несправедливо и несъразмерно тежко спрямо допуснатото нарушение. Тези доводи също са неоснователни. Според нормата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. В случая, такова очевидно несъответствие липсва. Доколкото не се установява завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с типичната за нарушения от този вид и липсват данни за извършени от търговеца предходни нарушения на КТ, а и няма данни за настъпили конкретни вредни последици от деянието, правилно размерът на наказанието е определен при превес на смекчаващите обстоятелства, в предвидения от закона минимален размер. Така определеното наказание напълно съответства на тежестта на нарушението.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252 от 23.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 5461/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

 

                                

2.